Коментари - Да вдигаш купи на 12 - как се изгражда един шампион, мечтаещ за топ 10 | Корнер.dir.bg

Защо никой не споменава, че това дете първи братовчед на Григор Димитров, който по никакъв начин нито му помага, нито иска да се знае това. Странно на фона на това, че той знае с какво се е сблъскал като е бил на неговата възраст.

""На мен ми харесва да играя за България, това е моята страна. Винаги съм я защитавал и не искам да минавам под друго гражданство."" Няма как да повярвам, че това го мисли и го е казало 12 г дете, защото на 12 г си дете, без никакъв опит в живота и да разсъждаваш за гражданство на тази възраст е просто абсурдно.

пожелавам му успех!

Оставете го да е дете! Не правете от него тенисен робот!

"Бъдещият шампион (пожелаваме му го!) е първи братовчед на Григор Димитров. Майка му Стефка е сестра-близначка на Мария, майката на най-голямата ни звезда в тениса. " Може и да му помага Григор, ние откъде да знаем. А иначе аз му пожелавам да бие тези, които биеха братовчеда му и да се качи на върха.

Браво на детето. Желая му много успехи. Мотивацията и характерът му ще са движеща сила, а заедно с подготовката, която е сериозна, шансовете му са големи. Едно време ходих да подкрепям Иво Братоев и другите наши момчета, които играеха за България. Било е преди повече от15 години сигурно, но ми беше любимец и се радвам, че той допринася за тези победи.

Шуробаджанащината в България никога няма да умре. Друго си е връзкарството. 2 часа е нищо работа. Отидете напр. в една зала за худ. или спортна гимнастика и там вижте по колко часа тренират при това момиченца. На времето, ние като малки момиченца тренирахме по две тренировки всеки ден, да не казвам с какви натоварвания само за загрявка и "разпускане" след тренировка, а тренерите изискваха от нас отличен успех в училище, отделно ходехме и на допълнителни занимания извън училище, езикови, музикални, шах, ТНТМ школи...

Хубаво ама сте сбъркали реда. Слагате тигана а рибата в морето. Първо да достигне нивото и тогава пишете какво е правил.

Така беше ! Малките спортисти бяха практически лишавани от детство ! Около 20 часа тренировки седмично, яки при това, пот се лее сериозно, понякога - се отнасят шамари от треньора. Доста хардкор. И който отпадне поради травма от спорта - негова си работа, ще дойде друг. Не знам някой от така възпитавани деца да се оплаква днес, че не е имал детство. Но бяхме и сила в спорта тогава. Такива методи днешните джендърски времена са изключени - треньора ще бъде съден от гневни родители, може би - пребит от някой баща-мутра.