Днес за това изречение можем да бъдем обвинени в расизъм, но според вас колко тъмнокожи можеше да се видят по столичните улици през февруари 1991-ва? Бернардо Редин Валверде и Карлос Грегорио Пимиенто не бяха тук, защото ги привлече авантюрата да поживеят в посткомунистическа България. Идваха от Колумбия и бяха футболисти. Нови попълнения на ЦСКА.

У нас вече бяха играли чуждестранни играчи като Сейран Осипов (вкарваше голове за "Хебър"-Пазарджик) още година по-рано и Игор Кислов (в същия сезон бе в "Етър", снажна украинска деветка). Но тези двамата бяха иноземци.

Още повече, че единият бе известен. Имахме го на картинки от дъвките "Финал", които бяха мегапопулярни преди Мондиал 1990. Турско производство, нищо особено като качество и вкус, но с малки картинки. На тях имаше футболисти и отбори от световното. Редин бе играл на Мондиал 1990 и вкара два гола за Колумбия.

У нас бе известен единствено с това, защото мачовете бяха гледани и обсъдени. Но информацията за този тъмнокож типаж бе само тази. Нямаше интернет, никой не знаеше как и къде е играл, преди да се прояви по терените на Италия 90.
Embed from Getty Images
Пимиенто не бе играл на световното. Не бе национал. Нисичък изглеждаше за централен нападател, за какъвто го представи президентът на ЦСКА Валентин Михов. Тези двама колумбийци бяха първата екзотика, но едновременно с това донесоха и първата звезда от чужбина в българското първенство.

Редин бе вътрешен полузащитник и от него се очакваше далеч повече. Всъщност, никой не знаеше какво точно да очаква и от двамата "извънземни". Феновете се майтапеха: Как са попаднали тези тук? Да не е някоя наркосделка? Да не е по погрешка? И в този стил...

Общо взето, това е асоциацията с Колумбия в началото на 90-те, когато информацията не тече в социални мрежи и интернет. Първата им тренировка бе на 26 февруари 1991 г., когато Бернардо имаше рожден ден. Нямаше как да обясни обаче на отбора, комуникацията бе много трудна.

13 дни по-късно, на 10 март, той започна като титуляр за ЦСКА срещу "Славия" на стадион "Васил Левски", като съперникът бе лидер в класирането. Редин игра силно, но мачът завърши 0:0, а в последните 17 минути дебютира и Пимиенто. Дни по-късно двамата се настаниха в апартаментите си, получиха по едно "Рено 5" от ЦСКА и заживяха като столичани.

А тук никой и не е подозирал, че в един град далеч, далеч от България, всяка стъпка на единия от тях се следи с интерес. Макар и без интернет.

Бернардо Редин е идол в колумбийския град Кали през 80-те години, един от изумителното дуо техничари с Карлос Валдерама в средата на терена за местния "Депортиво". И до днес легендарният къдрокос плеймейкър е най-добрият му приятел. Наричат ги Магьосниците от Кали и "Динамита". Те двамата се опълчват на "Атлетико Насионал" от Меделин, тогава отбор на Пабло Ескобар. Разбира се, не оставайте с впечатлението, че това е някаква битка на доброто и злото - едните се борят с пот на терена, а другите са на наркокартел. Зад "Депортиво" седи конкуренцията на Ескобар - Картелът от Кали.

Капитан и лидер, той става част от отбора за Мондиал 1990, след като преди това е играл на Копа Америка 1987 и 1989. Кали го нарича "Кунта Кинте". Името няма точен превод, идва от герой на роман на Алекс Хейли за робството в Америка. Кунта Кинте е роб, който се опълчва на белите с физическата си сила. В Латинска америка има и друго значение - нещо като "гадняр". Добра асоциация - Бернардо е този, който пречи на съперника да играе, черноработник в халфовата линия.

На Световното през 1990-а с Валдерама са сърцето на отбора. "Никога не съм срещал по-уравновесен и добър човек на терена и извън него", казва Карлос - Ел Пибе, както го нарича цяла Колумбия. В 50-ата минута на първия мач срещу ОАЕ, Редин вкарва за 1:0. Най-важният гол! След това измисля атаката, от която Валдерама довършва съперника за крайното 2:0.

