И човекът е в пълното си право да има високо самочувствие, защото вече 12 години е начело на БФС, непоклатим и недостижим, а и спечели сериозни позиции в УЕФА и ФИФА.

Михайлов е част от Изпълкома на европейската централа и един от влиятелните хора на върха - там, където нещата се решават по костюм, не по екип.

Никой не отрича, че има и някои позитивни промени във футбола ни, като особено това се отнася за формата на първенството. Той е успешен, защото има повече мачове, повече интрига, повече цели пред отборите. Но... като цяло да наречеш "добра година" такава, в която няма за кого да се гласува за "Футболист на годината"... Малко странно.

Михайлов говори за добро представяне на националите. Да, то се изрази в 6 изиграни официални мача, 2 победи, 1 реми и 3 поражения. Това си е статистика, която е прилична като за нация без особени претенции - защото ние сме се превърнали в такава във футбола.

Бихме Холандия и Швеция, като втората победа е най-стойностната на националите от години. Но паднахме от Беларус...

Бившият вратар и капитан спомена "добро представяне на младежите"? Какво визира? Двете ремита с Казахстан или може би загубата им от Люксембург?

Юношите играха на Европейско, но то бе достигнато в квалификации от миналата година. На финалите представянето бе "прилично" - почетни загуби от силни отбори. Клубовете ни в Европа, без очевидното изключение "Лудогорец", отпаднаха около началото на отпускарския месец август. Представяне... като всяко в последните години.

Половината отбори в "А" група се оплакват от финансови проблеми, неплатени пари и т.н. Някои от техните мачове ще стават все по-съмнителни... Съдийството, този вечно болен зъб на родния футбол (а понякога не болен, а просто наболяващ и клатен умишлено), изживява ужасни времена. Реферите са атакувани за всяка грешка, но пък и гафовете им са безброй тази есен.

Комисиите са пълни с хора-сенки, които се събират тихомълком, заседават тихомълком, взимат важни решения по същия начин и често мотото на тяхното съществуване е "компромис". Освен, когато мишена на санкциите и някой беззащитен и малък клуб. Тогава удря цялата строгост на закона.

Но това със съдийството е хитово. Не сте го чули ли? Ето го - Михайлов удиви всички на петъчната си пресконференция, като заяви, че "аз нямам нищо общо със съдийството, а само помагам за развитието му". Боби, преведи ни го това?

Звучи малко в стил: Всичко е цветя и рози в бюджета (преизпълнен, но за какво отиват парите на плюс - не е ясно), с организацията, с лобито ни в УЕФА. И за това заслугата е на Михайлов.

Но съдийството е пълен кошмар, отборите се оплакват, а шефът няма общо.

Тълкуваме го като: "Позитивите са моя заслуга, негативите не са моя отговорност". Доста удобна позиция.

Върхът на сладоледа е изказването за това как "държавата трябва да се намеси" по съдийския въпрос. И то часове, след като ФИФА предупреди Испания никаква политическа и държавна намеса във футбола да не се допуска. Как така държавата да се меси? Примерно - премиерът да преглежда нарядите за кръга в четвъртък с кафето си, може би? И да звъни с инструкции да се свири обективно?

Михайлов дори призна, че знае кой натиска съдиите. Даже си имал и термин за хората, чрез които това става - "съдийски мениджъри". Виновниците са няколко клубни президенти... Без имена.

Добре де, какво тогава е наред!? Знае се за натиск, за нередности, за корупция може би... но нищо не се прави. И после - изпращаме добра година.

За какво всъщност говори Михайлов? В кои аспекти е добра годината?

Ако шефът на футбола си мисли, че добрите позиции сред хората с костюми във ФИФА и УЕФА са успешно управление на играта на локално ниво, греши.

Хората тук не са доволни от това пред очите им. Запалянковците - масово. Клубовете - в по-голямата си част - също. Много анализатори, легенди, бивши играчи и треньори - отчетливо. Няма ги реалните белези на някакъв прогрес.

Накъдето се виждаше, че сме се запътили през 2005-а, точно там и стигнахме.

Равняваме се на клубно и национално (всички възрасти) ниво с Казахстан, Беларус, че и по-надолу. Тогава какво е направено за 12 години?

А онези с костюмите от швейцарските зали със скъпи столове и лъскави трибуни - тях ги видяхме докъде я докараха с "успешното си управление" и вече е напълно ясно какво всъщност се крие зад скъпите кройки на костюмите им. Блатер, Платини... да продължаваме ли? Някои ще сменят костюмите със затворническо райе, други се самоубиха, трети отиват в забвението на световното презрение.

Там из залите не е футболът. Той е на терена, по стадионите, в базите за децата и честната организация със здраво бачкане за играта, която принадлежи на хората. С точни хора на точни позиции, с мрежа от дейни личности, която да свързва главата с реалния организъм - а той е по отделните клубове, големи и малки.

Дотук виждаме само проблясъци, създадени повече на личния ентусиазъм, собствени средства или добър мениджмънт (понякога и трите) на този или онзи състоятелен бизнесмен в неговия си клуб.

Има и такива - какъвто е базата на националния отбор в Бояна, които не могат да бъдат отречени или пренебрегвани. Но те са по-скоро луксозна обвивка, отколкото пулсираща сърцевина.

Останалото е "високи оценки от УЕФА" и от самия шеф на футбола за собствената му свършена работа.