Коментари - От скандала с черно тото до блясъка на световната купа - сбогом на още едно "Златно момче" | Корнер.dir.bg

Нека почива в мир. Беше най-голям сред най-големи!

Бях 8 клас, Испания 82, първото ми сериозно световно което помня в детайли. Естествено няма как да се забрави Паоло Роси. Почивай в мир майсторе.

Израстнах с емоционалните спомени на баща ми за онова световно първенство, за онзи отбор на Италия, Дзоф, Танкреди, Ширея, Конти.... и Паоло Роси -Златното момче на Италия! Винаги разказваше с такъв емоционален заряд за мачовете на Италия, и за златното момче. Подариха му лула и тютюн от Кореком, за да бъде като Енцо Беардзот и на всеки мач я слагаше в устата. Станеше ли дума за футбол, винаги се споменаваше за Паоло Роси. Не съм виждал толкова запленен човек на тема Италия и Паоло Роси!!! Предполагам всеки който е имал късмета и шанса е със същата страст и любов към иконата Паоло Роси. За съжаление първото голямо първенство, което си спомням е това от Мексико ‘86 Но без да съм бил част от Мондиал ‘82, сякаш винаги съм бил там. Светла памет и на Д-р. Сократес, Ширея, май има още някой от това време, който си замина тихо.

Италия - Бразилия , Бпазилия - Франция , Франция - Германия и Аржентина - Холандия 78г. са най - страхотните мачове , които съм гледал след 1974 г. Почивай в мир майсторе .

Тази статия събуди дълбоко заспали спомени в мен и ме подтиква да допълня поста си написан по-долу. Става въпрос за онзи феноменален футболен мач между Италия и Бразилия през горещото испанско лято на 1982 г. Резултата откри Паоло Роси с удар с глава още в 5-та минута. Това изобщо не стресна бразилците и някъде след 15-20 минути блестяща комбинация между Зико и Сократес доведе до изравняване на резултата - 1:1. Малко по-късно Роси отново изведе Италия напред - 2:1. Така завърши полувремето. В началото на второто полувреме Бразилия очаквано натисна и Фалкао изравни за втори път- 2:2. Около 20-25 минути преди края на мача Роси заби 3-ти гол за Италия оформяйки хеттрик. Малко по-късно и Антоньони вкара 4-ти гол, но той бе отменен заради засада. Бразилците отчаяно и яростно атакуваха до края на мача, но италианците опазиха победното 3:2. Заслуга за това имаше и ветернът-вратар Дино Дзоф (той свали ръкавиците на 40 годишна възраст), който малко преди края на двубоя направи спасяването на живота си - закова на самата гол-линия топката отправена във вратата след силен удар с глава на Сократес. Може би най-доброто обобщение за този луд-луд мач прави години по-късно великият Зико: "Ние обаче нямахме ден. Ако бяхме вкарали 4 гола, Италия щеше да ни бутне 5."

БЕАРЦОТ ГОВОРИЛ НА РОСИ ЗА ИЗКУСТВО И РИСУВАНЕ,ТАКА ГО ИЗКАРАЛ ОТ ДЕПРЕСИЯТА И ДУПКАТА В КОЯТО СЕ НАМИРА! ДОБРЕ, НЯКОЙ ДА МИ КАЖЕ КАКВА АНАЛОГИЯ ДА НАПРАВЯ С НАШИЯ РИСТЮ СТОИЧКОВ,КОЙТО ПРЕБИ БЪЛГ.ЖУРНАЛИСТ В БАРСЕЛОНА,СЧУПИ НАРОЧНО КРАКА НА 18 ГОД. МОМЧЕ В ЧИКАГО,НЕ СИ ПЛАЩАШЕ ДАНЪЦИТЕ,ИЗПРОСИ СИ СИНЧ ЛАМПА НА КОЛАТА,ДА МИНАВА СВЕТОФАРИТЕ,,НАРЕЧЕ ДОНИ,КОЯ Е ТАЗИ ГОСПОЖА,КОГАТО "ПЕЕХМЕ НЕ НА СТРАХА",СРЕЩУ СИК И ВИС...,ОТКАЗА СЕ ОТ РОДИНАТА СИ И РОДИТЕЛИТЕ СИ,ЗАЩОТО НИЩО НЕ МУ БИЛИ ДАЛИ. ТОВА ЛИ Е НАШЕТО ЗЛАТНО МОМЧЕ,И СЕГА КАТО ПЛАЧИМЕ ЗА РОСИ,ЗАЩО ОТ НАШИТЕ НЕ СТАНАХА ДОБРИ ХОРА//С 4-5 ИЗКЛЮЧЕНИЯ/

S bolka v sarceto izprashtame oshte edna zvezda ot zlatnata epoha na futbola,po vreme na svetovnoto ot 82 godina igraehme pred bloka i vsqko dete se narichashe-Ziko,Dr Sokrates,Maradona,Paolo Rosi,Rumenige,a na vratata neizmenno bqha Dino Dzof i Shumaher,Paolo Rosi i İtaliq prevzeha sarcata na cql svqt,te pobediha “nepobedimata”Braziliq na Ziko i Dr Sokrates,Paolo Rosi stana zlatnoto momche na İtaliq i zapisa imeto si sas zlatni bukvi v istoriqta na futbpla,pochivai v mir zlatno momche!

Лежал в затвора за корупция ?

Страхотен нюх към гола. Той направи нужното в атака, а Джентиле в защита.

