Йосиф Миладинов е една от надеждите на страната ни за добро представяне на Олимпиадата в Токио, която бе изместена с година и ще се проведе идното лято. 17-годишният плувец е сочен за един от най-големите таланти в своя спорт и извън пределите на България, а сега даде интервю за “Код Спорт” по TV+.
- Йосифе, здравей! Благодаря ти, че уважи поканата на предаването „Код Спорт“! Как се чувства един 17-годишен младеж, който е спечелил олимпийска квота, подобрява рекорди и от когото се очаква добри представяне на най-големия спортен форум?
- Здравейте и благодаря, че ме поканихте! Чувствам се съвсем нормално и се радвам, че успях да направя този „А“ норматив. Много съм щастлив и се надявам за в бъдеще да постигам все по-добри резултати и времена.
- За мнозина, които не са част от твоя спорт, тези постижения изглеждат нещо нормално. Какво обаче се крие зад рекордите и отличията?
- Много труд и усилия. И физически, и психически труд, който не се постига лесно.
- Кое тежи повече – физическата или психическата натовареност?
- И от двете страни има една тяга, която е трудна за приемане. Но мисля, че психическата част е малко по-трудна на състезания, защото има притеснения.
- Кое е най-трудното в твоя спорт? Какво трябва да знае всяко дете, което предпочете басейна пред футболното игрище или лекоатлетическата писта?
- Плуването е спорт за здраве, срещу болестите. Имам приятели, които започнаха да плуват заради някакви здравословни проблеми. Плуването помага много за здравето, което е много хубаво.
- Но пък е и много тежък спорт, с доста лишения.
- Абсолютно е така. Например мои връстници излизат доста по-често от мен. Малко ми е неприятно, но се лишавам от тези неща, за да мога да постигна поставените цели.
- Каква година предстои на един от най-изявените ни плувци?
- Според мен 2021 г. ще е много успешна година. Да сме живи и здрави, да мине пандемията, всичко ще е наред.
- Кои са стартовете, в които ще участваш?
- Европейско за мъже, европейско за юноши и в края на лятото – олимпиадата, за която ще гледам да се подготвя максимално добре и да направя едно добро класиране.
- Как се чувстваш в компанията на мъжете в този спорт? Имаш ли притеснения?
- Вече не. Преди година имах притеснения, защото тогава започнах да навлизам в мъжкото плуване. Но вече съм овладял това нещо и вече е съвсем нормално за мен.
- Какво е да застанеш на старта и до теб да има светила в този спорт?
- Това е тръпка, която ти помага да се мотивираш още повече и да плуваш по-добре.
- Не е тайна, че човечеството трудно живее в условията на пандемия. Как това се отразява на един млад талант?
- Честно казано, когато пандемията почна миналата година ми се отрази доста добре, защото имах време да почина. Получих една почивка, която нямаше да се случи скоро. След това започнах да тренирам и на първото ми състезание – републиканско за мъже и жени във Варна плувах доста добре. Също и в София след това. Мисля, че пандемията на мен не ми се отрази зле. Както се казва - почивката прави шампиона.
- Как прие да си далеч от басейна в тази пандемия? Разбрах от твоя треньор, че общо взето сте провеждали тренировка онлайн.
- Да, правихме упражнения онлайн заедно на камери. Без басейн в началото беше малко странно, но с времето почнах да го приемам и ми стана добре.
- Каква беше за теб 2020 г.? С какво ще я запомниш, освен с COVID-19?
- Ще я запомня с много емоции, беше много емоционална година. С много успехи, за които съм благодарен. И най-вече, че всички преминахме през тази година живи и здрави.
- Какво си каза, когато спечели олимпийската квота в Будапеща?
- Първо не можах да повярвам, че го направих. Зачудих се как съм успял, но след това приех всичко и бях много, много щастлив.
- Кога осъзна какво си постигнал?
- Може би един-два дни след плуването ми за „А“ норматива.
- Кой първи ти се обади след този успех?
- Моето семейство – майка ми, баща ми ми честитиха. За мен най-важно е семейството.
- Кой е най-големият ти успех досега и коя е най-голямата ти цел?
- Най-големият ми успех са сребърен медал от европейско за юноши и бронзов от световно за юноши. Както и направената „А“ квота за олимпийските игри. Второ място в света за 2020 г. на бътерфлай. Целта ми за 2021 г. е да се класирам много напред на състезанията, които изброих. Да постигна добри резултати и да бъда щастлив със своите времена.
- Защо бътерфлай ти е любимата дисциплина?
- Защото усещам стила и ми е приятно да го практикувам. Бътерфлай е най-трудният стил, но за мен специално е най-приятният стил.