Колумбия губи с 0:1 от изключителен югославски отбор, а Редин е сменен в 80-ата минута. След мача Матурана критикува халфовете, но Валдерама и Бернардо са безсилни срещу Сафет Сушич и Пикси Стойкович. Предстои решителен мач с Германия, а съставът се променя (според неофициални информации, не точно заради вижданията на Матурана). Редин е резерва. Но в 92-рата минута Фреди Ринкон изравнява, а с 1:1 колумбийците отиват на осминафинал.

Бернардо пак е резерва. След 90 минути мачът с Камерун е без голове, но 11 минути преди края влиза Редин и Колумбия си подрежда играта с Магьосниците от Кали един до друг в центъра. В 116-ата минута Валдерама и Редин комбинират и Бернардо вкарва втория си гол на световното. Късно - 1:2 и Колумбия отпада.

ЦСКА го взима под наем. За 6 месеца. Такава е и спогодбата за Пимиенто, но с неговия отбор "Депортес Толима". "В София бе супер - връща се назад Редин в интервю от 2016-а. - Исках да остана, отнасяха се с мен страхотно, а и феновете ме обичаха. Но двата клуба не се разбраха." ЦСКА дава близо 900 000 долара за Бернардо, след като наемът изтича в края на сезон 1990-91 г. "Депортиво" обаче иска 1,5 милиона, като склонява да намали най-много до 1,1. И сделка няма.

След дебюта им в споменатия мач със "Славия", двамата бързо се адаптират. Пимиенто вкарва първия си гол още в следващия двубой у дома срещу "Хасково" (3:1), а Редин е господар на центъра на полузащитата, редом с един български плеймейкър, който като техника наподобява неговия приятел Валдерама - Георги Георгиев. В същия мач попадението за гостите от "Хасково" вкарва Стамен Белчев. Днес той е треньор на ЦСКА.

Редин вкарва първото си попадение за ЦСКА на 13 април, но отборът губи с 2:3 у дома от "Черноморец" и се прощава с надеждите за титлата. В следващия мач колумбийският халф пак бележи за 3:0 над "Локо" (Сф), а на 5 май идва дербито с "Левски". В 89-ата минута при 1:0 за съперника, едно невъобразимо разбъркване пред вратата води до гол. Един тъмнокож тип бута топката в мрежата и тича зад вратата откъм сектор "Г", за да се радва с феновете на ЦСКА. Първи гол на чужденец във вечното дерби на България. И до днес това попадение остава паметно в един иначе незапомнящ се мач. Просто е първо. Невиждано до тогава.

През лятото Редин си тръгва от София. Връща се в Кали, играе 4 сезона за "Америка", а после и за "Киндио", "Петролеро" и "Атлетико Хуила". Отказва се чак на 38 години, като месеци по-късно получава първата си работа като треньор в последния му отбор.

Сам се определя като ученик на Рейналдо Руеда, който се връща в Колумбия след Мондиал 1994 от години стажове и обучение в Германия, за да промени футбола в страната. През 2015-а Редин става помощник на треньорския си пример Руеда в "Атлетико Насионал" в Меделин.

И двамата са свързани с Кали, в началото ги приемат с едно наум. Но те печелят титлата, Копа Либертадорес и Рекопа Судамерикана за 2 години, връщайки лентата към най-славните времена на клуба.

От миналата есен са начело на Чили, един от най-силните национални отбори в Южна Америка и двукратен шампион на континента в последните 3 години. Та, това е той - първата звезда от чужбина по родните терени. Представете си днес ЦСКА или "Левски", та дори и "Лудогорец" с неговите милиони, да вземе играч, блеснал току-що с два гола на световно първенство.

И човекът остана като собствена глава в архивите на българския футбол. Дори само с гола срещу "Левски" - първи в това съперничество. Когато си първи в нещо, името ти остава гравирано върху историята.