Александър Георгиев е първият българин, пробил в НХЛ. Вратарят, който прави фурор в “Ню Йорк Рейнджърс“, е роден в Русе преди 22 години в семейството на българин и рускиня. Скоро след това фамилията се мести в Москва, а Александър се влюбва в кънките и стика. След като не попада в състава на “Химки“, той поема към младежката лига на Финландия и е избран за най-добър вратар в плейофите. С националния отбор на Русия да 21 г. печели сребро на световното първенство. През миналото лято подписва с “Рейнджърс“. Той вече записа 6 мача в НХЛ и заслужи суперлативи от експертите. Георгиев даде интервю за руското електронно издание Sport24. - Пратихте ли вече Хенрик Лундквист (б.р. - титулярния вратар на “Рейнджърс“) в пенсия? - (Смее се) Засега е рано да говорим за това. Просто съм много щастлив, че треньорите ми се доверяват. А договорът на Лундквист изтича чак през 2021 година. - Но той вече е на 36... - От друга страна, Хенрик е много опитен. А аз трябва да се доказвам. - Наскоро спасихте дузпа на Евгений Малкин 10 секунди преди края на третия период при 3:3. Осъзнахте ли вече какво сте сторили? - Дори не погледнах таблото, просто знаех, че това е ключов момент в мача. - Какво ви каза Малкин след двубоя? - Нищо. Така и не сме общували. - А какво ви казаха съотборниците след победата над “Питсбърг“? - Получавам огромна подкрепа в отбора. Казват ми: “Младежо, продължавай в същия дух“. След спасяването всички ме прегръщаха. - “Останах спокоен и не се поведох по финта на Малкин“. Това са вашите след мача. Как се овладявате, когато се изправяте срещу такива суперзвезди? - Когато подобни опасни хокеисти са срещу мен на леда, се старая да следя къде се намират и какво възнамеряват да направят. - Как пълните 18-хилядни трибуни на “Медисън Скуеър Гардън“ влияят на играта? Тази подкрепа помага ли или натоварва с голяма отговорност? - Има огромна разлика, когато на мача има много фенове. Приятно е да те аплодират, щом направиш добро спасяване. - Какво се въртеше в главата ви преди дебюта в НХЛ срещу “Монреал“? - Казаха ми, че ще играя, ден преди мача. Веднага се похвалих на всички (смее се). Баща ми и приятелката ми бяха в САЩ. Когато разбраха, хванаха самолета и дойдоха в Монреал. - Силна ли беше предстартовата треска? - Изобщо нямах треска! Чакам много дълго за този момент. На тренировките чувствах, че съм готов да играя на високо ниво. Опитах да не мисля за нищо, а просто да се наслаждавам на дебюта си. - Разстроихте ли се от загубата? - Да, но се стараех да контролирам играта си. Пропуснах два гола, но не мисля, че сгреших. Действах уверено, но нямах контрол върху факта, че противниковите полеви играчи отбелязаха повече попадения. - Първата победа в НХЛ (срещу “Едмънтън“) ли е най-яркото събитие в кариерата ви? - Паметен мач! Съотборниците ми помогнаха в първите минути, но като цяло контролирахме играта. - Често ли ви спират за автографи в Ню Йорк? - В САЩ има много фенове на “Рейнджърс“, не само в Ню Йорк. Когато играхме във Флорида, почти половината зрители бяха с екипи на нашия отбор. Преди всеки мач до арената се нареждат фенове, които молят за снимка. - Имате ли вече лични почитатели? - Може би, но поне аз не знам. Роднините ми тъкмо ми показаха профила на някакъв човек в “Туитър“, който е избрал моя снимка за аватар. Но все още не съм виждал фен с моя фланелка. - Много по-трудни ли са тренировките в сравнение с Русия и Финландия? - Не мога да кажа, че са изцяло различни. Зависи от треньора. Но ако трябва да бъда честен, с “Рейнджърс“ повече пътуваме и играем мачове, отколкото тренираме. В Аматьорската хокейна лига (АХЛ) двубоите обикновено са в петък, събота и неделя и през седмицата имаме достатъчно занимания.