Около полунощ на 26-и срещу 27 юли 1996 г. хиляди хора се забавляват във Вековния олимпийски парк в Атланта и по улиците наоколо.

Концертът на групата Jack Mack and the Heart Attack, който е част от световното шоу Летни олимпийски игри, още не е завършил. Това е петък срещу събота или точно средата на най-голямото спортно събитие - минала е една седмица, предстои втората от игрите.

В 1,25 ч сутринта бомбата избухва в една кофа за боклук в Centennial Olympic Park - центърът на събитията, нещо като сборен площад за олимпийците в тяхното село. Това е едно от трите поставени взривни устройства, опасани със стотици пирони, които да засилят ефекта от избухването им.

30 минути по-рано сигнал на телефон 911 е предупредил полицията: "Имате не повече от половин час". Две от устройствата са открити, взривява се само едно.

Загиват двама - Алис Хоутърн е 44-годишна жена от Олбъни, недалеч от Атланта. Тя е довела дъщеря си на концерта на любимата нейна група. Момичето се разминава със смъртта по чудо. Черепът на майката е пробит от един от превърналите се в куршуми пирони. Операторът на турската телевизия Мелих Юзуньол умира от инфаркт, тичайки да заснеме с камерата си събитията. Ранен е, а по пътя към болницата в линейката прави масивен сърдечен удар.

Embed from Getty Images

Ранените са 144, като 111 от тях търсят медицинска помощ.

24 години по-късно терористичният акт продължава да е една от най-забележителните истории в богатия архив на Олимпийските игри. Той е втори кървав такъв, след като 24 години по-рано в Мюнхен са избити членове на израелската делегация.

Президентът на САЩ Бил Клинтън прави телевизионно обръщение в ранната съботна утрин след ужаса, докато още не се знаят дори точните цифри от терора - колко са загинали и ранени...

"Олимпиадата е оплискана с кръв и с нея кървим всички ние - американци, а и всеки нормален човек по света", казва Клинтън. И подчертава, че ще настоява игрите да не бъдат спирани.

Заседанието на главите на МОК и политици, които идват от Вашингтон, продължава час. В 11 часа на 27 юли, събота, Олимпиадата е подновена по план. Докато на стотина метра разчистват пораженията, а кръвта още не е засъхнала, състезанията вече вървят. Надделява и аргументът, че това е паметен момент в историята на олимпийското движение - игрите са точно 100 години след първите в Атина през 1896-а. Не може да бъдат прекратени!

В същия ден Донован Бейли печели спринта на 100 м с нов световен рекорд, британецът Джонатан Едуардс изненадващо остава втори в тройния скок, победен от Кевин Харис (САЩ), а Гейл Дивърс е безпощадна на стоте метра при жените.

Руми Нейкова се впуска в битка в гребния канал, както и още 8 българи, които в този ден имат състезания.

Не печелим медал на въпросния 27 юли, въпреки че игрите са успешни с общо 15 отличия за 110-те български спортисти в Атланта. Чакаме още близо седмица, докато на 2 август Вальо Йорданов не носи първото злато в свободната борба (кат. до 52 кг), а ден по-късно Стефка Костадинова в скока на височина и Даниел Петров в бокса (48 кг) постигат другите ни две титли.

Embed from Getty Images

Думите на Клинтън обикалят света, а олимпийските шефове твърдят - тероризмът не победи спорта в Мюнхен, няма да го направи и в Атланта.

В следващите дни ФБР работи по главен заподозрян Ричард Джуъл, охранител в града. Къщата му е претърсена от полицията в момента, в който той гледа с майка си у дома финала на тенис турнира, спечелен от Андре Агаси.

На 2 октомври същата година Министерството на правосъдието обявява, че Джуъл вече не е заподозрян. Той го разбира с едно писмо, в което няма нито извинение, нито обяснения. Самият Джуъл е предотвратил още смърт, защото той намира едно от взривните устройства под една пейка и сигнализира на полицията. Негова е заслугата да избухне само една от трите бомби. Но именно това, както и профилът му на самотен и леко странен тип, а и експерт по оръжията, го превръща в главен заподозрян.

Докато трае разследването срещу него, Джуъл се разболява - остър диабет го удря, а по-късно и сърдечни проблеми. 11 години след атентата умира едва на 44 от инфаркт.

През 2000 г. съдилища в Атланта и Алабама осъждат издирвания Ерик Рудолф за общо три бомбени атентана, които той е извършил - единият е в олимпийското село.

Три години по-късно е задържан, а през 2005-а е пратен за 120 години в затвора с общо четири присъди.

27 юли 1996 г. остава в историята като денят, в който Олимпиадата пак бе окървавена. Но отново не спря, за да покаже, че спортът е по-силен.

Снимка: Getty Images