Бог да го прости! Отиде си още един гений на футбола! На този футбол когато все още в този спорт романтиката бе по- силна от парите, на този спорт когато по време световните футболни първенства Светът беше футбол и около месец, ритъма на обществен живот в много страни се определяше от футбола! Поради тези причини и харизмата на такива футболисти като Роси е много силна! За съжаление, със смъртта на футболни колоси като Роси си отива и по една частица и от нашето безгрижно детство когато се събирахме на улицата да играем футбол след звука на първото тупкане на топката! И играехме с такава страт, сякаш играехме финал! Почивай в мир Маестро на футбола!

Светъл път на душата му. Бяхме на по 10 години хлапаци, по цял ден на полето на село като играехме футбол само за Роси говорихме и се опитвахме да му подражаваме.Много бърз с невероятен усет към топката

Лека му пръст и благодарност за спомените. Беше човек с класа на терена и извън него. Въпреки, че постигна в кариерата си на футболист много от нашите герои от САЩ’94, Роси си живееше на село в една ферма с маслинени дървета и се гордееше с домашно прозведения зехтин. Човек с душевен финес, а не комплексар тръгнал да им “оправя”футбола. Целият им отбор от 1982 са такива... Джениле си гледа ресторанта на Комо. Измисля рецепти и не изглежда никак да е остарял. Вие представяте ли вие представяте ли си някой от нашите да работи истинска работа след “американското лято”??!! Иначе хубаво написана статия, но не може, когато се говори за Роси от световното през 1982, да не се спомене нито веднъж името Бруно Конти! Май Антон Антонов- Тонич го беше нарекъл “Кръчмарката на Роси”. Поклон и светла му памет на Паоло Роси!

Бях в казармата по това време, но на мача с Бразилия бях на пост и не се сдържах, захвърлих автомата в храстите и гледах мача в "Димитровската стая" и ревах с цяло гърло за победата на Италия а ротния се правше че не ме вижда.

Фин, елегантен, можещ да надиграе всяка горила само с техника без всякаква физическа сила, интелигентен и човечен. Вечна слава и дълбок поклон! Такива вече няма.

Бог да го прости и лека му пръст на Паоло Роси! Световното по футбол 1982 беше първото световно, което гледах. Спомням си, че се провеждаше по експериментална схема, която обаче беше отхвърлена и следващите първенства си бяха пак по старата схема. Експерименталното беше, че след първата групова фаза вместо да започнат елиминации с двубои между 2 отбора - осминафинали, бяха вкарали 2-ра групова фаза в която групите бяха от по 3 отбора и те играеха всеки срещу всеки, като само 1 излизаше от групата. Де факто това си бяха пак елиминации, но явно пробваха за по-интересно и за да има повече интрига и повече мачове да играят 3 отбора всеки срещу всеки. Както и да е това отпадна за следващите първенства. Спомням си как никой не вярваше, че Италия има дори минимален шанс да излезе от тази група във 2-та групова фаза. Всички смятаха, че интригата е между Аржентина и Бразилия, а имената на Зико, д-р Сократес, Марадона бяха най-често споменавани. Повечето от връстниците ми с които оживено коментирахме пред блока бяха фенове на Бразилия. Никой от нас не беше и чувал за Паоло Роси. Когато Италия победи Аржентина всички решихме, че италианците са имали голям късмет. И тогава дойде великият мач, мач, който ще помня винаги - Италия - Бразилия. Този мач мога да сравня донякъде само с четвъртфиналния мач от Мексико'86, когато Франция изхвърли Бразилия от световното през 1986 г. Но все пак Италия - Бразилия 1982 е несравнима по-интересен, по-напрегнат, абсолютна футболна драма. Статията много добре е описала, макар и накратко атмосферата на този двубой. Паоло Роси беше просто неудържим и неуловим. Той наистина се движеше като призрак по терена, невероятно пъргаав, неуморен и със страхотно 6-то чувство съумяваше да се пласира на най-точното място откъдето да отбележи гол. Ненапразно най-големите звезди на Бразилия плачеха след този мач. Те не можеха да повярват, че са загубили. За Зико и Сократес това беше последно световно и болката от загубата явно беше непоносима. На следващият ден всички момчета пред блока говореха само за Паоло Роси и всички искаха да могат да играят футбол като Роси. До края на първенството името на Роси беше в устата на всички футболни запалянковци. Аз специално от отбора на ФРГ, който остана на 2-ро място много харесвах Брайтнер. Той успя да вкара единственият гол за ФРГ на финала срещу Италия, при това доста ефектен гол. Понякога се опитвам да сравня световните първенства от 1982 и 1986 със следващите след тях през годините напред. Винаги ми се е струвало, че златните години на футбола останаха 70-те и 80-те. А световното през 1990 г. специално смятам за най-слабото първенство, което съм гледал.

Когато победиха Бразилия на Сократес и Зико, бях сигурен , че никой няма шанс срещу тях на онова световно. Победиха Бразилия , мамка му !!! Кой можеше повече от това на планетата ?

Ех.... Легендите си отиват една след друга! Пореден много тъжен ден...

Бог да го прости! По време на Испания 82 бях на 7 години и като играехме въодушевени футбол пред блока - на един Росен му викахме Паоло Роси, а на един Румен му казвахме Румениге,

Бог да те прости момче...гадно е когато големите требва да си тръгнат за да направат место на ...малките...

Поредният некролог. Бе що не направите рубрика "Табло некролози"?!

Велики играчи, велик футбол, ВЕЛИКИ ВРЕМЕНА.

Паоло Роси изгря като звезда и силен нападател още през 1980 г. на Европейското първенство в Италия. Попадна в идеалния отбор на първенството. Шампион стана Германия с победа на финала над Белгия с 2:1. Обичан, земен и прекрасен човек! Бог да го прости!