07:38 | 22.12.24

17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Мормонът от Загреб счупи спортните стереотипи, а дори ЦРУ се интересуваше от него

Крешимир Чосич има една от най-забележителните и интересни истории в баскетбола

Мормонът от Загреб счупи спортните стереотипи, а дори ЦРУ се интересуваше от него

Крешимир Чосич има една от най-забележителните и интересни истории в баскетбола

19:18 | 28 март 2023 | Редактор : Александър Сотиров 5 6509

Той е спечелил почти всичко, което е било възможно да се спечели в славните му дни на играч. За съжаление си отива от този свят прекалено рано, но и днес, вече почти 30 години след смъртта му, името на Крешимир Чосич продължава да буди огромно уважение сред баскетболните фенове.

Особено тези в пределите на бивша Югославия.

И макар да е роден в Загреб и израснал в Задар, и до днес Чосич, починал едва на 46-годишна възраст, остава еднакво тачен като легенда както в родната си Хърватия, така и в Сърбия и всички останали бивши югорепублики, а също и в... САЩ, при това без да е играл в НБА.

На паркета 211-сантиметровият исполин е истинска сила, с която всеки съперник се съобразява. Негови съвременници го сочат като първият играч, който преспокойно е можел да играе на всички позиции на терена. Нещо, което дори и в наши дни не е особено често срещано. Извън игрището също е забележителна фигура, защото просто разчупва всички стереотипи, свързани с професионалните спортисти.

Всъщност се сдобихме със спомени за Чосич и от първа ръка, благодарение на една от големите фигури както на славния тим на Академик (София), така и на българския баскетбол - Георги Бързаков-старши. Той си припомни за европейски сблъсък между "студентите" и Задар, където по онова време все още играе Чосич.

"Много силен играч, особено станеше ли дума за защита. Заедно с Йосип Джерджа, който обаче беше гард, бяха отличен тандем. Интересна случка от въпросните ни срещи със Задар е това, че в града тогава нямаше зала и тази, в която играхме, бе построена изключително бързо. Всъщност тогава просто беше хале, което имаше бетон за под и върху него просто бяха сложили паркет", върна се назад в спомените си той специално за Dir.bg.

Въпросното хале след това се превръща в "Дворана Язине". Конструцкията е вдигната в рамките на 70 дни, а след официалното си откриване през 1968-а, служи за дом на местния тим в продължение на четири десетилетия. След това е построена сегашната и далеч по-модерна зала на отбора, която както може да се досетите, носи името "Крешимир Чосич".

Още на 20-годишна възраст, през 1968-а, е "вербуван" от финландския си колега Вейко Вайнио, който по онова време играе за колежанския Бригъм Йънг Юнивърсити. По онова време е революционно европеец да се подвизва по американските терени, камо ли пък такъв от Източна Европа. Талантливият младок от Загреб е запленен от всичко, което Вайнио му разказва и малко след това поема към Щатите.

Изкарва пълни четири години в учебното заведение, намиращо се в щата Юта и носещо името на един от най-големите мормонски лидери. Нещо, което също ще се окаже от ключова роля в живота на космополитния Крешимир. Вкарва средно по 19.1 точки на мач, а по време на неговия престой в университета, баскетболния тим се сдобива с нова зала - "Мариът Сентър", след като старата такава не може да поеме всички фенове, желаещи да го видят.

"Стан Уотс построи тази зала, а Крешимир я пълнеше", редовно казват феновете, визирайки силната връзка между Уотс, по онова време треньор на отбора и Чосич, който и до днес остава на четвърто място при най-добрите реализатори (по точки средно на мач) и втори по общо борби (919).

Избран в Драфта на НБА през 1972 година, но остава в университета, за да завърши образованието си.

"Тогава не се интересувах от професионалния баскетбол. Исках да завърша следването си", разказва в интервю преди години той. По време на четирите си години в Юта, Чосич става мормон посредством "Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни". И именно вижданията, които оформя, го оставят далеч от НБА.

Но пък същевременно с това се превръща в първият успешен европеец в американския баскетбол, било то само в колежанския.

[CIBONA THROUGH HISTORY] In the 21st round of the 1981 season two of the best teams in the league - Partizan Belgrade and Cibona Zagreb, faced each other in the championship deciding game.

