Аржентинецът бе човек, който побира целия свят в обувките си, като знаеше как да използва таланта си, за да взривява зрителите.

 

Неговите финтове, техника, а и дори загрявка преди мачовете, караха човек да благодари на съдбата, че има възможност да гледа.

 

Марадона бе футболният еквивалент на перфектният художник. Теренът бе неговото платно, топката е четката, а стадионите - галериите, в които показва шедьоврите си.

 

Само с едно отиграване можеше да вдъхнови тези около себе си и да промени развоя на всеки мач.



Трудно е да си помислим, че Аржентина и "Наполи" щяха да постигнат успехите си през 80-те години на миналия век, ако го нямаше Диего.

 

В момента тимът от Неапол е един от спряганите за фаворит в борбата за шампионската титла на Италия, но можеше да не се стигне до тук, ако не бе появата на Марадона на "Сан Пауло". 

 

"Наполи" спечели на два пъти трофея и се поздрави с Купа на Уефа, Купа на Италия и Суперкупа на страната с аржентинеца в редиците си. Оттогава Скудето не е завоювано, а рисунките с лика на Марадона по улиците остават.

 

Година след като Аржентина спечели Световната титла с прочутата божия ръка, Марадона изведе "Наполи" до първа титла в Италия.

 

В това време е в пика на формата си за клубния и национален отбор и всички спонсори и рекламодатели му се лепят като мухи. Те правят всичко възможно да направят кампания с лика на Диего Армандо Марадона.

 

В една такава феноменът включва и двамата си по-малки братя - Уго и Едуардо. Тогава тримата са привлечени в реклама на популярното японско кафе "Nova". Проектът логично носи голям успех на компанията.

 

Рекламата дава брилянтна идея на втородивизионният испански отбор "Гренада". Въпреки, че тримата братя бяха участвали в комерсиални инициативи, те не бяха играли заедно на футболния терен.

 

"Гренада" промени това в една контрола срещу шведския "Малмьо", който по това време е доминатор в местното първенство. По това време тимът е воден от сегашния наставник на "Кристъл Палас" Рой Ходжсън.

 

Уникалният по същността си приятелски мач привлече медийния интерес и срещата дори се излъчваше по испанска телевизия. Според статистиката срещата е подобрила рекорда по гледаемост за неофициална среща в страната. 

 

"Гренада" спечели около 20 милиона испански песети, което е огромна сума за тогавашните стандарти.

 

Историческият мач се състои на 15 ноември 1987 година. Диего оставя своя брат Едуардо (с прякор Лало) да носи номер 10, тъй като по това време подписва с испанския тим.

 

Самият Диего взима номер 9, а Уго, който по това време играе за "Райо Валекано", носи осмицата. 

 

Въпреки невероятното трио на "Гренада", "Малмьо" е отборът, който открива резултата на "Лос Карменес" с гол на Андрес Палмър. 

 

След това братята Марадона намират своя ритъм и започват да доминират на игрището. Диего праща перфектен извеждащ пас към Лало и резултатът е изравнен.

 

Първото полувреме не е кой знае колко атрактивно за публиката, но второто се превръща в спектакъл. 

 

Младият тогава Мартин Далин дава нов аванс на "Малмьо". След това обаче дойде моментът, който всички фенове на "Гренада" чакаха. Диего беше фаулиран пред наказателното поле.

 

Деветката се нае с изпълнението и прехвърли седем души в небесно синьо, за да изравни за 2:2.

 

Тримата братя се впуснаха в безумна радост след гола, сякаш бе най-важният в кариерите им. Моментът обаче бе специален за тях, феновете и футбола.

 

Малко след изравняването се стигна и до още един гол, но той бе сътворен изцяло от играчи на "Гренада". Виктор изведе Маноло и последният с прецизен завършек направи 3:2. Първият, който поздрави голмайстора, бе именно Диего.

 

Публиката се радваше сякаш това не е приятелски мач, а финал.

 

Испанските фенове помнят срещата като ‘El Día de los Tres Maradonas’ (денят с тримата Марадона).

Събитието е уникално и всеки, който е присъствал или гледал, няма как да го забрави.