Когато и да играят "Ювентус" и "Реал", историята, спомените, митовете и големите фигури изплуват още преди топката да бъде ритната и първият сигнал да бъде даден. А има един мач между двата колоса, който е особено кръстопътен във футболната история.

През далечната 1986-а европейските клубни турнири бяха Обетована земя и едва по два, три или най-много четири отбора от една страна стигаха до тях.
Шампионът бе в надпревара само с шампиони, като мечтаеше за трофея, независимо дали се казваше "Реал", "Стяуа" или "Фенербахче".

Просто в елиминации от първи кръг до финала всичко бе възможно. Форматът позволяваше на всеки да мечтае. Във въпросната 1986 г. короната на Европа бе на главата на "Стяуа".

През лятото на същата година "Реал" и "Ювентус" станаха шампиони на своите страни и се стягаха за атака на КЕШ.

Година по-рано "старата госпожа" бе вдигнала трофея за първи път, но финалът горчеше - раната от 39-те загинали на "Хейзел" още бе отворена.
Мадрид пък смяташе, че е въпрос на чест вече да спечели седмата си купа, след като не го бе правил 20 години (от 1966-а).

Без английските отбори, наказани заради "Хейзел", "Реал" и "Юве" виждаха добър шанс да гонят финал през сезон 1986-87 г. Очевидни фаворити в турнира на шампионите.

Хвърлиха традиционно сериозни пари за селекция, като в съставите им личаха Лаудруп, Платини и половината национален тим на Италия (в "Юве"), Хуанито, Уго Санчес, Хорхе Валдано и цялата Петорка на Ястреба, начело с Емилио Бутрагеньо ("Реал").

В първия рунд испанският гранд разби с общ резултат 5:1 швейцарския "Йънг Бойс", а "Юве" отвя Валур от Исландия с 11:0 в двата мача.
 

Жребият обаче ги срещна във втори кръг.

"Това е ужасно - клатеше глава пред камерите на церемонията Джанпиеро Бониперти, президентът на Юве. - Невероятно е как някой от нашите два велики отбора няма да стигне четвъртфиналите. Трябва да се промени нещо, трябва да се помисли за система с поставени отбори и групи, както е на световното."

Реакцията в Мадрид бе подобна.

Днес финансовият консултант от Лондон Хари Филип коментира от дистанцията на времето:

"Спортната и финансова сигурност, която днес дава Шампионската лига, я нямаше в стария турнир. Тогава всичко бе директна стрелба, елиминации. Този формат бе против интересите на най-големите клубове, защото рискуваха да направят скъпа селекция и да са аут от играта още преди Коледа."

Кийр Раднеге, тогава европейски редактор на списание "World Soccer", си спомня:

"Испанските и италианските отбори се бунтуваха, защото искаха да печелят повече купи. Граватари на този бунт станаха "Юве" и "Реал", които започнаха турнира онази година с нагласата, че ще са на финала във Виена по право."

"Реал" елиминира "Юве" с дузпи след разменени победи с по 1:0 и драма при ударите от 11 метра в Торино. Но радостта в Мадрид бе кратка, защото дойде полуфинал с друг гранд - "Байерн", и пътуването свърши там.
Embed from Getty Images

А финалът бе "Байерн" - "Порто" и го спечелиха португалците с 2:1, след като Рабах Маджер вкара незабравимия си гол с петичка. Гран бие гранд, за да отпадне от друг такъв, така бе в онези години. Първи кръг, полуфинал - трябва да си готов да срещнеш най-добрите.

Думите на Бониперти, казани още преди мачовете с "Реал", обикалят европейската преса и УЕФА започва работа по новия турнир.

6 години по-късно той бе факт и от сезон 1992-93 г. имаме Шампионска лига. И не е тайна, че именно бунтът, поведен от двата големи клуба на Испания и Италия, подготви почвата за революцията.

След появата на Шампионската лига, нещата са съвсем различни. Спокойни с щита на групите и системата на поставени и непоставени, клубовете от Испания и Италия са спечелили 16 от 23 финала. Преди 1992-ра те имаха 4 от последните 24 купи. Трофеи пътуваха за Букурещ, Белград, Амстердам, Ротердам, Порто, Нотингам, Бирмингам, Глазгоу...
Embed from Getty Images

Днес разликите са огромни. Големите са в друга орбита, а малките - встрани от масата с благата и далеч от конкурентност с грандовете.

Това е ефектът на Лигата и, всъщност, ето за това се бунтуваха "Реал" и "Ювентус".

Шампионската лига е огромен успех на УЕФА, маркетингово и от всякаква бизнес гледна точка. Всички я гледаме, тя е е най-популярното и интересно клубно състезание в света. И най-вече, защото клубове с огромна глобална значимост като "Реал" и "Юве" непрекъснато са част от нея.

Проблемът е, че интригата започва чак в елиминациите, когато те започнат да се срещат на терена. Но това е дълга тема.

Довечера има "Юве" - "Реал" и просто ще му се насладим като хора, които обичат добрия футбол.