Треньорската професия в А група девалвира изключително много. Изминаха само два кръга от пролетния полусезон и вече сме свидетели на смяната на Миодраг Йешич с Милен Радуканов и на оставката на Атанас Джамбазки. Свикнали сме в Англия един мениджър да води отбор за 7-8 години. През миналата година Алан Пардю подписа нов осемгодишен договор с Нюкасъл. В Челси треньорските рокади са по-чести, но това е едно изключение. Дори в долните дивизии на Острова залагат на един треньор, който развива отбора за няколко години. В Испания, Италия и Германия треньорските рокади са по-често срещано явление, но в българската А група през настоящия сезон сме свидетели на истинска сеч на треньорски глави. Треньорската професия девалвира много, а наставниците се сменят като носни кърпички. 15 треньорски рокади в рамките на 17 кръга от А група са твърде много, а Ивайло Петев, Илиан Илиев, Христо Стоичков и Димитър Димитров – Херо могат да се чувстват като мохикани сред падналите глави. Пирин Гоце Делчев повлече крак с треньорска рокада още след първия кръг. Новаците в А група стартираха с победа, но смениха Яков Папарков с Тенчо Тенев. Етър разкара Цанко Цветанов и първоначално се спря на Калоян Чакъров, който обаче води отбора само в една среща и в крайна сметкна на треньорското кормило се оказа Сердар Даят. Берое уволни Ивко Ганчев, а на негово място бе назначен Петър Хубчев. Локомотив Пловдив уволни Емил Велев, след което Георги Иванов се задържа няколко часа като треньор на „смърфовете”, но в последствие наставник на „черно-белите” стана Стефан Генов. Черно море смени Стефан Генов с Адалберт Зафиров, а в момента начело на „моряците” след поредната рокада е Георги Иванов – Гонзо. ЦСКА уволни Стойчо Младенов преди началото на зимната подготовка и назначи Миодраг Йешич, но след само два кръга от пролетния полусезон шефовете на „армейците” биха шута на сърбина и се спряха на Милен Радуканов. Въпреки сравнително доброто представяне на Ботев Пловдив през есенния полусезон, на Ферарио Спасов му бе показана вратата, а за треньор бе назначен Станимир Стоилов. В Славия Велислав Вуцов смени Мартин Кушев, в Локомотив София Антон Велков отстъпи треньорския пост на Емил Велев, в Миньор Перник Николай Тодоров смени Стойчо Стоев. В Ботев Враца италианската афера на Джулиано Сондзони приключи твърде бързо, защото под връх „Околчица” се удариха по челото и разбраха, че отново се нуждаят от Тони Здравков. В Монтана Атанас Джамбазки си подаде оставката и сега се очаква последната дума на шефовете на отбора, дали ще оставят специалиста, или ще търсят негов заместник. В момента явно не изглежда никак престижно да си треньор в А група. Това говори много лошо за българския футбол. Виновни сигурно са, както шефовете на българските отбори, така и самите треньори. Ситуацията обаче се нуждае от коренна промяна, защото при всички положения многото треньорски рокади означават само едно – слаб футбол. Треньорите се нуждаят от време, за да разгърнат вижданията си. Българските наставници не са факири или магьосници. Те няма как да направят от отбор, който до преди няколко седмици се е борил за оцеляване, тим, който ще претендира за позиции в челната тройка. Трябва търпение и много работа. Треньорските промени в повечето случаи водят само до много хаос и повече проблеми. Треньор в А група?! По-добре не! В момента треньорската професия изглежда много девалвирала на пазара на труда.