Дясното крило, което даде началото на най-паметния епизод от българската футболна история, неизменно е свързван с второто попадение в мача Франция - България 1:2 на 17-и ноември 1993-а година, отбелязан секунди преди последния съдийски сигнал.

Няколко дни преди срещата от Световните квалификации по пътя към Мондиал 2018 Костадинов отново е търсен за интервюта, макар актуалната селекция на България да е далеч от класата на онази от преди 23 години.

Той беше потърсен от вестник "Льо Паризиен", за да говори за спомените си от онзи момент, актуалната ситуация в българския футбол и промените в живота му.

Сега на 49 години, Костадинов е попитан дали има изненада в него, че 23 години след онзи мач, хората си спомнят за него.

"Не, не наистина. Хората, които се интересуват от футбол, разбира се, че помнят. А и явно с този гол съм влязъл в мислите на французите. И редовно, през определени години ме питат, през 10, през 20. А сега защото предстои мач Франция - България.

Удоволствие е да съм в спомените на хората, особено когато идваш от такава малка страна като България. Когато изравнихме преди почивката, усетихме по-голямо напрежение във френския отбор. А в последния четвърт час играчите на Франция бяха много нервни. Трябваше да видите лицата им. Те не смееха да направят каквото и да било".

На въпрос дали центрирането на Жинола, след което стана атаката на България за второто попадение е голямата грешка, Костадинов не приема така нещата. Според него грешката е на треньора и на целия отбор.

"Грешка на треньора е, защото при центрирането на Жинола нямаше нито един играч на Франция в нашето наказателно поле, към когото да е насочено то, който да се пребори за топката или да опита съпротива. Ето това е грешката на Жерар Улие.

Когато топката попадна на крака на Любо Пенев, вече знаехме какво предстои. Ние сме играли заедно в ЦСКА, познавахме се, опитвали сме го и преди. И вече за защитника, който се опитваше да ме стигне (Ален Рош) беше прекалено късно. Още един защитник искаше да ме срещне и тръгна на шпагат (Лоран Блан) и аз за част от секундата реших да стрелям. Но можех да подам и на Стоичков, който беше в наказателното поле и то съвсем сам. И ако не бях вкарал, вероятно той щеше да ме проклина до края на живота ми. 

Този гол промени живота ми изцяло. Аз се превърнах в национален герой, а също така и дадох началото на нашето представяне на Световното първенство в САЩ, където достигнахме до полуфинала, изцяло над нашите очаквания. Наистина мога да кажа, че 17-и ноември 1993-а година се превърна в най-важния момент в живота ми".

"Искам да се извиня на французите и им казвам 'Ескюзе моа', но това е футболът. Но когато ходя веднъж годишно в Париж, никой не ме иска", добавя Костадинов, който обаче този път няма да бъде на мача, защото отговаря в БФС за младежките и юношеските отбори и ще бъде част от делегацията на 21-годишните за мача с Дания.

След това Костадинов се засича в "Байерн" (Мюнхен) с легендата на френския футбол Жан-Пиер Папен, но рядко са говорили за мача.

"Дори често по лагери сме били в една стая. Станахме приятели. Не съм го питал много за онзи мач. Но пък няколко пъти го попитах как е прекарал нощта след мача, на шега разбира се", завършва Костадинов.