"Ще бъде трудно и емоционално, ако трябва да се изправя на спортното поле срещу руснак, при това на Олимпийските игри. Няма да е лесно, но ще го победя.

Не очаквайте да му стисна ръката. Това няма как да се случи."

Думите са на Жан Беленюк, който е единственият украинец, спечелил злато на Олимпийските игри в Токио преди три години. Борецът в категория до 87 кг в класическия стил се отказа след игрите, но се завърна преди 10 месеца на световното първенство, стана трети и взе квота за Олимпиадата в Париж.

Между успехите на тепиха, Беленюк стана и депутат в Думата в Киев, при това едва на 28 години. За политическа кариера го убеди лично кметът на столицата Виталий Кличко, който е впечатлен от интелекта и характера на бореца.

Днес Жан е на 33 години, а първото, което се забелязва, когато говорим за него, е нетипичният за региона и нацията цвят на кожата. Беленюк е тъмнокож.

Причината е, че макар и роден в Киев от майка украинка, баща му е от Руанда. Историята е драматична, като таткото е следвал в Авиационната академия в Украйна, а през 1994-а загива при геноцида на тутци в родината му.

Така едва на 3 г., Беленюк е отгледан с един родител - майка му, и в сърцето на украинската столица. Той определя себе си като "стопроцентов украинец", като дори се записа като доброволец в армията след старта на руската инвазия преди 2 години и половина.

Но след решението да се върне в спорта, съблече униформата.

"Това е спорт и аз знам, че вероятно има хора по света не одобряват това, което казвам - споделя пред английския "Гардиън" Беленюк. - Но няма да стисна ръката на руснак.

За мен те изобщо не бива да бъдат допускани на игрите, но това вече е факт. Ще победя в схватката, защото това ще е победа за нашите войници на фронта. Ще бъда гневен и много мотивиран. Ще е трудно да овладея емоциите си.

Ако някой друг украински атлет откаже да се изправи срещу руснак в който и да е спорт, аз го разбирам. Това е тяхно решение и напълно ги подкрепям. Аз лично ще се състезавам, дори ако се наложи да е срещу руснак.

Ръкостискането показва уважение. Аз нямам такова към тях. Не мога да показвам на света респект към хора, които са част от тази война. Някои от тях я подкрепят, сигурен съм.

Никой от украинските войници на фронта не би ми простил, ако стисна ръката на някой от тях по време на игрите. И аз няма да го направя."