От изгубен паспорт до олимпийски медал. Бежанката Синди пише история в Париж

Боксьорката донесе първо отличие на отбора на бежанците

Снимка: Getty Images

От изгубен паспорт до олимпийски медал. Бежанката Синди пише история в Париж

Боксьорката донесе първо отличие на отбора на бежанците

11:05 | 6 август 2024 | Редактор : Александър Сотиров 7 5291 Снимка: Getty Images

Боксовият турнир на Олимпиадата в Париж е една от най-обсъжданите спортни теми, но има както полемики, така и забележителни истории. Като тази на Синди Нгамба, която записа името си в олимпийската история.

Олимпиадата в Париж

Тя победи французойката Давина Мишел в категория до 75 килограма и класирайки се за полуфиналите стана първият спортист от бежанския отбор, който стига до медал от Игрите.

Нгамба има гарантиран най-малко бронзов медал, но успех в полуфинала на 8 август може да я изстреля и до битка за златото.

А както можете да се досетите от това, че е част от отбора на бежанците, историята на Синди преди да стигне до олимпийскта слава, не е от най-лесните.

Родена в камерунския град Дуала, на 11-годишна възраст тя отива с чичо си във Великобритания, в търсене на по-добро бъдеще.

Снимка: Getty Images

Въпросният чичо обаче се прибира обратно в Африка, като междувременно успява да загуби документите на племеницата си. Бъдещата боксова олимпийска медалистка осъзнава това едва години по-късно, когато ѝ е нужен паспорт, за да го представи при кандидатстването си в университет.

Звучи нелепо, но самата тя обяснява, че предвид възрастта си преди това не ѝ е бил необходим и е нямала представа какво се случва с него.

Така на 21-годишна възраст Нгамба и брат ѝ са задържани в имиграционен офис в Болтън и са пратени в бежански център за временно задържане в Лондон.

"Казаха ми, че съм арестувана. На брат ми също. Не можех да повярвам какво се случва и просто се разплаках. Помислих си, че това е краят. Самосъжалявах се и се чувствах безпомощна. Но за щастие ни освободиха два дни по-късно", връща се към онези дни спортистката, за която се застъпват редица фигури от боксовия елит на страната.

Тя вече е познато име на национално ниво, като е спечелила три национални титли в три различни категории - нещо, което за последно е правено от Наташа Джонас - една от звездите на британския бокс. Тя пък вече блести на професионалния ринг и взе световните титли в две категории.

Всичко това се случва на фона на постоянния страх, че Синди може да бъде депортирана от страната. Многократно кандидатства за гражданство, а това прави и местната федерация, но уви - безуспешно. Дори получаването на бежански статут се оказва проблематична задача, която все пак е изпълнена.

"Беше доста, доста трудно. Преминах през много бюрократични спънки с имиграционните, с министерството на вътрешните работи... Имаше няколко случая, в които просто се опитваха да ме изгонят от Обединеното кралство и да ме върнат в страната, която напуснах като малка", разказва тя.

Снимка: Getty Images

Макар да тренира с най-добрите в страната, статутът на Нгамба не ѝ позволява да получава финансова подкрепа от федерацията. Трябва да разчита на спонсори, но дори те не могат да решат някои от проблемите ѝ. Заради неяснотите не успява да пътува за турнир в Маями.

Трудностите обаче не я отчайват, а точно обратното - мотивират я да работи още по-здраво.

"На някои хора, а аз съм в това число, е по-трудно и трябва да работят повече от други. Не казвам, че останалите имат лесен път и не са упорити, но усещам, че конкретно при мен имаше много препятствия за преодоляване, за да стана това, което съм", добавя боксьорката, която се надява да стане част от британския отбор за Олимпиадата в Париж.

Но пак не получава гражданство и така се стига до варианта с бежанския отбор. Освен това Синди става и знаменосец на обединения тим на хората без държава.

Дебютът на бежанците на Олимпиада е през 2016 година в Рио. За да участваш в него, трябва да бъде потвърдено, че имаш статут на бежанец и разбира се - да покажеш задоволителни спортни резултати. Синди се класира за Париж посредством един от квалификационните турнири, организирани от Международния олимпийски комитет.

Още в първия си мач победи световната шампионка Тамара Тибол от Канада, а после надви и бронзовата медалистка Давина Мишел от Франция, за да си гарантира най-малко бронзов медал.

Нещо, което обаче не е по нейния вкус и тя иска златото след няколко дни.

"Много хора ме подкрепиха в четвъртфиналите. Но и много хора бяха срещу мен. Слушах треньорите и себе си. Придържах се към тактиката си, останах спокойна и събрана. Радвам се, че успях. И не се надявам, че следващия път мога да направя същото. Знам, че мога да го направя и да се справя", завършва тя.

Само след няколко дни ще разберем докъде ще стигне дългото и трудно пътешествие на Синди.

То вече има бронзов отенък, но самата тя се надява на златен финал.

ИЗБРАНО