България се класира за Европейското първенство по баскетбол. Новина, която изненада мнозина... А не би трябвало да е така - макар точно този спорт да не е №1 по популярност у нас, това не означава, че страната ни няма своите традиции в него.

При това градени десетки години наред.

Да, националите не бяха достигали до ЕвроБаскет от 2011 година, но след десетилетие пауза го направиха и догодина отново ще бъдат сред най-добрите в Европа, Където всъщност е мястото на страната ни с оглед историята на континенталните шампионати.

Българският национален отбор е един от десетте участника на първото в историята издание на Европейското първенство по баскетбол - през 1935 година в Женева. Този шампионат е използван като главна репетиция за дебюта на баскетболната игра в олимпийското семейство - в Берлин година по-късно. Независимо от това е факт, че България е един от отборите там, в първото Европейско, където завършва на осмо място. Постигайме една победа срещу Унгария.

Любопитен детайл - първият шампион на Европа от преди 86 години е Латвия. Именно този съперник победихме в събота, за да стигнем първенството през 2022-ра.

Това е само началото, защото в следващия почти един век, страната ни ще се класира за първенството на Стария континент 25 пъти (б.р. - включително сегашното ни класиране) от общо 40 възможни. 

Разбира се, най-големите ни успехи са двата медала - сребърен и бронзов, извоювани в края на 50-те и началото на 60-те години, но в историята на европейския баскетбол срещу името на родината ни стоят и други впечатляващи моменти.

През 1953 година домакин на ЕвроБаскет е СССР, като участниците в първенството са общо 17.

Българите печелят осем от своите девет мача… и завършват на девето място, след като допускат единствената си загуба в групата. Такава е системата, че въпреки отличното си представяне, нашите се озовават на грешния край на въртележка, елиминирала ги от борбата за призово класиране.

Две години по-късно пак сме сред водещите тимове на Европа и приключваме четвърти в Будапеща.  

Всъщност от 1955 до 1967 година, българските баскетболисти никога не падат под пето място на Европейско. А за тези 12 години са проведени седем първенства!

През 1957 година идва най-големият засега успех на страната ни - сребро на ЕвроБаскет, чийто домакин е София.

СССР пречупва българите пред пълните трибуни на националния стадион “Васил Левски”. Неофициално в този ден арената е събрала над 50 хиляди зрители. Някои очевидци твърдят, че са повече. След като нашите водят с 4 точки на почивката, през второто полувреме гостите вкарват 41 точки, двойно повече отколкото през първата половина. Така отстъпваме с 57:60.

Треньор на националния тим тогава е Людмил Катерински, който след това ще води България на още едно Европейско, на Световно и на Олимпиада, а в състава са славни фигури като Илия Мирчев, Виктор Радев, Георги Панов, Любомир Панов, Константин Тотев… В онези времена клубният ни баскетбол също е на висота, като Академик (София) играе два поредни финала за КЕШ, които губи от латвийския Рига.

 „Много хора и до ден днешен вярват, че нас са ни заставили да не победим както във финала на Европейското, така и във финала на клубното първенство срещу АСК Рига. С цялото си достойнство заявявам, че това не е вярно.

Никой не ни е казвал, че трябва да паднем. Ако можехме, щяхме да ги бием, но малко не ни достигна”, разказва години след това един от славните ни играчи - Георги Панов, който е единственият ни баскетболист, играл на цели три Олимпиади!

Четири години след загубения финал на националния стадион в София, на който официално присъстват 42 000 зрители, световен рекорд по онова време, отборът е запазил част от ядрото си и стига до бронз. На полуфиналите в Белград през 1961 година отново ни спира СССР. Утехата е победа над Франция в малкия финал, като тогава вече селекционер е друга легенда - Веселин Темков.

През 1967 година стигаме до полуфинал в Хелзинки, но в крайна сметка оставаме четвърти в Европа, а до 1979 година не излизаме от десетката на континента. През 1973 и 1975 година завършваме съответно пети и шести, а Атанас Голомеев неизменно е топреализатор на тези две европейски първенства, съответно със 156 и 160 точки.

Змея, който години по-късно ще попадне в списъка на ФИБА за 50-те най-добри играчи в историята на европейския баскетбол, е избран в идеалния отбор на четири последователни Европейски - 1971, 1973, 1975 и 1977.

След единадесетото място през 1979 година следват два поредни неуспешни опита за класиране и така България не играе на ЕвроБаскет след почти 30-годишно постоянно присъствие.

През 80-те години имаме две участия, които завършват съответно с последно и предпоследно място, но трябва да уточним - тогава на Европейско играят само осемте най-добри отбора на континента. И България е сред тях.

А нашите играчи в онези години си ги бива - Йордан Колев, Илия Евтимов, Сашо Везенков, Иван Ценов, Георги Младенов, Цветан Антов, Георги Глушков, Венци Славов… Просто така се случва, че срещу тях са суперотбори като СССР, Югославия, Гърция, Италия... Само най-добрите.

Съветският отбор печели 12 първенства от 1960-а до 1990-а, а югославяните взимат пет титли. Единствено Италия и Гърция с по един триумф нарушават тази доминация на двете несъществуващи вече спортни сили.

А колко силни са те в световен мащаб в периода, доказва фактът, че двата отбора - СССР и Югославия, взимат три златни, пет сребърни и четири бронза на осемте летни Олимпиади за въпросните три десетилетия. Ето сред такива отбори сме на европейските първенства през 60-те, 70-те и 80-те години.

В следващото десетилетие, дало начало на прехода у нас, баскетболистите ни стигат до още две класирания - през 1991 и 1993, но остават на последните места и в двата случая, съответно - осми и шестнадесети. И трябва да чакаме 12 години, за да се върнем под светлината на прожекторите на ЕвроБаскет 2005, когато треньор отново е Росен Барчовски, който класира страната ни и сега. 

Барчовски, чийто баща Цвятко също е водил България на ЕвроБаскет, е замесен в три от последните четири класирания на “лъвовете” за континентален шампионат. 2005, 2011 и 2022. През 2009 начело е израелската легенда Пини Гершон, а при последните ни две участия в състава са едни от най-добрите играчи в модерната ни история - Филип Виденов, Тодор Стойков, близнаците Калоян и Деян Иванови...

И днес в отбора е Чавдар Костов, който играе през 2009 и 2011, когато още е млада надежда, а сега вече е в ролята на ветеран.

И в трите случая оставаме на задните места в класирането.

Но това по никакъв начин не променя фактите, които са красноречиви - България има своята традиция в европейския баскетбол, а догодина ще се завърне там, където години наред е била. При това в убийствена конкуренция.