Дир.бг потърси златната Катя, която управлява българския биатлон от 7 години, за да разкаже за ситуацията в отбора, за надеждите, мечтите и за онзи 9 февруари 1998 година, когато покори олимпийския връх. 


 - На 9-ти февруари стават 20 години от Нагано. След малко повече от два месеца в същия ден ще бъде открита Олимпиадата в Пьончан. Имаме ли сили за медал и силно представяне?

- По-добре, според мен, отсега да не говорим за медали. Дано всичко е наред с отбора, да са здрави. Повече разчитаме на момчетата, то е ясно, заради силното им представяне и да се надяваме, че е дошло времето за добър резултат.

- Има много критики за формата на жените...

- Всеки си има определени възможности и не може да надскочи себе си. Не знам какво очакват от момичетата, но няколкото пъти казах, че с това разполагаме. Това е поколението, което е стигнало до националния отбор. От тях очакваме да покажат най-доброто си. Да влязат в преследване. Емилия Йорданова може да влезе в топ 30 на индивидуалния старт. Всичко зависи от самата ситуация. При мъжете е по-различно.

- Говорите за възможности, но това няма ли да провали представянето на мъжете по някакъв начин?

- Нещата са отделни за жени и мъже, така че ако направим добър резултат при мъжете, ще се отчете.

- А в щафетата?

- И там очаквам по-добро представяне в мъжката част. Там имаме добри и млади момчета, както и опитни. Владо и Краси, но младите също се доближават - Антон Синапов и Димитър Герджиков. Доближават беговите възможности на Владо Илиев. Като стартира първата Световна купа (в неделя в Йостерсунд - бел.ред.) можем да направим по-добро сравнение. Засега само от отделни контролни си правим изводи, докато състезанието е съвсем различно. В неделя като стартират ще видим.

- Как оценявате развитието на младите момчета, които споменахте?

- Оценявам, че има от кого да се учат. Краси и Владо са на едно много високо ниво и просто другите имат по кой да се сравняват и всеки ден да се учат.

- Виждате ли напредък?

- Да, това ви казах, че в контролните и през лятната подготовка виждам голям напредък, но искам да стартират първите стартове на ски, за да видя и там как са нещата.

- Имат ли Краси Анев и Владо Илиев шанс за олимпийски медал?

- Най-големите ни надежди са към тях за силно представяне. Но все пак според мен не трябва да се говори за медали и въобще да се натрупва напрежение, защото Олимпиадата е много различно състезание.

- Казахте думата "напрежение", има ли такова в мъжкия отбор?

- Мъжкият отбор си тренира. Краси Анев е отделно и всичко му е подсигурено, така че няма от какво да се оплаква, защото и в норвежкия отбор няма лични масажисти, каквито ние успяхме да му осигурим. Просто от каквото има нужда финансово и от хора е обезпечен - и единият отбор и другият.

- А ще имат ли повече ваксмайстори на Олимпиадата?

- Това е вече с цел, която трябва да се преборим, след като станат ясни всички квоти на всички отбори и след това ще видим колко можем да закараме. Най-добрият вариант е четирима души, както работим на Световна купа.

- Сега колко ще са?

- Сега работят четирима с "А" отбора и двама с "Б" отбора.

- Друга тема, за която се е говорило много и за която се смята, че е проблем за нашия отбор, е екипировката. Какво е положението сега?

- Екипирани са, имат всичко. "А" отборът е изцяло екипиран. Краси и Владо имат индивидуални договори с "Fisher". Там си получават достатъчно ски и не им купуваме допълнително. От липса на екипировка "Б" отборът може да се оплаче. За него няма такова ниво на оборудване.

- Смятате ли, че е достатъчно финансирането на федерацията на фона на другите спортове?

- Ами да, на този етап смятам, че е добре, но те никога не стигат парите. Въпросът е, че всеки спорт е специфичен, а нашият е много скъп от материално-техническо обезпечаване, защото ако се сравним с една борба... Там излизаш на тепиха, нямаш ски, патрони, вакси, обувки, щеки. Голяма част от парите ни отиват точно за това.

- Колко годишно е финансирането на федерацията от бюджета?

- От държавата получаваме 1 100 000 лева.

- Да ви върнем към едни по-приятни неща сега. 20 години минаха, кой е най-яркият спомен от състезанието, дистанцията и всичко по пътя към това злато?

- Най-яркият е времето - беше много силен снеговалеж. И на стълбичката, на която по принцип да чуеш химна на България е мечтата на всеки спортист.

- Спомняте ли си за нощта преди състезанието? Успяхте ли да спите добре?

- Спях си спокойно, защото към мен нямаше никакви очаквания и точно за това говоря, че на големи състезания не трябва да има очаквания и да изпращаме спортистите с това, че трябва да вземат медал. Медалът не се печели така лесно и по-добре да си освободен.

- Бихте ли насърчила своите деца да се занимават с биатлон? Би ли тренирал Митко (по-малкият син на Катя Дафовска - бел.ред)?

- Ами Митко на тоя етап го карам на тренировка по сноуборд. Не иска да чува за нашия вид ски, въпреки че съм го качила. Гледа Радо Янков, а и кое е по-лесното. Много рано осъзнават кой спорт е по-труден и кой по-лесен. Така че самият той си избра сноуборда.

- А Мартин какво си избра?
- Лека атлетика тренира. Така че и двамата засега са в спорта.

- Преди няколко месеца Валентин Йорданов си тръгна от борбата и каза, че да си шеф на федерация е просто убийствено.

- Да, много проблеми има наистина. Не е лесно да издържиш на работа с много хора. Да създадеш екип и да има синхрон в цялата работа, защото иначе няма успех и не вървят нещата и наистина е психологически натоварването. Когато си отговорен човек е тежка отговорността.

- Ще има ли България зимен олимпийски медалист?

- Един Господ знае, аз не мога да кажа. Иска ми се да имаме.. то дори и медал, не говорим за шампион. Но пак ви казвам - колкото по-малко ги притискаме от очаквания, толкова по-добре за спортистите.