Мирела Демирева стана носител на престижната награда „Спортист на годината“за 2016 г., предаде репортер на БГНЕС. Лекоатлетката тази година завоюва сребро в скока на височина на Европейското първенство в Амстердам през юли, а месец по-късно сеокичи със сребърен медал и на Олимпиадата в Рио де Жанейро, а това бе най-доброто постижение на родните спортисти на Игрите. Наградата й бе връчена от най-подходящия възможен човек – председателят на Българския олимпийски комитет и световна рекордьорка в скока на височина Стефка Костадинова. Мирела изпревари в анкетата бронзовата медалистка от Рио Елица Янкова (борба) и сноубордиста Радо Янков. Десетката допълниха Ивет Лалова (4), Григор Димитров (5),Кубрат Пулев (6), Боян Петров (7), Станимира Петрова (8), Александър Везенков (9), Цветана Пиронкова (10). На церемонията бе връчена и традиционната награда на в. „Труд“ за „Треньорна годината“. Неин носител стана Ина Ананиева, наставник на ансамбъла по художествена гимнастика. Тя се пребори с конкуренцията на Георги Атанасов (сноуборд), Георги Дерменджиев (футбол, Лудогорец), Маркус Якобус ван Лювен (лека атлетика), Петър Касабов (борба). Очаквано призът за най-добър спортист с увреждания отиде при Ружди Ружди, който взе златен медал в тласкането на гюле на Параолимпийските игри в Рио де Жанейро. Водещи на тазгодишните награди „Спортист на годината“ бяха най-бързатабяла жена на планетата – Ивет Лалова и легендарният капитан на българския национален отбор по волейбол Владо Николов. Музикалната част на церемонията беше поверена на супергрупата Легендите, съставена от звездите в някои от най-обичаните български групи за всички времена. Йордан Караджов от “Сигнал”, Константин Цеков от ФСБ, Митко Кърнев от Д2, Косьо Марков и Стенли от “Тангра” и Любо Киров изпълниха емблематични български песни. Безспорно голямата изненада бе танцовото изпълнениена „златното момиче“ Любомира Казанова, която под звуците на големия хит на ФСБ „След десет години“ демонстрира своя талант и грация. 27-годишната Демирева наследява на трона Габриела Петрова, която тази година не успя да се класира за финала в тройния скок на Олимпийските игри. Мирела е третата ни състезателка в скока на височина, която става Спортист на годината. Досега това се бе удавало веднъж на Людмила Андонова (1984) и четири пъти на легендарната Стефка Костадинова (1985, 1987, 1995, 1996). На 30-ти август 1987 в Рим Стефка направи девет крачки, които промениха завинаги леката атлетика и отбелязаха световен рекорд, непоправен идо днес - 209 сантиметра. Постижението на Мирела Демирева тази година бе по-скромно - 1.97 м, но нейно върхово и достатъчно за среброто в Рио. Амбициите на лекоатлеткатаса догодина да гони скокове от 2 метра и над 2 метра. В Рио тя спечели първия олимпийски медал в атлетиката от 16 години. За последно през 2000 година Тереза Маринова бе триумфирала със златото в тройния скок в Сидни. Мирела Демирева е родена е на 28 септември 1989 г. в семейството на лекоатлети. Баща й е европейски шампион за юноши на 400 метра бягане с препятствия (1981 г.). Майка й Валя е част от българската щафета 4 х100 метра, която се класира 4-а на Световното първенство полека атлетика в Рим през 1987 г. и 5-та на Олимпийските игри в Сеул през 1988 г. /БГНЕС Всички Спортисти на България от 1958 г. досега: 1958 г. - Ваня Войнова - баскетбол 1959 г. - Лютфи Ахмедов - борба (свободен и класически стил) 1960 г. - Димитър Добрев - борба (класически стил) 1961 г. - Димитър Хлебаров - лека атлетика (овчарски скок) 1962 г. - Еньо Вълчев- борба (свободен стил) 1963 г. - Продан Гарджев - борба (свободен стил) 1964 г. - Боян Радев - борба (класически стил) 1965 г. - Георги Аспарухов - футбол 1966 г. - Продан Гарджев - борба (свободен стил) 1967 г. - Боян Радев - борба (класически стил) 1968 г. - Боян Радев - борба (класически стил) 1969 г. - Михаил Желев - лека атлетика 1970 г. - Петър Киров - борба (класически стил) 1971 г. - Петър Киров - борба (класически стил) 1972 г. - Йордан Биков - вдигане на тежести 1973 г. - Неделчо Колев - вдигане на тежести 1974 г. - Лиляна Томова - лека атлетика 1975 г. - Валентин Христов - вдигане на тежести 1976 г. - Иванка Христова - лека атлетика (гюле) 1977 г. - Тотка Петрова - лека атлетика 1978 г. - Здравка Йорданова, Светла Оцетова - гребане 1979 г. - Александър Томов - борба (класически стил) 1980 г. - Любомир Любенов - кану-каяк 1981 г. - Янко Русев - вдигане на тежести 1982 г. - Благой Благоев - вдигане на тежести 1983 г. - Васил Етрополски - фехтовка 1984 г. - Людмила Андонова - лека атлетика (висок скок) 1985 г. - Стефка Костадинова - лека атлетика (висок скок) 1986 г. - Йорданка Донкова - лека атлетика 1986 г. - Асен Златев - вдигане на тежести 1987 г. - Стефка Костадинова - лека атлетика (висок скок) 1987г. - Христо Марков - лека атлетика (троен скок) 1988 г. - Таня Богомилова - плуване 1988 г. - Христо Марков - лека атлетика (троен скок) 1989 г. - Весела Лечева - спортна стрелба 1989г. - Валентин Йорданов - борба (свободен стил) 1990 г. - Стефан Ботев - вдигане на тежести 1991 г. - Серафим Тодоров - бокс 1992 г. - Николай Бухалов - кану-каяк 1993 г. - Серафим Тодоров - бокс 1994 г. - Христо Стоичков - футбол 1995 г. - Стефка Костадинова - лека атлетика (висок скок) 1996 г. - Стефка Костадинова - лека атлетика (висок скок) 1997 г. - Йото Йотов -вдигане на тежести 1998 г. - Екатерина Дафовска - биатлон 1999 г. - Гълъбин Боевски - вдигане на тежести 2000 г. - Тереза Маринова - лека атлетика (троен скок) 2001 г. - Йордан Йовчев - спортна гимнастика 2002 г. - Румяна Нейкова - гребане 2003 г. - Йордан Йовчев - спортна гимнастика 2004 г. - Мария Гроздева - спортна стрелба 2005 г. - Веселин Топалов - шахмат 2006 г. - Албена Денкова и Максим Ставийски - фигурно пързаляне 2007 г. - Станка Златева - борба 2008 г. - Румяна Нейкова - гребане2009 г. - Детелин Далаклиев - бокс 2010 г. - Станка Златева - борба 2011 г. - Станка Златева - борба 2012 г. - Кубрат Пулев - бокс 2013 г. - Иво Ангелов - борба 2014 г. - Григор Димитров - тенис на корт 2015 г. - Габриела Петрова - лека атлетика. /БГНЕС