"Росонерите" ще гостуват за шести път в България и за първи извън столицата.

 

Съдбата среща пет пъти 18-кратния италиански шампион с родни тимове, като само в един от десетте мача победата е за представителя на България.

 

Това не прави нито "Левски", нито ЦСКА, а отборът на "Академик" (София) - с 4:3.

 

Макар в момента "студентите" да не изживяват най-добрите си времена, лутайки се в най-ниското ниво на футбола ни, през 70-те отборът има най-славния си период и е един от добрите тимове в родния елит.

 

През сезон 1975-76 г. , "Академик" завършва на трето място в първенството и си спечелва правото да участва в Купата на УЕФА.

 

Първият съперник е чешкият "Славия" (Прага). Загуба с 0:2 в първия мач в Прага, но българският отбор прави истински подвиг в София и побеждава с 3:0.

 

Тогава жребият отрежда среща с "Милан".

 

В състава на миланския гранд по това време са играчи като Фабио Капело, Джани Ривера, Фулвио Коловати и Енрико Албертози, докато "Академик" е съставен предимно от студенти от ВИФ. През същата есен тимът дори не върви добре в първенството, като се намира в долната част на таблицата.

 

Звездите на "Милан" са познати имена за родните фенове по това време, но от дистанция. Никой няма реална представа как всъщност играе отбора, каква е тактиката му и в каква форма са играчите му.

 

Треньорът на "Академик" - Данко Роев, решава да отиде до Италия, за да наблюдава двубоя "Сампдория" - "Милан". 

 

Роев стига до Белград, откъдето трябва да хване самолет за Апенините. Октомврийската мъгла обаче проваля плановете му - самолетът не излита.

 

Опитът за разузнаване се проваля, а единствената информация за италианците, при това доста оскъдна, Роев получава от журналистите във вестниците "Старт" и "Народен Спорт".

 

Години по-късно Роев си спомня:

 

 

В "Академик" не знаят, но по това време нещата в "Милан" не са никак цветущи. 

 

Клубът е раздиран от скандали между собствениците, като на всичкото отгоре се представя посредствено в Серия "А".

 

По подобие на Данко Роев, "Милан" също има проблеми с полета. Евтиният самолет, който единият собственик наема, за да спести пари, не успява да излети. И се налага смяна на полетите с няколкочасово забавяне - това още повече изнервя обстановката в тима.

Според италианските медии, някой от играчите не са могли да се понасят - обстановката в тима била ужасяваща.

 

В дъждовната вечер на "Васил Левски", мачът започва прекрасно за родния тим - 2:0 до 25-та минута. Голмайстори са Тошко Паунов и Красимир Манолов.

 

Фабио Капело връща един гол, за да дойде краят на полувремето, когато съдията отсъжда дузпа в полза на домакините. Голмайсторът на тима Альоша Димитров застава зад топката и вкарва за 3:1.

 

След почивката следват два бързи гола. Коловати вкарва за 3:2, а Тошко Паунов прави резултата 4:2 само две минути по-късно.

 

Интересното около това попадение е, че в докладите на УЕФА и италианските медии, то е записано като автогол на Алберто Бигон, но в родната преса и в спомените на играчите, голът е на българина.

 

Близо 40 г. след паметния двубой, Паунов си спомня:

 

 

Десет минути преди края, Фабио Капело вкарва втория си гол, за да оформи крайното 4:3.

 

Страхотен успех, който отеква из цяла Европа, но сред зрителите на "Васил Левски" и играчите на "Академик" остава лека нотка на разочарование - "Можеше да ги бием с повече", казват си те.

 

В края на мача се разиграва интересна случка между Стефан Първанов и суперзвездата Джани Ривера. Българският футболист му иска фланелката, италианецът отказва, а Първанов не му остава длъжен - тегли му една.

 

На терена се разразява люта караница между двамата - всеки на родния му език. Какво са си крещяли остава загадка, но можем да предположим в каква насока е протекла кавгата.

 

Футболистите получават и премия за грандиозния успех - 80 лева. След години, някои твърдят, че обещаната сума от ръководителите на родния спорт била 100 лева, но преките им началници прибрали по някой друг лев - факти останали в митологията на събитията от преди 40 г.

 

80 или 100 лева, гол на Паунов или автогол Бигон, едва ли е от такова значение, в историята остава едно:

 

"Академик" (София) - "Милан" 4:3.

 

Студентите от ВИФ, вече със самочувствие, отиват на "Сан Сиро" с намерението да изхвърлят "Милан" от Купата на УЕФА.

 

Срещата започва с фалстарт. Реферът иска да прекрати мача в началните му минути, защото Юлиян Иванов е с номер 14 (по това време титулярите са с номера от 1 до 11).

 

Разсеяният Ненов си забравил екипа с номер 4 в хотела.

 

След дълга разправия се стига до намесата на д-р Стоян Костадинов, който замаскира единицата с лепенка и всичко се нормализира.

 

"Милан" побеждава с 2:0 и отстранява "Академик". Българските играчи са бесни, отменен им е чист гол, а по техните думи, съдията е подпирал домакините през целия мач. 

 

В потвърждение на тази теза, в. "Ил Джорнале Нуово" пише:

 

"Горките футболисти от София! Ако съдията не им бе отменил скандално гол и не подпираше домакините, "Милан" щеше да бъде елиминиран".

 

Макар да отпадат, студентите от ВИФ, носещи фланелката на "Академик" остават единствения отбор побеждавал седемкратния Европейски шампион. 

 

И така в историята срещу колоса от Милано, "Левски" се проваля в шест опита да победи, ЦСКА - в два. Успява само "Академик".

Сега е ред да се пробва и "Лудогорец".