Заглавието е "Бях уплашен", а вестникът определя историята като разказ за пътя от Ада до "Хамарби" - клуба, в който се подвизава шведът в момента.

 

За година и половина на "Герена" Сандберг изигра едва седем мача, като постоянно бе измъчван от травми. В края на 2017 г. защитникът си тръгна от българския гранд и подписа в родината си.

 

Той сподели, че престоят му в България е бил ужасен, а най-шокиращото му разкритие е, че фенове са идвали в дома му да го заплашват, че ако не напусне отбора, ще бъде потрошен.

 

"Не мисля, че може да стане по-зле, едва ли в кариерата ми ше има по-лош момент. Когато пристигнах в България всичко изглеждаше наред - казва пред изданието Сандберг. - Клубът е голям, страхотна база и страхотен град.

Треньорът, който ме взе, бе уволнен след месец, а новият не ме харесваше. Трябваше да се боря за мястото си, нямах друг избор освен да се боря. 

 

Беше трудно да се приспособя към отбора, а липсата на игрови минути не помагаше. 

 

Отношенията на хората бяха странни. Първо се държаха надменно, сякаш: "Не си мисли, че си нещо повече като идваш от Швеция".

По време на тренировка ми крещяха на техния език, не разбирах нищо. Изведнъж след края на тренировката идваха и ме питаха дали ще изляза с тях, наистина странно поведение.

 

В началото имаше две групи - българи и чужденци, но в последствие колективът се подобри, станахме отбор.

 

Направих добър подготвителен лагер, започнах няколко мача като титуляр и тогава дойде контузията. Лекарят ми каза, че след месец съм готов за игра, но месец по-късно аз все още не можех да движа коляното си - лудост.

Дадоха ми грешна възстановителна програма, контузията се усложни. Работих пет месеца, но нещата не се подобриха, трябваше да се прибера в Швеция.

 

Тук установиха истинския проблем и успях да се възстановя. Когато се върнах в София, ме пратиха да тренирам сам, отделно от отбора, нямам представа защо.

 

Три месеца тренирах сам, тръгвах си, когато отборът идваше за тренировка.

Тичах, скачах и бях във фитнеса - два пъти на ден. А между двете тренировки, гледах видеа от стари мачове на тима.

 

Дори и съотборниците ми недоумяваха защо се получава това, продължи 2-3 месеца. Нямах избор, продължавах да правя това ден след ден. 

 

Най-ужасният момент обаче не бяха самостоятелните тренировки.

Една вечер седях и играех игри в дома си, когато се позвъня. Чаках техник, помислих, че е той и отворих вратата. Влязоха трима мъже - доста едри, стояха те тримата и аз - дребничкият швед.

 

Думите им бяха, че ако не напусна отбора и страната, ще изпотрошат всяка кост в тялото ми.

 

Стоях там и не можех да повярвам, бях ужасен. Знаеха адреса ми, как е възможно това!?

 

От този момент не излязох повече в града, не ходих дори на мачовете на отбора. Побързах да прекратя договора и съм щастлив, че вече съм в Швеция".