Продукция, посветена на националния отбор на Ямайка по бобслей, който взима участие на игрите в Калгари през 1988 г.
 
Състезателите от този тим не са първите от екзотична страна, но са първите, които получават широк медиен отзвук, печелейки сърцата на феновете.

Момчетата от карибския остров пристигат в Калгари с колоритните си зелено-жълти якета и реге музика. 
 
Дебютът на Ямайка на зимни игри е от двойката им в бобслея - Дъдли Стоукс и Майкъл Уайт, които заемат достойното 30-то място от 41-отбора.
 
Завършват с две позиции пред българите Тодор Тодоров и Николай Ботев.
 
Четворката на Ямайка обаче е тази, която грабва сърцата на феновете. Отборът нито има четириместен бобслей, нито някога е участвал на състезание с екип от четирима. 

Основателят на отбора - Джордж Фич, наема бобслей от канадския тим, а ямайските атлети се превръщат във всеобщи любимци.

Организаторите очакват около 5000 души да посетят състезанието, но в района на улея се струпват над 30 000. Повечето от тях крещят: "Ямайка, Ямайка".

Движещият се със 120 км/ч карибски бобслей се преобръща в средата на трасето. След като четиримата се пързалят с главите надолу в продължение на няколко завоя, стават и добутват бобслея си до финалната линия.

Джордж Фич тогава си спомня: 

"Боже, аз ги убих, това бяха първите ми мисли. Помислих, че са счупили вратовете си. Затичах се към тях, крещях имената им, а те, типично по ямайски, станаха, изтупаха се и ми се усмихнаха. Започнаха да махат на аплодиращата ги публика сякаш нищо не се случило - невероятно".
 
 
Бобслеят се превръща в традиционна дисциплина за ямайските атлети. При двойките, страната записва седем участия, а в Пьончан ще бъде тяхното осмо.
 
При четворките Ямайка има три участия след 1988 г., като екипът от 1994 г., завършва на достойната 14-та позиция.
 
Както споменахме, екзотиката на зимните Олимпийски игри нито започва с ямайския бобслей, нито свършва с тях.
 
Всъщност първата африканска страна, която участва на зимна Олимпиада е ЮАР през 1960 г. 

Заради апартейда, логично и четиримата участници са бели, а дисциплината, в която се състезават е фигурно пързаляне.
 
За първи път чернокож африканец взима участие на зимна Олимпиада през 1984 г. в Сараево.
 
Това е сенегалският скиор Ламине Гай, който заема 51-во място в спускането и 57-о в гигантския слалом. И в двете дисциплини зад него се нареждат над 10 състезатели.
Embed from Getty Images
 
Флиртът на Гай със ските започва, когато е на 17 години, шест години преди да участва на Олимпиада. Дядо му, който е председател на сенегалската комунистическа партия умира, а Гай бяга в Швейцария, където се влюбва в ските. 
 
След участието му в Сараево, той се отказва от спорта, но представянето на ямайския тим по боблсей го вдъхновява и сенегалецът се завръща на игрите през 1992 и 1994 г.
 
В годината, в която Гай кара по пистите край Сараево, на игрите дебютират още страни като: Египет, Мароко, Британски Вирджински Острови, Пуерто Рико, а Коста Рика има свой скиор още на игрите през 1980 г.
 
В следващите години представителите на Африка и на страните от Централна Америка и Карибите продължават да се увеличават. 
 
През 1988 г., когато всеки гледа към ямайския бобслей, дебютират и страните от Океания. Фиджи има своя ски бегач, а пък Гуам биатлонист.
 
Докато биатлонистът на Гуам е роден в Мичиган, САЩ и просто представлява островната страна, то ски бегачът от Фиджи е полинезиец, роден и израсъл по слънчевите плажове на острова.
 
Когато завършва гимназия, Русаите Рогоява заминава за Норвегия, където учи за електроинженер.
 
Рогоява гледа Олимпиадата през 1984 г., където е вдъхновен от сенегалския скиор - Ламине Гай.
 
Вдъхновеният полинезиец, който кара ски от време на време с приятели, се заема сериозно със спорта и четири години по-късно развява гордо флага на родината си в Калгари. Завършва на 83-то място, оставяйки зад себе си представителите на Мексико и Сан Марино.

Рогоява пък от своя страна вдъхновява сънародника си Лауренс Томс, който представя Фиджи на игрите в Солт Лейк Сити през 2002 г.

Томс завършва на 55-то място в гигантския слалом, а участието му на игрите е финансирано от швейцарски бизнесмен, който научава за амбициите на скиора докато е на лятна почивка във Фиджи.
Embed from Getty Images

Свазиленд, Гватемала, Нидерландски Антилии, Бермуда, Тринидад и Тобаго, Американска Самоа, Кения, Мадагаскар и Зимбабве са само част от екзотичните страни, които участват на зимни Олимпийски игри през следващите години.
 
На Олимпиадата в Пьончан участие ще вземат 92 страни (рекорд), като Русия ще участва под неутрален факт.
 
Африка ще има своите 12 представители от 8 страни - Еритрея, Гана, Мадагаскар, Нигерия, Того, Кения, Мароко и ЮАР.
 
Една от най-култовите фигури на тази Олимпиада не идва от Африка, а от Океания.
 
Името му е Пита Тауфатофуа. 34-годишният спортист се прочу през 2016 г., когато бе знаменосец на Тонга на лятната Олимпиада в Бразилия, излизайки по традиционно тонгоанско облекло.
Embed from Getty Images
 
Тауфатофуа е таекуондист, но преди година обяви намерението си да участва на зимна Олимпиада и започна да тренира ски-бягане и ето, че ще участва в Пьончан.
 
Едва ли някой от екзотичните представители на игрите ще се окичи с медал, но състезателите от тези страни ни показват истинския смисъл на Олимпийските игри.
 
Те едва ли са помисляли да вземат допинг, няма да им помогне, няма и да получат тлъста премия за участието си, повечето от тях са едновременно скиори и председатели на ски федерацията в родината и единствени спортисти в нея. 
 
Много от тях сами отделят средствата за участието си, защото помнят идеята за олимпийския дух на барон Пиер дьо Кубертен от 1894 г. - "…важното нещо в живота не е победата, а битката; Основното е, не да си спечелил, а да си се борил добре.”