Коментари - Време за спортна класика у дома: Чудото в дъжда - да биеш Германия от 0:2 до 3:2 | Корнер.dir.bg

Бях там! Наистина не се забравя! И всичко беше точно така, както е описано!

Баща ми ме взе от училище и ме заведе на мача! Спомен, който никога няма да забравя. Не мисля,

не мисля, че някога през живота ми ще бъда на по-велик мач.

Помня го все едно бе вчера! Бяхме в А сектор с баща ми. Уникално преживяване под непрестанен дъжд!

бяхме тръгнали с влака щото тогава нямаше коли както сега една тумба млади на по 20ина години,първо дъжда в софия на смля но не ни спря,а на стадиона накрая почти никой не си намери чадъра от скачане и викане,бяхме до германската агитка и след третия гол не спяхме дружно да им пожелаваме аувидерзен,не се забравя ей мамка му,а сега просто забравихме че имаме футбол и още повече национален отбор

Бях в казармата, при третия гол някой счупи с бутилка прозореца. На другия ден нон стоп строева за наказание - на никой не му пукаше :)

Велик мач! След това пеехме Пайрето ни падна ма сърцето

ВЕЛИКО беше!

немците ни бяха дежурните абонати и спаринг партньор в ония години..млатехме си ги всяка година..

При два на нула коментара е eine Riesenüberraschung, т.е. огромна изненада, безценно .... Даже малко непревенепреведимо, буквално е гигантска изненада .... кога пак ще се чуе подобно нещо

И в този момент мога пак да се разрева...

Така беше бях на стадиона това е най големия мач който съм гледал на живо.

Голям дъжд ни пра преди да почне мача. То бяхме 4 часа преди да почне на стадиона, за да намерим място. Като почна спря, ама на почивката отново се изля и второто полувреме пак спря. Ама си заслужаваше

Абе ние и на 3 морета сме били ама я ни виж сега на какво дередже сме.

верно ...., също като с гърчетата, решен от редовните дузпи на един от най-големите простаци във футбола, след които, на върха на ентусиазъма и случайността на въртенето на кожената сфера мача става велик ...

Голям мач годината е 95-а или 96-а.Криза, мутри, беднотия и на този фон ставаме 4-ти в света.Националният отбор става нещо като гордостта и страстта на нацията.60 хиляди на стадиона още час преди първия сигнал.Завалява страшен дъжд обаче хората не си тръгват.За нашите играят Стоичков, Костадинов, Балъков, Лечков все играчи от световно ниво.Немците обаче набързо ни повеждат 0:2.Почва да се прокрадва съмнението-ние тези на световното ги отстранихме със страшен късмет, сега ще ни прегазят.Обаче след почивката нашите натискат здраво и обръщаме до 3:2.

Немските рендета гледат глупаво и с наведени глави напускат стадиона осъзнавайки че са победени от един голям отбор.На стадиона настава пълна еуфория по улиците излизат празнуващи хора.После в последния мач от квалификациите вече сме се класирали и гостуваме в Германия.Отново им повеждаме 1:0 но онези се нахъсват и ни бият 1:4.

Гледах го този мач сняколко приятели в квартирата, тогава бях студент. Такава радост беше, велико. Но за жалост на следващия в Германия швабите играха мръсно още в началото контузиха Лечков и Балъков и така победиха.

А от 1994г до сега колко поразии направиха тези "герой"

Велик мач, безспорно, но бледнее пред оня на "Парк де Пренс" :) Да биеш френци е 100 пъти по-сладко от това да биеш немци!

С това златно поколение нямаше мач ,който да не те караше да настръхнеш от гордост и радост!!!

бях там, тогава бяхме студенти и още помня как се поздравявахме непознати по улиците, щастливи...

и изпитах тази огромна гордост и радост, която от тогава до днес мой никога повече не изпитах за родния футбол... Тогава бяхме като юмрук, футболисти, треньори, публика... Публика, ах каква публика - под проливния дъжд бяхме на небето от щастие! Тогава нямаше измислени отбори като сега, с по 1-2 българи в основния състав и останалите, сбирщина от Африка, Азия и Лат.Америка. Имаше българи юнаци, имаше национално достойнство, имаше хъс и гордост! Нямаше залитане по чужди играчи, които деформираха българския дух във футбола ни... О, спомени невъзвратими!!!!

Май още си замаян от евтина ракия...

Костадинов остана резерва в последния момент. Беше обявен в стартовите, дори на таблото беше записан, но на загрявката нещо се бил контузил, дори си спомням, че се чудихме какво се е случило. Затова започна И. Йорданов. Явно контузията не е била страшна, защото второто полувреме като се появи в игра и ги разпори...

скоро тактически ход на Стратега за заблуда на противника, и му се получи

с 1:3

Уникален мач. Бях дете ...Гледах го по телевизията, но се чуваше рева на стадиона все едно всички бяха у нас. Поправка за статистиката: Германия губи и още един официален мач след като повежда с 2:0 - на световното по футбол 1938 г., загуба от Швейцария с 2:4.

Тикво, тикво, добре, че са поразиите на тези герои(множествено число на... герой, между другото), та да не можеш да се... реализираш:)))!

Де да беше само това с футбола ни, ама нейсе...

подобни успехи не биха закъснели. зА сега оставаме със спомените на Жан_Виденовите-зими, Орешарски правителства, колкото да загубим още време и разни критики за недостатъчни мерки за пандемията, като се завръщаме от връх Шипка на 3-ти март. Мечтая си да сме единни не само във футбола само. И реших да споделя.

Аз бях на този мач :)

А след мача крещяхме по улиците колкото ни глас държи: "Два на нула. Три на два. И на немците в г*за". :-)

Жесток мач! Беше страхотно!

Въпреки че бях на 9г. помня че хората се обичаха повече и бяха по задружни...нямаше коли и смартфони, но имаше надежда и бъдеще. Спомням си с малко тъга за тези години, а вие които сте били на стадиона едвали ще го забравите.

Като видя Лечков и ми се повръща.

Бях там и люпих семки..едно ченге по погрешка го наплюх..гони ме да ме бие с палката..но се потхлъзна и падна..всички се смяха