Просто се сетете за важен трофей - Световна титла, Копа Америка и Купа на конфедерациите с родината, Шампионската лига с "Реал", титли на Бразилия, Испания и Турция (с "Палмейрас", "Реал" и "Фенербахче"), Световно клубно първенство... Карлуш е печелил всичко.

Беше бранител, но колко паметни гола вкара? С левачката си застраши не малко кариери и човешки животи на смелчаци, заставали в стената срещу преките свободни удари, които биеше. Един от малкото защитници, минали 100 гола във футбола. Част от Галактикос в "Реал" от началото на века. Припомняме по повод рождения му ден изключително интересно интервю, дадено за английското списание "4-4-2" съвсем наскоро.

Герой от детските години

Диего Марадона. Невероятен лидер, силен характер, който просто се наслаждаваше да има топка в краката си. Винаги е бил и винаги ще бъде този, когото гледам за пример. Хората го намират за странно, защото съм бразилец, но аз никога не съм гледал Пеле наживо. Само снимки и записи. А срещу Марадона успях и да играя. Изключителен.

Кога разбрах, че ставам за футболист?

Няма такъв момент, не и специален, конкретен. Никога не съм мислил, че изобщо ще направя кариера в играта, да не говорим да ида в Европа и да нося екипа на Бразилия. Играех за удоволствие, справях се добре и скаутите ме харесаха. След 5-6 години вече бях в един отбор с някои от най-добрите футболисти в света. Исках да съм най-добрият на моята позиция - ляв бранител. Не се замислях за пътя, който съм изминал и не е било нужно да го правя. Нещата просто се случваха.

Кога футболът ми разби сърцето?

Няма такъв случай. Футболът е всичко, което съм искал да правя в живота си. Имах късмет, че успях да го превърна в професия. Господ ми даде талант и шанс да играя 25 години. Това е четвърт век страхотни истории, успехи, загуби...Време, в което научих много за себе си. Гледаш назад и се чудиш на всичко, което ти се е случило...

Треньорът, за който съм играл с най-голямо удоволствие
Embed from Getty Images
Вандерлей Люксембурго, когато водеше "Палмейрас" и ме взе там през 1993-а. Той първи ми каза: Виж, Роберто, искам да играеш като атакуващ ляв бранител. Нападай вратата. Не ми пука, че може да оголиш зоната зад себе си. Харесваше ми как той подреждаше отбора с двама дефанзивни полузащитници и така ни караше максимално да използваме фланговете.

Футболът за мен е...?

Второто ми семейство. Роден съм да играя футбол. След моето истинско семейство, нямам нищо по-важно в живота от играта. Когато докосвам топката се чувствам съвършен, завършен като личност.

А Рой Ходжсън е...?

О, важна част от кариерата ми. Макар и не градивна. Това е човекът, който опита да ме направи централен нападател в "Интер". Това е невъзможно, човече! Та аз съм 168 сантиметра висок, топките минаваха някъде високо над главата ми. Ходжсън ме пускаше и като ляво крило - нещо, с което се справях без проблеми. Но на върха на атаката...!?

Онзи гол на Зидан на финала в Шампионската лига през 2002 г.

Зизу го вкара само, защото пасът ми бе перфектен! Спринтирах по крилото и сложих топката на крака му. На левия. Със сигурност подадох, не просто изритах топката. Зидан бе там, защото виждаше пространства там, където другите не подозираха, че ги има.

Най-добрият съвет, който съм получавал

Наслаждавай се на играта. Сега вече и аз съм треньор и казвам на играчите ми същото. Особено, когато стигнат в последната третина на полето на съперника, когато атакуват. Има и други ситуации, разбира се, особено за защитниците. Но нападателите и офанзивните играчи трябва да имат свобода и да се забавляват.
Embed from Getty Images
Крилото, срещу което мразех да играя

Луиш Фиго, без съмнение. Когато дойде в "Реал" от "Барселона" си казах - "Господи, благодаря ти!". Това значеше, че няма да ми се налага да играя срещу него в дербитата. Той обаче се оказа доста по-добър в тренировките, отколкото в мачовете и пак ми създаваше проблеми... Шегата настрана - фантастичен играч. Лидер, техничен, суперзвезда. Легенда, феномен!

Огромните ми и мускулести бедра

Това е наследствено. Татко ми има същите, не се е налагало да правя специални тренировки. Нещо повече - аз влизах във фитнеса само, когато се възстановявах от контузии. Доста съм мързелив по принцип, когато става дума за такива силови тренировки. Не са моят стил. В най-добрите им дни, лявото ми бедро достигаше обиколка от 66 сантиметра, а дясното - 68. То беше по-силното, с него спирах и сменях посоката на движение. Аз и като тръгвам да качвам стълби, пак правя първата крачка с десния крак. Левачката беше за бързина и удари.

Онези фатални чорапи на Мондиал 2006

Наведох се да ги вдигна и от прекия свободен удар Тиери Анри вкара гола на задната греда, а с това попадение ни елиминираха. Чорапите нямаха нищо общо, но журналистите в Бразилия написаха, че заради тях съм изпуснал Анри и сме отпаднали. Пълни глупости, но какво очаквате? Това са същите хора, които написаха, че сме се продали на финала срещу Франция през 1998 г. Пълни глупости.

Роналдо - Феномена

Той е мой брат. Винаги съм се отнасял към него с любов, загриженост и уважение, като към братче. Ние сме много близки от времето, когато той бе още дете, на 17 години. Спал съм в една стая с Рони повече пъти, отколкото с жена ми! Е, разбира се, с Роналдо бяхме в отделни легла - очевидно.