Състезателите от този тим не са първите от екзотична страна, но са първите, които получават широк медиен отзвук, печелейки сърцата на феновете.

Момчетата от карибския остров пристигат в Калгари с колоритните си зелено-жълти якета и реге музика. 

 

Дебютът на Ямайка на зимни игри е от двойката им в бобслея - Дъдли Стоукс и Майкъл Уайт, които заемат достойното 30-то място от 41-отбора.

 

Завършват с две позиции пред българите Тодор Тодоров и Николай Ботев.

 

Четворката на Ямайка обаче е тази, която грабва сърцата на феновете. Отборът нито има четириместен бобслей, нито някога е участвал на състезание с екип от четирима. 

Основателят на отбора - Джордж Фич, наема бобслей от канадския тим, а ямайските атлети се превръщат във всеобщи любимци.

Организаторите очакват около 5000 души да посетят състезанието, но в района на улея се струпват над 30 000. Повечето от тях крещят: "Ямайка, Ямайка".

Движещият се със 120 км/ч карибски бобслей се преобръща в средата на трасето. След като четиримата се пързалят с главите надолу в продължение на няколко завоя, стават и добутват бобслея си до финалната линия.

Джордж Фич тогава си спомня: 

"Боже, аз ги убих, това бяха първите ми мисли. Помислих, че са счупили вратовете си. Затичах се към тях, крещях имената им, а те, типично по ямайски, станаха, изтупаха се и ми се усмихнаха. Започнаха да махат на аплодиращата ги публика сякаш нищо не се случило - невероятно".

 

 

Бобслеят се превръща в традиционна дисциплина за ямайските атлети. При двойките, страната записва седем участия, а в Пьончан ще бъде тяхното осмо.

 

При четворките Ямайка има три участия след 1988 г., като екипът от 1994 г., завършва на достойната 14-та позиция.

 

Както споменахме, екзотиката на зимните Олимпийски игри нито започва с ямайския бобслей, нито свършва с тях.

 

Всъщност първата африканска страна, която участва на зимна Олимпиада е ЮАР през 1960 г. 

Заради апартейда, логично и четиримата участници са бели, а дисциплината, в която се състезават е фигурно пързаляне.

 

За първи път чернокож африканец взима участие на зимна Олимпиада през 1984 г. в Сараево.

 

Това е сенегалският скиор Ламине Гай, който заема 51-во място в спускането и 57-о в гигантския слалом. И в двете дисциплини зад него се нареждат над 10 състезатели.

 

Флиртът на Гай със ските започва, когато е на 17 години, шест години преди да участва на Олимпиада. Дядо му, който е председател на сенегалската комунистическа партия умира, а Гай бяга в Швейцария, където се влюбва в ските. 

 

След участието му в Сараево, той се отказва от спорта, но представянето на ямайския тим по боблсей го вдъхновява и сенегалецът се завръща на игрите през 1992 и 1994 г.

 

В годината, в която Гай кара по пистите край Сараево, на игрите дебютират още страни като: Египет, Мароко, Британски Вирджински Острови, Пуерто Рико, а Коста Рика има свой скиор още на игрите през 1980 г.

 

В следващите години представителите на Африка и на страните от Централна Америка и Карибите продължават да се увеличават. 

 

През 1988 г., когато всеки гледа към ямайския бобслей, дебютират и страните от Океания. Фиджи има своя ски бегач, а пък Гуам биатлонист.

 

Докато биатлонистът на Гуам е роден в Мичиган, САЩ и просто представлява островната страна, то ски бегачът от Фиджи е полинезиец, роден и израсъл по слънчевите плажове на острова.

 

Когато завършва гимназия, Русаите Рогоява заминава за Норвегия, където учи за електроинженер.

 

Рогоява гледа Олимпиадата през 1984 г., където е вдъхновен от сенегалския скиор - Ламине Гай.

 

Вдъхновеният полинезиец, който кара ски от време на време с приятели, се заема сериозно със спорта и четири години по-късно развява гордо флага на родината си в Калгари. Завършва на 83-то място, оставяйки зад себе си представителите на Мексико и Сан Марино.

Рогоява пък от своя страна вдъхновява сънародника си Лауренс Томс, който представя Фиджи на игрите в Солт Лейк Сити през 2002 г.

Томс завършва на 55-то място в гигантския слалом, а участието му на игрите е финансирано от швейцарски бизнесмен, който научава за амбициите на скиора докато е на лятна почивка във Фиджи.
Embed from Getty Images

Свазиленд, Гватемала, Нидерландски Антилии, Бермуда, Тринидад и Тобаго, Американска Самоа, Кения, Мадагаскар и Зимбабве са само част от екзотичните страни, които участват на зимни Олимпийски игри през следващите години.

 

На Олимпиадата в Пьончан участие ще вземат 92 страни (рекорд), като Русия ще участва под неутрален факт.

 

Африка ще има своите 12 представители от 8 страни - Еритрея, Гана, Мадагаскар, Нигерия, Того, Кения, Мароко и ЮАР.

 

Една от най-култовите фигури на тази Олимпиада не идва от Африка, а от Океания.

 

Името му е Пита Тауфатофуа. 34-годишният спортист се прочу през 2016 г., когато бе знаменосец на Тонга на лятната Олимпиада в Бразилия, излизайки по традиционно тонгоанско облекло.

 

Тауфатофуа е таекуондист, но преди година обяви намерението си да участва на зимна Олимпиада и започна да тренира ски-бягане и ето, че ще участва в Пьончан.

 

Едва ли някой от екзотичните представители на игрите ще се окичи с медал, но състезателите от тези страни ни показват истинския смисъл на Олимпийските игри.

 

Те едва ли са помисляли да вземат допинг, няма да им помогне, няма и да получат тлъста премия за участието си, повечето от тях са едновременно скиори и председатели на ски федерацията в родината и единствени спортисти в нея. 

 

Много от тях сами отделят средствата за участието си, защото помнят идеята за олимпийския дух на барон Пиер дьо Кубертен от 1894 г. - "…важното нещо в живота не е победата, а битката; Основното е, не да си спечелил, а да си се борил добре.”