Отворено писмо до всички, които обичат баскетбола от Петър Петров, член на Управителния съвет на БК Спартак – Плевен, без редакторска намеса от Novsport.com:   “Мълчах. Мълчах много години и мигрирах за да работя, не мога повече. Право да говоря ми дават стотиците изиграни мачове за клубни отбори и националния отбор на България. Множеството аркади, фрактури и прочие.    Повод за това ми изказване е разговор с родител на дете от школата на нашия баскетболен клуб. Цитирам: “Пешо, какво правите бе?“ Аз питам: “Защо, Венци, какво е станало?“ Отговорът на Венци: “Децата не тренират, водим ги, за да са боксова круша на противниците си, последният ни турнир бе в Силистра, бяха и без треньор.“ ОНЕМЯХ!!!! Виждал съм играещи президенти, треньори, спонсори, но за детски отбор без треньор не бях се сещал. Нямало пари, затова и така се случило!!!   Сега и да кажа и какъв Член съм на Управителния съвет на клуба и как управлявам: не зная какви приходи имаме, камо ли разходи, не зная какви задължения, в какъв размер и към кого имаме, не зная съди ли ни някой и за какво. Само слухове. На „Параван“ приличам ли ви вече? Върхът на нашата пирамида - мъжкият представителен отбор според моето лично мнение, а и не само, има основна задача да пали повече деца, за да става основата по-здрава и върхът по-остър. След Цветослав Острев роден 86-та година, ние нямаме човек от школата, който да играе, за който и да е отбор от Лигата или „А“ група. Ревем, че нямаме пари, ами кой и за какво да ни ги дава? Ямбол с по-малко произведоха Павел Маринов и Павлин Иванов, играещи за националния отбор. За Силистра да не говорим – Станимир Маринов и т.н.