- Дидо, какво точно стана днес?

- Много неприятно - на контролния кантар показах 56 килограма. Това ме устройваше, беше 7 часът и треньорът ми каза да мина и реалното мерене, въпреки че имаше още час и половина до края на меренето. На реалния кантар цифрите се колебаеха между 56 и 56.050 килограма, стрелката спря на второто и отпадането ми стана факт. Проблемът е, че контролният кантар показваше 56 килограма и ни подведе.

- Не мислиш ли, че има някаква "завера" срещу България за това, че ги осъдихме за отнетото ни първенство?

- Не, категорично не. Тук никой не коментира това. Тук всеки си гледа състезанието. И съм сигурен, че само нашият президент на бокса можеше да направи нещо в тази нелепа ситуация, въпреки че правилата са железни. Ако някой е искал да ми навреди, лекарят можеше да не ме допусне на ринга, защото окото ми е затворено и днес надали щях да завърша мача без реферът да ме спре.

- А как щеше да играеш контузен?

- И двете ми очи да са затворени, пак щях да се бия за България и ви уверявам, че щях да победя.

- Съжаляваш ли, че остана без медал?

- Много, не за пропуснатата титла, а за българската публика и за хората, които обичат бокса. Моята цел е олимпиадата - само от там нямам медал, от всички други големи първенства имам по няколко. За това европейско не съм се готвил специално, готвя се за олимпиадата в Лондон.

- И последно - няколко думи за интервюто, което даде преди заминаването за Анкара:

- Бях изнервен и не се изразих точно.Винаги съм го казвал и го поддържам - спортът ще остане дрипав, ако парламентът не вземе мерки да го направи държавна политика. Само тогава ще можем да си върнем старите позиции и да възродим спортната слава на България. Аз мисля, че сегашната система няма шанс и нито един президент на федерация или министър на спорта не може да замени държавата и да върне старите методи, които правеха шампиони. Системата в спорта е опорочена от 20 години и ако не се промени, може и да ходим на олимпиади с по 15-20 спортисти, колкото медала имахме на олимпиадата в Сеул.