На 74 години си отиде Лий Евънс, една емблематична фигура в спортната история. Двукратният олимпийски шампион от САЩ почина в Нигерия, където до последно се занимаваше с подготовка на млади спринтьори и атлети на средни и дълги дистанции в бягането.

Евънс е получил тежък инсулт миналата седмица и от тогава не е дошъл в съзнание, а опитите на семейството му да организира връщането му у дома в Щатите не са сполучили.

Наричат го Черната барета, а действията му на Олимпиадата в Мексико през 1968 г. са част от спортния фолклор и митологията на олимпийските игри.

Той е само на 21 години, когато печели златото на 400 м в тежкото време и при висока надморска височина в Мексико сити.

Във финала с невероятен спринт в последните 60 метра изпреварва сънародниците си Лари Джеймс и Роналд Фриймън. И не само това - става първият човек, свалил под 44 секунди времето на 400-те метра, като фиксира 43.86 сек като време във финала.

Това постижение остана непокътнато до игрите в Сеул цели 20 години по-късно.

Ден по-късно печели и злато в щафетата 4х400 м с американския тим, като там отново е счупен рекордът - 2,56.15 минути. Той пък остана чак до 1992-ра.

 

Снимка: Getty Images

Но не само това му дава легендарен статут. Евънс се появява на стълбичката на награждаването в Мексико с черна барета на главата, както правят и Джеймс, и Фриймън. Той вдига юмрук над главата си, символизирайки жест, който е типичен за движението на Черните пантери в Америка.

Но и още нещо - това е протест срещу отстраняването на съотборниците му от американския отбор на Олимпиадата Томи Смит и Джон Карлос. Те вдигат юмрук по подобен начин дни по-рано и са пратени у дома от ръководителите на Олимпийския тим на САЩ.

Солидарен с тях, Евънс прави същия жест, но отзвукът е толкова силен, че шефовете не се решават да сторят същото и с него. За тяхно щастие, защото той е в основата и на триумфа в щафетата по-късно на игрите.

Лий е член на организацията, която е създадена за борба с расизма и има доста радикални крила. Поведението му на игрите в Мексико не е прието еднозначно и от Олимпийския комитет, и от обществеността в Щатите, но в световен мащаб отзвукът е огромен.

Действията му се поставят като сравнение с извършеното от Джеси Оуенс през 1936 г. в Берлин, считани за първи акт на съпротива срещу расизма, и то в сърцето на нацистка Германия и пред погледа на Адолф Хитлер.

След спортната кариера Лий Евънс остава активен член на организации, борещи се с расизма и дискриминацията. Както и треньор в леката атлетика, предимно на деца в родината си, но и в Африка.