Въпрос на мнение и тълкувание е дали Мохамед Али е най-великият в историята на бокса. Но със сигурност има достатъчно аргументи да бъде считан именно за такъв. Според мнозина, спортна личност №1 на миналия век, той остава в съзнанието с имиджа на самоуверен на ръба на арогантността. Знае се много за боксовата легенда, но когато говорят две от дъщерите му, винаги е любопитно.

Специализираният сайт boxingnewsandviews намери Хана и Мериъм Али, които говорят за баща си от малко по-друг ъгъл, както и за съвременния бокс. И не само...

"И двете тренираме бокс редовно - казва Хана. - Аз гледам много боеве, не само на ринга, а и в ММА, защото съпругът ми е боец там. Бойните спортове са в гена ни."

"Антъни Джошуа е копие на татко - включва се Мериъм. - Не говоря за уменията му или как боксира. Той е красавец, огромен и излъчващ сигурност и сила. Освен това е скромен и обикновен човек, гледах го на живо и се запознах с него. Ако има някой, който ми напомня днес за татко, това е Джошуа." С което Хана моментално се съгласява.

Разговорът продължава със спомени за човека, променил бокса и превърнал се в култ за спортните фенове по света.

"Татко беше особено активен по теми с човешките права и проблемите на обществото - казва Мей Мей, както е наричана Мериъм. - И днес те не са особено различни от онези през 50-те или 60-те години на миналия век. Той вярваше в равенството на всички, в правата на всички. Например - той със сигурност днес би бил противник на това, което се случва с латиносите и испаноговорящите американци на южната граница... И щеше да одобри колениченето на играчите от НФЛ на химна, защото те го правят с кауза."

Хана се включва в разговора:

"Никога не се е притеснявал да си каже мнението. Не му пукаше дали ще е популярно, одобрявано или охулвано. Не можеше да понася разделянето на хората по раси, религии и националности. Всички бяха еднакво добри човеци за татко."

Интервюто влиза в дебрите на бокса и култовите съперничества на Али. Особено онова с Джо Фрейзиър, за което се смята, че е било най-оспорвано.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos

"Татко нямаше нищо против Джо и никога не е имал - казва Хана. - Той му се обаждаше за Коледа, не го смяташе за враг или неприятел. Хората не знаят тези неща и си съставят мнение по прочетено из вестниците. Вражда имаше, но тя бе от страната на Фрейзиър. Моят баща никога не се е сърдил за това."

Мей Мей се намесва и говори за заболяването на Али, което беляза последните 32 години от живота му, преди да си отиде през 2016-а.

"Татко винаги казваше, че животът е едно голямо изпитание, което ни праща малки тестове през цялото време. Болестта си приемаше като такова предизвикателство, като изпитание на времето. Никога не го чух да мърмори и да оплаква съдбата си. Казваше, че не е бил безгрешен в действията си и е нормално животът да му хвърли изпитания, с които да се справя. Говореше за вината, която изпитва за минали деяния."

Нейната сестра довършва темата в края на това различно и, несъмнено, много интересно интервю:

"Всеки ден опитваше да дава по нещо на околните. Обичаше хората, както и въздуха, който дишаше. Всяка сутрин се събуждаше с усмивка, че живее. И помагаше на нас, а и не само на роднините си. Благотворителните му инициативи са огромни, но вероятно за повечето дори не се знае. Купуваше домове на бездомни семейства, а и приютяваше такива за Коледа в собствения си дом. Смяташе, че е грях някой да живее на улицата."

Али си отиде през 2016-а на 74 години, след като спечели три пъти титлата в тежката категория, побеждавайки в общо 14 обединителни боя за поясите. Нещо, което и до днес не е правено от друг боксьор.

Остави наследство, простиращо се извън ринга позицията си и влиянието, а за мнозина той наистина е спортист №1 на XX век.

Снимки: Getty Images/Guliver Photos