Но в този деликатен момент за спортната история на страната, един филм е абсолютен хит и счупи рекордите по приходи в кината на Русия, поставени от "Аватар" преди години. Дотук касите са пълни с над 34 милиона долара от прожекциите на "Движение нагоре".

Лентата е на Олимпийска тематика. Тя пресъздава великия финал от 1972 г., останал в историята като най-спорния, магически баскетболен мач под знака на петте кръга. "Движение нагоре" е заглавието, а споменът е за победата на СССР над САЩ с 51:50 в Мюнхен. Предисторията на двубоя е, че Щатите никога не са губили дори мач по баскетбол на Олимпийски турнир дотогава - 63 победи и 0 поражения, 7 поредни златни медала.

През целия мач до последната минута води СССР, като обаче разликата 3 секунди преди края е 1 т., а американците имат два фаула - вкарват ги, но започват разправии. Съперникът твърди, че е искал таймаут навреме между двете хвърляния, както гласи правилникът тогава. Таблото изгасва, трите секунди се играят безкрайно. Американци и руснаци хитруват, защото залогът на тази спортна битка е много по-голям в разгара на Студената война.

СССР има секунда за последна атака и топката е хвърлена през цялото игрище към центъра Александър Белов, който вкарва, събаряйки двамата скочили с него американци. Трактовките са полярно противоположни - в САЩ протестират срещу реферите, докато СССР е убеден, че кошът е редовен. Не е съвсем ясно и защо са преиграни трите последни секунди - часовникът е върнат и се пуска отново, след като времето изтича в първия случай.

Споровете не утихват с месеци, с години. Един от двамата съдии на двубоя е Артеник Арабаджиан, покоен български баскетболен арбитър. Приживе Арто, както го знаят всички в баскетбола, разказваше за финала, като се гордееше особено с факта, че 12 години след този мач е поканен като делегат и рефер на Олимпиадата в Лос Анджелис, въпреки че спортистите от целия Източен блок я бойкотират. Така американците признават, че вината за онази загуба не е в реферите.

Самият Арабаджиан дълги години живя в Ню Йорк.

Филмът заведе в киносалоните много руски спортисти, включително авторът на "златния пас" - Иван Едешко. Белов, който вкарва коша на успеха, почина 6 години след мача, само на 26, от сърдечен удар.