17-11-2017 20-11-2018

Време е да се пренесем в магичeския "Крусибъл"

Нека си припомним най-великите моменти в снукъра

09:32 | 21 април 2018 | Редактор : Николай Петров 0 1085

Тихо. Световното първенство по снукър започва.

В събота (21 април) най-големите майстори се събират за поредна година в битка на концентрация, прецизност и класа. Събитието е огромно, а интересът към него - подобаващо глобално обемен.

А и мястото... Храмът на снукъра.

Трикратният световен шампион Марк Селби е и настоящият първенец и спечели в последните две издания.

"Веселякът от Лестър" е един от фаворитите, но пръстите на двете ръце няма да ни стигнат, за да изброим хората, които имат шанс да го свалят от трона.

Снимка: Getty Images

Историята ни е научила, че изненадите не са прецедент, но и че големите в спорта играят най-добрия си снукър именно в Шефийлд. Точно в "Крусибъл".

Ще си припомним няколко имена, които остават във фолклора и през годините са преподавали уроци за това как се твори на зелената маса:

Първият победител в "Крусибъл"

Първият финал в превърналата се в последствие легендарна зала "Крусибъл" е през 1977 г. Финалът е и дебютният, който се провежда след въвеждането на ранкинг системата.

Мястото е избрано от промоутъра Майк Уотърсън. Неговата жена е гледала демонстративен мач там и му е препоръчала залата.

Това е от времената когато снукър играчите пушат и пият, докато чакат своят ред около масата.

Първите финалисти в Крусибъл са двукратният тогава световен шампион Джон Спенсър и канадецът Клиф Торнбърн. Англичанинът печели с 25:21 фрейма и прибира скромните за сегашните стандарти 6 хиляди паунда от наградния фонд.

Снимка: Getty Images

Победителят е 6-ти в света преди турнира, а неговият съперник не е сред първите 16. По пътя си към финала Спенсър отстранява шесткратният световен шампион Рей Риърдън след безапелационно 13:6 на четвъртфинал.

Торнбърн в последствие (1980 г.) се превръща в първия победител в надпреварата, който не е от Великобритания, за да разчупи статуквото.

За разлика от него, за Спенсър това е последното успешно първенство. Той така и не успява да мине четвъртфиналите в следващите години. Освен това никога не е бил номер 1 в ранглистата.

147 в Шефилд

Въпросният канадец Клиф Торнбърн е докоснат от съдбата в изданието през 1983 година. В осминафиналната си среща с уелсеца Тери Грифитс, Торнбърн прави първия максимум в първенството на планетата.

Това е серията от 147 поредни точки - колкото са и максималните възможни за един брейк.

Снимка: Getty Images

Коментаторът на двубоя не споменава за възможния исторически момент до 3 минути преди вкарването на черната топка, защото това се счита за твърде невероятно по това време. Максимумът е едва вторият официален след този на Стив Дейвис на Лада Класик през 1982.

Торнбърн печели с 13:12 фрейма и взима четвъртфинала със същия резултат срещу сънародника си Кърк Стивънс.

Победата с 16:15 над Тони Кноулес в полуфинала доказва, че това е щастливото първенство на мустакатия Клиф.

Само че съдбата си взима на финала, когато е победен именно от Стив Дейвис с 18:6. Англичанинът печели втората си световна титла от общо шест.

Снимка: Getty Images

Най-великият мач в "Крусибъл"

Финалът през 1985 година е определян като един от най-великите спортни моменти изобщо. Гладиаторският дуел между Стив Дейвис и Денис Тейлър е познат като "финалът на черната топка".

Датата е 28 април, а резултатът между защитаващия титлата си Дейвис и северноирландецът Тейлър върви "закован" при резултат 17:17 фрейма.

Последната част трябва да реши кой ще е шампион, а съдбата си изиграва възможно най-извратената шега.

Резултатът е 62:59 за Дейвис и само черната е на масата. Първо Тейлър решава да атакува, но пропуска. Топката флиртува с челюстите на джоба, но не става удобна за съперника. Същото се случва отново, но на третия път черната е сравнително удобна за Дейвис.

Световният шампион пропуска, за да дари единствената титла в кариерата на джентълмена с огромните очила.

"Да победиш най-добрия играч в света е невероятно, но аз съм номер 1 тази година", бяха историческите думи на северноирландеца непосредствено след триумфа.

Снимка: Getty Images

Младият шотландец загатва за гения си

Когато през 1985-а, едва на 16 години, Стивън Хендри се превръща в най-младият професионален играч, малко хора подозират, че той ще стане и най-великият в историята на спорта.

Постепенно този сценарий започва да се оформя, тъй като хлапето печели 5 турнира в първите си 5 години. Кулминацията обаче настъпва в "Крусибъл" през 1990-та.

Хендри, който започва надпреварата като трети в ранглистата, помита всичко по пътя си в хода на турнира.

Историята вече се пише на полуфинала, когато е отстранен световният шампион от следващата година - Джон Парът с 16:11 фрейма.

Финалът е срещу Джими Уайт - човекът с най-лош късмет в летописите на играта.

Стивън печели с 18:12 и на 21 години се превръща в най-младият световен шампион. Това пък за Уайт е втори от общо 6 загубени финала. Англичанинът така и не стигна до титлата в иначе внушителната си кариера.

Хендри прави 6 сенчъри брейка в турнира - с 3 повече от втория в това отношение Стив Дейвис.

В следващите години Хендри бие Уайт на финала още 3 пъти (1992, 1993, 1994), като този през 1994-а остава като един от най-великите.

Четвъртата титла на шотландеца дойде след холивудски финал, завършил при резултат 18:17 фрейма. Това е един от общо 7 негови триумфа в надпреварата.

Снимка: Getty Images

Временната смяна на шотландския караул

Стивън Хендри отпадна в първия кръг в Крусибъл през 1998-ма, докато е номер 1 в ранглистата. Познайте кой е екзекуторът му. Точно така, това е Джими Уайт. Англичанинът частично си отмъщава за четирите загубени финала от историческия съперник. И това се случва с убедителен резултат - 10:4 фрейма.

Така сцената е отворена за другия гениален шотландец в тура - Джон Хигинс, който е трети в света по това време. Той се изправя срещу Рони О"Съливан на полуфинал и го побеждава със 17:9. Ракетата преди това е отстранил Уайт по пътя си, за да го лиши от шанс за седми финал.

Хигинс печели срещу световния шампион Кен Дохърти в последния мач и грабва първата си титла в "Крусибъл". С победата си шотландецът прекъсва осемгодишна серия на легендарния си сънародник Хендри като първи в ранглистата.

Хигинс след това триумфира още три пъти - през 2007-ма, 2009-та и 2011-та.

Снимка: Getty Images

Изстрелването на Ракетата

2001-а е годината, в която Рони О"Съливан печели първата си от общо 5 титли в Шефилд. Първенството остава в историята като първото, в което големите Стив Дейвис и Джими Уайт не се класират. Рони гази всичко по пътя си, като не оставя съмнение в превъзходството си в нито един от мачовете до финала.

Съперникът там е вторият по това време в света - Джон Хигинс. "Магьосника от Уишоу" е повален след 18:14 фрейма и Ракетата прибира 250 хиляди паунда, за да спечели първата си световна титла след 9 години като професионалист.