На този ден Америка яде и пие, празнува, събира се по дворове и барове, пътува за пикници, но задължително с голям екран там, където е забавата. Традицията вече 51 години повелява неделята на Супербоул да е специален ден за тази страна.

В галерията можете да видите паметни и зрелищни мигове от историята на този финален мач.

В края на следващата седмица "Ню Инглънд" и "Филаделфия" ще спорят за трофея "Винс Ломбарди" в мача, чакан от 300 милиона американци и още немалко други фенове по света. Спортът американски футбол вече не е "табу" за хората извън континента, на който се е родил.

Историята, митовете, зрелището и родилите се легенди - Супербоул е всичко това, а нерядко и драма в мачовете, както бе преди година. Тогава Том Брейди изведе "Ню Инглънд" до знаменит обрат, най-славния, виждан на финал, като донесе пета титла за 15 години на отбора си срещу "Атланта".

През 2002-ра Брейди за първи път бе шампион, като с безпогрешната си ръка направляваше "Патриотите" към титла срещу "Сейнт Луис". Тогава синът му Бенджамин не бе роден. Днес е на 8 г. и преди 12 месеца участва в парада на победата, докато татко му показваше петия си трофея "Ломбарди".

Най-много титли има "Питсбърг" - шест, като "Ню Инглънд" ще се цели в изравняване на рекорда. Споменахме Ломбарди, както се казва купата. Винс Ломбарди е треньорът, извел "Грийн Бей" до първите два трофея на Супербоул през 1967 и 1968 г., когато този мач се създава. Смъртта му от рак през 1970-а предизвиква лигата да кръсти титлата на него.

Една снимка казва много, но не всичко за Супербоул. Тя е придобила култов статут зад Океана. Ед Теста не е голям бизнесмен, нито политик. Той е собственик на малък бар в Охайо, а през 1995-а пътува до Маями в седмицата преди Супербоул. Искаше да гледа любимия си отбор "Сан Франциско 49" срещу "Сан Диего" на финала, но нямаше билет.

Фотосът - можете да го видите в галерията, е на Теста, седнал на столче на тротоара в Маями, с надпис "Търся билети", с бира в ръка и изключително небрежен към живота и неговите дребни проблеми. Човекът обяви, че дава до 800 долара за билет, но така и не намери. Гледа победата на своите в бар.

Истерията за място на трибуните, но и партито извън стадиона, са огромни. В града на Супербоул традиционно има още куп увеселения, забавни игри с тема "американски футбол", детски кътове, цели паркове тип "Дисниленд" изникват край стадионите на големия мач.

Рекордното преселение е през 1993-а, когато двубоят на "Далас" и "Бъфало" е в Лос Анджелис, и над 100 000 фенове на отбора от Тексас пътуват от цялата страна, а билети имат не повече от 1/3 от тях.

"Каубоите" от Далас са известни като Тийм Америка и не е случайно - те са най-популярният състав в страната. Тогава, наред с огромните морета от фенове край стадион "Роуз Боул", има и голяма радост - "Каубоите" бият с 52:17.

Култови мигове от шоутата на полувремето остават в историята. Гърдата на Джанет Джаксън, "случайно" показала се по време на изпълнението с Джъстин Тимбърлейк, великото зрелище на Майкъл Джаксън през 1993-а, едно от неговите най-паметни изпълнения, макар и кратко,

Бруно Марс, Принс, Пол Макартни, Мадона... Това е Супербоул. Зрелището, което кара за един ден в годината Америка да спре задъхания си живот и да се отдаде на ядене, пиене и забава.

И на футбол, местен вариант.