- Нека минем към началото на твоята кариера. На колко години се появи в басейна, чия е заслугата сега България да се радва на такъв талант?
- Заслугата е изцяло на дядо ми Йосиф, на когото благодаря от сърце. Той ме заведе да плувам, водеше ме на тренировки. От него дойде всичко, той намери треньор. И до ден днешен съм му благодарен.
- На колко години беше, когато за първи път влезе в басейна?
- Мисля, че на 6 години влязох за първи път в басейна. Беше ми доста неприятна тръпка, но с времето започна да ми харесва.
- Загуби ли футболът, че Йосиф Миладинов предпочете плуването пред най-популярния спорт? Защо се отказа от футбола?
- Защото претърпях много тежки травми с краката и не можех да тренирам. Поради тази причина реших да прекратя с футбола и да продължа с плуването по-интензивно.
- Обичаш ли да гледаш футбол? Имаш ли любим отбор, футболист?
- Много обичам да гледам футбол. Любим отбор в България ми е Локомотив (Пловдив), а чуждестранен играч може би Кевин Де Бройне.
- Спомняш ли си кое бе първото ти състезание като плувец и как се представи на него?
- Беше в Сърбия, не помня точно в кой град. Бях на 9 години и завърши с едно трето място, за което бях много неприятно изненадан. Очаквах, че ще стана първи и го приех като малко дете – със сълзи.
- Вашите се преместват да живеят в Германия. Как се озова там, лесно ли успя да се приспособиш към начина на живот? Какъв беше тренировъчният ти цикъл?
- В Германия цикълът ми беше особено странен, защото още от малък почнах тежки тренировки. За мен беше ненормално, защото едно малко дете трябва първо да почне с нормални тренировки и да ги увеличава. Там свикнах да плувам на дълго, а аз съм спринтьор и това не ми беше приоритет. Решихме след време да вземем мерки да се преместим.
- Швейцария е следващата спирка. Каква е разликата, когато върнеш лентата и сравниш условията в България, Германия и страната на банките и часовниците?
- Швейцария е най-хубавото място за подготовка. Но ако не си национален състезател, не можеш да се подготвяш пълноценно там. Тренировките на вода са много добри, обаче на сухо като фитнес, възстановяване – няма го за един нормален състезател и е много жалко. Но плуването е на много добро ниво там.
- Приключи ли с Швейцария или продължаваш там?
- Приключих с Швейцария, вече няма да ходя там. Оставам си тук и продължавам подготовката си в България.
- Кои са треньорите, които са допринесли за твоите рекорди, медали, успехи?
- Минал съм покрай много треньори. Един от тях е швейцарският ми треньор Жерар Мьорланд. Благодаря му, че ми помогна през тези години, в които бях там! Също така Стефан Георгиев и г-н Минковски, треньора на националния отбор. Те също имат принос за моите успехи.
- Никога ли не си имал проблеми със специалистите, с които си работил?
- Не, абсолютно никога. Винаги съм се разбирал и съм бил в добри отношения и с респект към тях.
- Как преминават дните ти, когато си на лагер с националния отбор? По колко часа си в басейна?
- Тренираме двуразово, а с фитнеса стават три тренировки на ден. Има отделно разтягане, възстановяване, което е много добре за лагера.
- По колко часа си в басейна?
- Два часа на тренировка, общо четири за деня.
- Как гледаш на сравненията? Някои те оприличават на Майкъл Фелпс – това дразни ли те? Въобще как ти действа?
- Не, не ме дразни. За мен съм си Йосиф Миладинов. Не се сравнявам с никого, защото имам собствена визия, собствен стил.
- Защо Чад льо Кло е твой идол?
- Защото му симпатизирам като визия, като човек. Харесва ми как плува, стилът му.
- Чувстваш ли подкрепа от страна на БФ по плувни спортове и в какво се изразява тя?
- Това е най-голямата подкрепа, която имам. БФ по плувни спортове ми помага изключително много, за което съм много благодарен! Искам да кажа едно голямо „благодаря“! Ако не бяха те, нямаше да стигна дотук.
- Имал ли си предложения да се състезаваш за друга държава? Би ли направил подобна стъпка?
- Преди години, когато бях в Германия, имах предложение от един германски клуб да се запиша в клуба. След това дойдоха предложения за трениране в Германия, състезаване от националния отбор на Германия, които аз отказах. Защото никога не ми е било тръпка да се състезавам за друга държава, като знам, че България ми е в сърцето. Няма значение къде съм и с кого съм, аз съм българин! Знаех си, че някой ден ще се върна и ще продължа да се състезавам за България.
