Пистъл Пийт предрече собствената си смърт. А вече над 50 години няма кой да счупи рекорда му
Маравич е най-добрият реализатор в историята на колежанския баскетбол
Месец март е специален за баскетболните фенове. Особено за тези в САЩ, защото тогава погледите се отклоняват от голямата машина за пари, наречена НБА и се отправят към финалния турнир в колежанския баскетбол. Съревнованието, в което през годините сме ставали свидетели на не една или две изненади, неслучайно е известно като "Мартенската лудост".
Там най-редовно се случва супер фаворит да бъде нокаутиран от далеч по-малък и непознат за широката общественост университет, като в това се крие и очарованието на тази надпревара.
При колежаните всяка година се появяват нови суперталанти, които рядко остават по повече от сезон и директно скачат в дълбоките многомилионни води на професионалния баскетбол. Вече си е цяло събитие да видиш някой от най-добрите баскетболисти да изкара пълни четири години в университета. Такъв обаче бе случаят с Антоан Дейвис от недотам популярния колеж Детройт Мърси. Гардът изкара пълните четири години на обучение, като за този период изигра 144 мача и вкара фантастичните 3664 точки (по 25.4 средно на двубой), приключвайки кариерата си преди броени дни.
Но и това не бе достатъчно, за да подобри един рекорд, който стои недокоснат вече повече от половин век.
Невероятно постижение на фигура, превърнала се в култова първо в колежа, а после и в НБА. С 3667 точки, реализатор №1 в историята на университетския баскетбол продължава да е Пийт Маравич. Известен повече като Пистъл Пийт, прозвище, което няма нужда от превод - стрелбата му бе безотказна.
Именно навлизането в разгара на мартенския баскетболен маратон е чудесна възможност да бъде припомнена впечатляващата кариера на момчето от Аликипа, щата Пенсилвания. Потомък на сръбски емигранти, както може да се досетите от фамилното му име. Кариера, изпълнена с невероятни изпълнения, но и съпътствана от тъжна история извън баскетболното игрище.
Питър Прес Маравич просто бе изпреварил времето си и премина като ярка комета първо през колежа, където защитава цветовете на Луизиана Стейт в три сезона, а след това изкарва и десетилетие в НБА преди да се откаже от спорта само на 33 години заради поредица от контузии.
Пистолета отбелязва рекордните 3667 точки в едва 83 двубоя между 1967 и 1970 година. Това прави по немислимите в наши дни 44.2 точки средно на мач, а още по-забележителното е, че Маравич прави това в епоха, в която така обичаната от всички днес линия за три точки все още не е вкарана в правилата на играта.
“Old Days”Tulane Players can only watch as LSU Legend
Pete Maravich gets off a shot during a 1968 game.#LSU #Hawks #Jazz #Celtics #NCAA #NBA #1960s pic.twitter.com/NR4BvgY9BA— Tom's Old Days (@sigg20) March 15, 2023
Бившият му треньор в Луизиана Стейт Дейл Браун записва стрелбите му от всеки мач, а години по-късно анализаторите изчисляват, че при наличието на тройка, той е щял да бележи по... 57 точки средно на мач.
За Маравич баскетболът не е просто спорт, а спасение от реалността. Когато стъпи на терена, 195-сантиметровият гард сякаш влиза в друга реалност, в която предугажда всичко с много ходове напред.
Преди да стане колежанска звезда тренира като луд - между 6 и 10 часа на ден, а целта е първо да се сдобие със спортна стипендия, а след това и с историческия първи договор за милион долара в НБА.
"Баща ми е виновен за това, че съм вманиачен в играта. Още като малко дете ми е дал топка, а след като съм стрелял и съм пропуснал, просто съм се ядосал и съм продължил да стрелям", разказва легендата.
Сдобива се със зрелищния си прякор заради начина, по който дриблира и праща остри като куршуми пасове до съотборниците си. Които за съжаление в немалка част остават неразгадани. Просто Пийт има съвсем различен поглед над играта.
Видеоклипове с изявите му ще ви покажат, че през 70-те години на миналия век той прави неща, които днес сме свикнали да виждаме съвсем често. Но в онези години подобни изпълнения са немислими.
"Да стреляш и да вкарваш не е нещо особено. Всеки може да стреля. Големият заряд идва с това това да може да направиш шоу и да зарадваш феновете", пък вероятно е цитатът на Маравич, който най-ярко описва кариерата му на паркета между двата коша.
Изиграва 10 сезона в НБА с екипите на Атланта, Юта и Бостън, като през 1977 година води Лигата по отбелязани точки със средно 31.1. Но записва само четири участия в плейофите и никога не получава шанс да се бори за мечтата на всеки - шампионската титла.
Феноменалните пари, които изкарва в онези години и все още са недотам познати в големия спорт пък водят и до редица въпросителни решения. В телевизионно интервю самият Пийт разказва, че е имало моменти, в които е давал по $300 на хората, които са лъскали обувките му.
Кариерата му е бляскава и светкавична. Точно какъвто е стилът му на терена.
След принудителното отказване заради множеството травми, най-вече на коленете, Пистолета сам казва, че "търси живота".
В началото на 80-те за период от две години се изолира от останалия свят. Поглежда към йогата и индуизма в опит да намери себе си, а също така не крие увлечението си към извънземните и уфологията - науката, изучаваща неидентифицирани летящи обектаи.
През 1982 година става вегетарианец, а малко след това преоткрива християнството. Няколко години преди да си отиде заявява, че иска да бъде запомнен като християнин и човек, служещ на Бог, а не като баскетболен играч.
Пийт Прес Маравич умира на едва 40-годишна възраст на 5 януари 1988 година. Причина за смъртта на един от най-големите и неразбрани гении в историята на играта е сърдечен проблем.
В случая обае по-стряскащото е това, че по време на активната си състезателна кариера той предвижда какво ще се случи.
"Не искам да играя само 10 години в НБА и да почина от инфаркт на 40-годишна възраст", казва той в интервю за Beaver County Times през 1974 година.
Пистолета напуска този свят точно на 40 години. След като е изкарал точно 10 години в НБА.
Смъртта го застига там, където винаги е намирал спасение - на баскетболното игрище. В случая - в обикновена игра с приятели в Пасадена, Калифорния.
Аутопсията разкрива, че Маравич е починал заради рядък вроден сърдечен дефект. Ражда се с липсваща лява сърдена артерия, съд, който доставя кръвта към мускулните влакна на сърцето. За сметка на това дясната му артерия е силно разширена, компенсирайки проблема, с който на пръв поглед изглежда немислимо да играе елитен професионален спорт.
А последните му думи, минута преди да се строполи на игрището, звучат така: "Чувствам се чудесно".
В гърдите на Пийт Маравич години наред е тиктакала бомба, която за съжаление гръмва в точно този момент, в който превръща в реалност мрачната прогноза на собственика си отпреди петнадесетина години.
The New York Post and New York Daily News, 35 years ago today, reporting the death of Pistol Pete Maravich at age 40. pic.twitter.com/FDu3EiT4JJ
— Len Hochberg (@LenHochberg) January 6, 2023