Българинът, който пребори левкемията, се превърна във вдъхновение за много хора, които лекуват коварни болести.
 
Сега на 39 Петров се чувства страхотно - шест години след увасяващата диагноза.
 
Той разделя времето си на изучаване на треньорската професия и работа по личната му фондация. Синовете му Стилиян и Кристиян, които са съответно на 15 и 10, също играят футбол като са вратар и полузащитник.
 
Бившият капитан на националния отбор спечели 10 трофея с екипа на "Селтик" и се превърна в идол за феновете в Глазгоу.
 
 
На 7 септември 2013-а изигра бенефиса си пред препълнения "Селтик Парк".  Припомни си за великия момент:
 
"Всичко това, през което минах, бе много емоционално. Бях заключен в болнична стая и не можеше да виждам никого за година и половина.
 
След това, когато излязох на терена пред 60 хиляди души, чувството бе неописуемо. В единия момент си сам, а в следващия пред огромна тълпа и 45 килограма наднормено тегло", смее се бившия халф.
 
"Бях чувствителен, но трябваше да изляза и да играя. Трудно бе да се събера, но проявих смелост. Денят бе важен за мен, но и за всички, които борят коварни болести", добави той.
 
Българинът обясни какво е "Селтик" за него.
 
"Без Селтик нямаше да съм това, което съм. Тимът отвори очите ми за истинския футбол. Научих колко феновете обичат клуба и за страстта им.
 
Трудно е да заминеш да играеш в Чужбина, но по това време младите играчи се цениха. Сега е различно. Всички гонят единствено успехи и никой не те чака. Много малко отбори проявяват търпение", признава Стилиян.
 
Embed from Getty Images

Той разкритикува и играчите на големия враг "Рейнджърс", които загубиха с 0:4 от неговия любим клуб през уикенда.
 
"Когато отборът ти има такава история, трябва да знаеш за какво играеш. Ако нямаш история, нямаш и бъдеще. Това е голям проблем за Рейнджърс. Повечето им играчи не знаят за кой клуб играят. Ако искаш да играеш за един от грандовете в Глазгоу, трябва да разбереш идеята", категоричен е Стан.