This photo of Krešimir Ćosić showcases the toughness of that match... pic.twitter.com/eYKuStLgu9

— Bartolomej Bariša Ćelić (@bartolomej_zg95) February 5, 2023

"На всички предложения отговарях по един и същ начин - отказвах им. Не можех да приема, че само парите ще контролират живота и битието ми. Не исках да се подчинявам на баскетбола и просто да бъда играч. Животът за мен бе много по-всеобхватен. Реших, че парите и славата не трябва да са пътеводна светлина за мен. Исках просто да играя и да живея, като бях сигурен, че ще успея в това", разказва той.

И да, успява, успява и още как. Когато приключва кариерата си през 1983 година, равносметката за него е такава - има олимпийска титла, както и два сребърни медала от Олимпиада, двукратен световен шампион е, а стане ли дума за европейски първенства, може да се похвали с три спечелени титли. При това в три последователни шампионата!

Връща се в Европа, където играе за Задар, Олимпия (Любляна), италианския Болоня, както и Цибона (Загреб). Но още в дните си на играч носи навсякъде със себе си много книги, води си записки и анализира всичко, случващо се около него. Обожава театъра и изкуството като цяло, а предпочитана му музика е класическата. През 80-те години, вече като треньор, започва да пише автобиографията си, която обаче излиза на бял свят чак след смъртта му. Носи заглавието - "Играй, живей, вярвай".

Определено мото, което би отивало на житейския път на Крешо.

Американската му авантюра му донася и проблеми с властите в родината му Югославия. Религиозните му виждания не са никак долюбвани от комунистическата партия в страната, която буквално го гони от Задар, където играе.

В документи, появили се години по-късно в аферата WikiLeaks, изскачат обвинения, че е бил агент на ЦРУ. Всъщност, вероятно просто е имало опити да бъде вербуван заради популярността му. Или поне историята около тази част от биографията му не е съвсем ясна.

"Спокойствието, което излъчваха лицата им, дисциплината, която срещах на всяка крачка, определено ме преобразиха. Мен, иначе склонния към своенравност и авантюризъм. Бях сигурен, че ще извлека много от случващото се", казва той относно решението си да стане мормон.

На клубно ниво може да се похвали с шест титли на Югославия, три купи на страната, два триумфа като шампион на Италия, както и европейски успех с Цибона през 1982-а - когато загребския тим вдига Купа "Сапорта". Захваща се с треньорство още в дните си на активен състезател, като любопитното е, че едновременно е картотекиран за Задар, но е наставник на Олимпия (Любляна).

Именно Чосич дава път в националния отбор (който води между 1985 и 1987) на бъдещите суперзвезди Дино Раджа, Владе Дивац и Тони Кукоч.

Обръща гръб на треньорството през 90-те, когато Хърватия вече е самостоятелна държава, а той става изпълняващ длъжността посланик в посолството на страната в САЩ. Получава специална награда за това, че помага за помирението на всички етнически групи във вече независимата хърватска република.

Приет е в три различни Зали на славата - най-разпознаваемата, тази в Спрингфийлд, Масачузетс, тази на колежанския баскетбол и тази на световната федерация ФИБА. Индивидуалните му отличия са също толкова много, колкото и титлите му, като сред тях попада това, че е избран в 50-те най-велики играчи на ФИБА и в 50-те с най-голям принос изобщо в историята на Евролигата.

Днес има редица зали, площади и улици навсякъде из Хърватия, които носят името на Крешимир Чосич.

"На прекрасният съпруг и вярващ, световноизвестен спортист, хърватски родолюбец, верен съпруг и отдаден и нежен баща", гласят думите на паметника му в гробището "Мирогой" в Загреб.

Mural Kreši Ćosiću u njegovom rodnom Pašmanu.

Ball is life? @glavahead pic.twitter.com/I9MgApNMG8

— Ice Cave Guy (@Misslovechook1) August 16, 2022

Отива си от този свят на 25 май 1995 година. Само на 46, след като губи битката с неходжкинов лимфом.

Но наследството, което оставя зад себе си и мотото "Играй, живей, вярвай", продължават да държат спомена за него жив.

Защото със сигурност Крешимир Чосич не бе просто спортист, а много повече и счупи редица стереотипи, пишейки собствената си история. В родината му и до днес повтарят, че е бил изпреварил времето си.

Като вероятно са прави.

ИЗБРАНО