- Как гледаш на спортисти, които пренебрегват родината си и предпочитат да печелят медали за страни, които не са направили нищо за развитието им?
- Това е лично тяхно мнение. Щом така го чувстват, явно има някаква причина, за да се състезават за тези държави. Най-често са финансови. Те си преценяват най-добре какви решения да вземат за в бъдеще и го правят.
- Спираме с плуването – имаш ли любимо място, на което искаш да се откъснеш от хората, от тренировки? Да забравиш всичко и да си останеш сам…
- Да, това е Пловдив. Когато съм в Пловдив не съм ангажиран, не мисля за проблеми, за лоши неща. Просто съм себе си и ми е много приятно, когато съм там.
- Какво ти харесва в родния град най-много?
- Абсолютно всичко! Познавам всяко едно място, знам къде да отида, знам какво да правя. Има много приятни места за разходка, има какво да правиш и е доста приятно.
- Кажи нещо за финал на нашия разговор…
- Беше ми много приятно, че ме поканихте и да разговаряме. Благодаря ви за това интервю! Пожелавам на всички хора една здрава 2021 г. и много успехи!
ДРУГИТЕ ЗА ЙОСИФ МИЛАДИНОВ:
Стефан Георгиев, личен треньор на Миладинов и главен треньор на клуб ЖПК „Младост“ (Пловдив): Йосиф Миладинов е откритие на г-жа Славяна Раденкова, която беше в нашия клуб, когато той почна да плува. Дядо му го е завел. Наистина основата като техника му положи г-жа Раденкова. В пети клас го приех аз в Спортното училище и му дадох по-нататъшна насока. Едно много качествено дете. Имаше още какво да дооправяме в техническо отношение. С мен той тръгна към голямото плуване. Казах му, че без труд и без себераздаване в тренировките, той няма да успее по-нататък. Йосиф е един огромен талант. Както се казва, Господ му е дал повече, отколкото трябва. Надявам се в момента да работи добре, защото бъдещето е пред него. Той е доста млад състезател със страхотни постижения за възрастта си. Миладинов просто се открояваше от останалите като качество, като ръст и като интелект. Много леко обхваща водата, леко плува. Това му помага много и ще му помогне и за в бъдеще. Пожелавам му на първо място да си събере малко акъла, тъй като малко нашите журналисти в пресата, радиото и телевизията почват да говорят едни работи, които му дават самочувствие. Това не е лошо, но самочувствието трябва да бъде подплатено с много работа. Колкото е близо до олимпийския медал, толкова може и да изскочи отвсякъде. Зависи от концентрацията му, а той е много млад състезател. Резултатите му наистина са впечатляващи за тази възраст, но има доста опитни състезатели, които няма така лесно да се предадат. Плюс това в тази пандемия, тъй като няма много състезания, ние не знаем кой, как и защо се готви за тази олимпиада. Така че както може да вземе един медал… Дай боже, да влезе във финала и оттам нататък да мислим за медала! Но всичко си зависи от него, от концентрацията му, от плуването му, от формата му по време на олимпиадата. Ако не е в добра форма по време на олимпиадата, ще му е много трудно.
Кристиян Минковски, главен мениджър на националния отбор по плуване: Йосиф Миладинов се е родил с този талант. Остава по-голямото предизвикателство – да успеем да го развием до максимума на неговите възможности и всички работим в тази посока да вземем максимума от това, с което Бог го е дарил. От другите плувци на първо място го отличава това, че той има ясни поставени цели пред себе си, към които се стреми и изпълнява всичко необходимо, за да се движи по-бързо към постигането им. Той е изключително мотивиран, концентриран в тренировките и изпълнява нещата по най-добрия начин. Подготовката му в пандемията премина така, както и при останалите момчета и момичета от националния отбор – с огромно количество нерви, хаос, незнание какво ще се случи в близко бъдеще. Това наложи много промени в планирането на натоварванията, на състезанията. Беше изключително различно и ново за нас, но това ни направи по-обединени, по-мотивирани да се преборим с това ново нещо, разбира се с подкрепата на цялото министерство на спорта, на БФ Плувни спортове, на Национална спортна база, които също в условията на тази неяснота, успяха да създадат близки до идеалните условия за това българският спорт като цяло, а не само плуването, да продължи да се развива. Конкретни неща, върху които трябва да работи са технически детайли, определени качества в силата, издръжливостта му. Но моето мнение е, че неговата силна олимпиада ще бъде следващата. Така че ако бъдем последователни и не бързаме прекалено много, големите успехи пред него и пред българското плуване, а и пред българския спорт като цяло, разчитам да бъдат на следващите олимпийски игри.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}