Луис ван Гаал внимава за детайлите и вярва, че малките неща могат да преобърнат колата. В Манчестър Ю той е обсебен от всекидневните си задължения. В Аякс през 90-те години забрани вестници на тренировъчната база. В Барселона няколко години по-късно бяха мобилните телефони. Всички лоши ченгета обаче се нуждаят от доброто ченге и по време на престоя му на „Камп Ноу“ от 1997 г. до 2000 г. той си имаше такова. Казваше се Жозе Мауриньо. Бившето крило на Барса Шимао, привлечен от Ван Гаал през 1999 г., си спомня: „Ван Гаал се вбесяваше за всичко. Навсякъде. Беше много взискателен. Забрани телефоните. Трябваше да внимаваме. Мауриньо беше различен. Много спокоен, шегуваше се. Сутрин ми даваше вестника и обсъждахме новините. Беше много внимателен.“ Преди 17 години репутацията на Ван Гаал достигна връхната си точка. Вече като носител на европейската титла с Аякс той спечели два шампионски трофея на Испания по време на краткия си престой в Барселона. Мауриньо, едва в средата на 30-те си години, беше асистент номер три на Ван Гаал. Преди това беше преводач и скаут, когато треньор на Барса бе сър Боби Робсън. Холандецът обаче го повиши до степен, че да води всекидневните тренировки и указанията към отбора в деня на мача. В Ситхес, курорт на около 20 км югозападно от Барселона, двамата живеят на 15 метра един от друг в два съседни апартамента на жилищен блок. Днес мениджърите на Манчестър Ю и Челси отново ще са на 15 метра разстояние, но този път край тъчлинията на стадион „Олд Трафорд“.