Месец март е специален за баскетболните фенове. Особено за тези в САЩ, защото тогава погледите се отклоняват от голямата машина за пари, наречена НБА и се отправят към финалния турнир в колежанския баскетбол. Съревнованието, в което през годините сме ставали свидетели на не една или две изненади, неслучайно е известно като "Мартенската лудост".

Там най-редовно се случва супер фаворит да бъде нокаутиран от далеч по-малък и непознат за широката общественост университет, като в това се крие и очарованието на тази надпревара.

При колежаните всяка година се появяват нови суперталанти, които рядко остават по повече от сезон и директно скачат в дълбоките многомилионни води на професионалния баскетбол. Вече си е цяло събитие да видиш някой от най-добрите баскетболисти да изкара пълни четири години в университета. Такъв обаче бе случаят с Антоан Дейвис от недотам популярния колеж Детройт Мърси. Гардът изкара пълните четири години на обучение, като за този период изигра 144 мача и вкара фантастичните 3664 точки (по 25.4 средно на двубой), приключвайки кариерата си преди броени дни.

Но и това не бе достатъчно, за да подобри един рекорд, който стои недокоснат вече повече от половин век.

Невероятно постижение на фигура, превърнала се в култова първо в колежа, а после и в НБА. С 3667 точки, реализатор №1 в историята на университетския баскетбол продължава да е Пийт Маравич. Известен повече като Пистъл Пийт, прозвище, което няма нужда от превод - стрелбата му бе безотказна.

Именно навлизането в разгара на мартенския баскетболен маратон е чудесна възможност да бъде припомнена впечатляващата кариера на момчето от Аликипа, щата Пенсилвания. Потомък на сръбски емигранти, както може да се досетите от фамилното му име. Кариера, изпълнена с невероятни изпълнения, но и съпътствана от тъжна история извън баскетболното игрище.

Питър Прес Маравич просто бе изпреварил времето си и премина като ярка комета първо през колежа, където защитава цветовете на Луизиана Стейт в три сезона, а след това изкарва и десетилетие в НБА преди да се откаже от спорта само на 33 години заради поредица от контузии.

Пистолета отбелязва рекордните 3667 точки в едва 83 двубоя между 1967 и 1970 година. Това прави по немислимите в наши дни 44.2 точки средно на мач, а още по-забележителното е, че Маравич прави това в епоха, в която така обичаната от всички днес линия за три точки все още не е вкарана в правилата на играта.

Бившият му треньор в Луизиана Стейт Дейл Браун записва стрелбите му от всеки мач, а години по-късно анализаторите изчисляват, че при наличието на тройка, той е щял да бележи по... 57 точки средно на мач.

За Маравич баскетболът не е просто спорт, а спасение от реалността. Когато стъпи на терена, 195-сантиметровият гард сякаш влиза в друга реалност, в която предугажда всичко с много ходове напред.

Преди да стане колежанска звезда тренира като луд - между 6 и 10 часа на ден, а целта е първо да се сдобие със спортна стипендия, а след това и с историческия първи договор за милион долара в НБА.

"Баща ми е виновен за това, че съм вманиачен в играта. Още като малко дете ми е дал топка, а след като съм стрелял и съм пропуснал, просто съм се ядосал и съм продължил да стрелям", разказва легендата.

Сдобива се със зрелищния си прякор заради начина, по който дриблира и праща остри като куршуми пасове до съотборниците си. Които за съжаление в немалка част остават неразгадани. Просто Пийт има съвсем различен поглед над играта.

Видеоклипове с изявите му ще ви покажат, че през 70-те години на миналия век той прави неща, които днес сме свикнали да виждаме съвсем често. Но в онези години подобни изпълнения са немислими.

"Да стреляш и да вкарваш не е нещо особено. Всеки може да стреля. Големият заряд идва с това това да може да направиш шоу и да зарадваш феновете", пък вероятно е цитатът на Маравич, който най-ярко описва кариерата му на паркета между двата коша.

Изиграва 10 сезона в НБА с екипите на Атланта, Юта и Бостън, като през 1977 година води Лигата по отбелязани точки със средно 31.1. Но записва само четири участия в плейофите и никога не получава шанс да се бори за мечтата на всеки - шампионската титла.

Феноменалните пари, които изкарва в онези години и все още са недотам познати в големия спорт пък водят и до редица въпросителни решения. В телевизионно интервю самият Пийт разказва, че е имало моменти, в които е давал по $300 на хората, които са лъскали обувките му.

Кариерата му е бляскава и светкавична. Точно какъвто е стилът му на терена.

След принудителното отказване заради множеството травми, най-вече на коленете, Пистолета сам казва, че "търси живота".

В началото на 80-те за период от две години се изолира от останалия свят. Поглежда към йогата и индуизма в опит да намери себе си, а също така не крие увлечението си към извънземните и уфологията - науката, изучаваща неидентифицирани летящи обектаи.

През 1982 година става вегетарианец, а малко след това преоткрива християнството. Няколко години преди да си отиде заявява, че иска да бъде запомнен като християнин и човек, служещ на Бог, а не като баскетболен играч.

Пийт Прес Маравич умира на едва 40-годишна възраст на 5 януари 1988 година. Причина за смъртта на един от най-големите и неразбрани гении в историята на играта е сърдечен проблем.

В случая обае по-стряскащото е това, че по време на активната си състезателна кариера той предвижда какво ще се случи.

"Не искам да играя само 10 години в НБА и да почина от инфаркт на 40-годишна възраст", казва той в интервю за Beaver County Times през 1974 година.

Пистолета напуска този свят точно на 40 години. След като е изкарал точно 10 години в НБА.

Смъртта го застига там, където винаги е намирал спасение - на баскетболното игрище. В случая - в обикновена игра с приятели в Пасадена, Калифорния.

Аутопсията разкрива, че Маравич е починал заради рядък вроден сърдечен дефект. Ражда се с липсваща лява сърдена артерия, съд, който доставя кръвта към мускулните влакна на сърцето. За сметка на това дясната му артерия е силно разширена, компенсирайки проблема, с който на пръв поглед изглежда немислимо да играе елитен професионален спорт.

А последните му думи, минута преди да се строполи на игрището, звучат така: "Чувствам се чудесно".

В гърдите на Пийт Маравич години наред е тиктакала бомба, която за съжаление гръмва в точно този момент, в който превръща в реалност мрачната прогноза на собственика си отпреди петнадесетина години.