Бившият номер едно в света на мъжкия тенис е бил на 12 години, когато НАТО бомбардира Белград (март - юни 1999 г.). Ноле и семейството му са в града тогава, въпреки че често в онези години са живеели и извън столицата, където татко му държи малък ресторант.

"Помня добре първата седмица, когато бомбардировките започнаха. Всички бяхме уплашени, макар аз да не виждах бомбите. Чувах ги, усещах. - разкри Новак пред Хоус. - Леля ми живееше на около 500 метра от нашата сграда, която имаше скривалища, бомбени укрития. Всяка нощ в първите две седмици тичахме до нейната сграда. Опаковахме всичко и отивахме там за нощта. В 2, в 3 часа през нощта...

Всичко беше тъмно, а в небето виждаш експлозиите, светкавици от светлина. И земята трепери...  Тичаш с всички сили и гледаш да не паднеш, защото се страхуваш да не изостанеш и да те забравят отвън, извън убежището.

Опитът от тези дни и нощи също ми помогна да съм този, в който се превърнах. Оценявам по-ясно и по-добре живота. Въпреки че не загубих нито един наистина близък човек, нито един роднина. Но познавам доста хора, които загубиха всичко, любимите си хора, домовете си... Те трябваше да започнат наново и от нищото.

Това бяха десетина години, в които страната беше в тежко състояние. След войните имаше ембарго. Нямаше гориво, имаше опашки за хляб, за мляко... Всичко това ни направи много по-корави, всички сърби, не само мен.

Никой не може да очаква от тези хора да забравят. Няма да се случи. Но аз не искам да живея в омраза и да съм изпълнен с желание за отмъщение. Срещу кого? Не можем да обвиняваме никого за миналото.