Константинов вече е в Русия, където подготвя клубния си отбор "Локомотив" (Новосибирск) за сезона в местното първенство. Но ето избрано от това какво каза треньорът преди да замине.

"Има над какво да се направи анализ на цялото лято, а не само на европейското първенство. Има нюанси и повторения на идентични ситуации в Световната лига, които се повториха и на европейското.

Най-вече е свързано с мачовете, които ни осигуряваха класиране във финалната фаза. Ако погледнем реално двата мача, които бяха ключови за класиране във финалните фази на двата турнира – с Аржентина и със Сърбия, ще забележите невероятна прилика в подхода, настройката и играта на определени състезатели. Според мен там трябва да се търси промяната.

В общи линии сме на един мач разстояние от медали на голямо първенство. На Евро 2015  разликата беше, че този мач ни даваше титла. При спечелване на полуфинала срещу Франция мисля, че не можеше да загубим в София финал срещу Словения при цялото ми уважение към този отбор, който има страхотен прогрес в последните две-три години и това е безспорно. Този мач можеше реално да ни доведе до най-големия резултат в историята на българския волейбол.

Това лято не успяхме да извлечем максимума от някои състезатели. Това най-вече е свързано със спортната им форма. Имаше съпътстващи проблеми, които пречеха за пълноценна подготовка на някои момчета. Един от факторите бе травмата на Виктор Йосифов, който това лято не можа да влезе в добро състояние, а той е важен играч и капитан на отбора, ключов състезател. Дойде с контузията от Италия и почти цяло лято целият медицински щаб се занимаваше с този проблем. Естествено това му пречеше да бъде максимално натоварван и се отрази и на играта му.

Другият момент е свързан с най-опитния в състава за европейското първенство Тошко Алексиев, на който просто не му стигна времето за подготовка, за да влезе във форма. Моето мнение е, че на състезатели над 30 години колкото време почиват, минимум същото време им трябва за подготовка, за да върнат формата си.

При нас свободата много често се обръща на свободия. Ние нямаме граница или самоконтрол – сами да си наложим да спазваме някои правила. С малки изключения по-добрите резултати се постигат, когато има ред и твърда ръка, но в годините на демокрацията това е все по-трудно. Според мен изобщо не влияе добре тази грешно разбрана демокрация.

Матей Казийски не пожела да направи крачка към националния отбор най-вече, защото зае позиция. В интерес на истината прави чест, че отстоява позицията си. Отделен е въпросът дали решението е правилно. За мен това е грешен избор. Това не е работа на един състезател и не е това начинът да се променят нещата. Мисля си, че той имаше желание да играе в националния отбор, но…"