Евелина Николова обяви край на състезателната си кариера навръх Световния ден на борбата.

На олимпийските игри Токио 2020 тя спечели бронзовия медал в категория до 57 кг, стана трета в света през 2015-а и втора в Европа през миналия сезон. В кариерата си е спечелила общо 10 медала от големи първенства.

Евелина бе една от най-атрактивните ни състезателки, умееше да спечели загубена среща и да изненада съперничките си в последния момент.

През 2022-а Международната федерация по борба я прекръсти на "Туш"-илова, заради изключителното ѝ представяне на престижния турнир "Яшар Догу" в Истанбул. Тогава българката спечели пет срещи, четири от които с туш, включително и финалната.

Именно така Евелина се подписа в посланието си до феновете, с което обяви край на състезателната си кариера.

"През 2005-а за първи път прекрачих прага на залата, не знаех точно накъде ще ме отведе този път, но знаех - ще вървя по него с всичко, което имам - признава Евелина. - Стъпка по стъпка, болка след болка, победа след победа - всяка тренировка, всяко състезание, всяко разочарование и всеки триумф бяха част от това велико пътуване.

Съдбата бе благосклонна към мен - спечелих медали от европейски първенства, европейски игри, световно първенство, най-голямата ми гордост е бронзовото отличие от олимпийските игри - сбъдната мечта.

Но успехите не са само медалите. Истинският успех за мен е всичко, което борбата ми даде: научи ме какво е труд, дисциплина, уважение - към съперника, към треньора, към пътя. Научи ме да падам и да ставам. Да вярвам, когато никой друг не вярва. Да съм търпелива, да съм благодарна, да съм човек.

Вярвам, че всяко нещо в живота се случва с причина и в точното време. Моето време на тепиха изтече, но част от душата ми остава там.

Благодаря на всички, които бяха до мен - треньори, съотборници, близки, приятели, почитатели. Благодаря на семейството си, което никога не спря да вярва в мен. Благодаря на всеки съперник, който ме направи по-добра. Благодаря на болката - тя ме научи да се издигам. Благодаря на победите - те ми дадоха криле.

И най-вече - благодаря на борбата. За всички уроци. За всички върхове, които покорих, и за тези, които останаха недостижими - защото и те ме изградиха.

Това не е край. Това е ново начало. Защото човек не спира да бъде борец, когато слезе от тепиха. Борбата продължава - просто под друга форма.

За борбата - с любов!"