А помните ли на кого вкарваха от бялата точка Бончо Генчев, Даниел Боримиров и Йордан Лечков? На Хорхе Кампос. Шареният мексикански вратар, наричан Папагала заради пъстрите си екипи. Известен още с невероятните си акробатически спасявания и играта извън наказателното поле.
Той е най-ниският (1,68 м) сред най-големите вратари, а кариерата му започва като... нападател. През 2004 г. свали ръкавиците след 130 мача за националния, спечелена Купа на конфедерациите, две световни първенства и бляскава кариера в 6 мексикански и 2 американски отбора.
- Ще успее ли Мексико да излезе от групата, сеньор Кампос?
- Вярвам, че да. Оптимист съм. Не беше справедливо да не спечелим срещу ЮАР, предвид играта ни, особено през първото полувреме. Много пропуски за нас и много красив гол за домакините, който ни постави до стената. Все пак в трудните моменти показахме зъбите си и взехме едната точка.
На старта е важно да не загубиш и ако го постигнеш, оставаш до края в играта за първите две места в карето. И ние продължаваме да гоним осминафинала. Освен всичко групата е може би най- равностойната и до третия кръг няма да е ясно кой ще я прескочи.
- Какво очаквате от мача с Франция?
- Да победим. Казвам го смело, не само от национализъм. Просто французите не са онзи убедителен отбор от края на миналия век. Разбира се, никога не е късно да изригнат, но вярвам, че няма да им позволим. Футболисти като Анри, Анелка и Рибери са страшни, когато играта им върви, когато са в ритъм. А явно сега танца го няма, от една страна. От друга, имаме силен отбор и ще го покажем на света. Една победа над Франция ще ни даде криле за нещо голямо.
- Мнозина прогнозират ново реми на "ацтеките" с "петлите"?
- Така е. Предвижданията са, че третият мач срещу Уругвай ще е най-важен за класирането в групата. Твърде възможно е, но защо да не изненадаме Франция и да предрешим битката по-рано? Мексико може да направи този удар.
- Къде е силата на вашия отбор?
- Не мога да кажа нищо от лагера. Гледам нещата отвън, защото сега само коментирам. Но знам, че настроението и атмосферата са много добри. Треньорът Хавиер Агире е уверен и зарежда тима със самочувствие. Половината отбор вече играе в Европа и това е плюс за нас. През 90-те години не беше така. Голмайсторът Уго Санчес беше единствената ни голяма звезда зад граница.
Сегашните национали трупат този опит, който е безкрайно необходим за финали на световно първенство.
- Защо безспорно класните мексикански футболисти не правят често трансфери зад граница?
- Условията в Мексико ги задоволяват. Нивото на лигата е много високо, стадионите са пълни. А когато един играч е удовлетворен от живота си, няма причина да го променя. В Мексико футболът е религия не само на думи. Той е част от живота. Незаменима част. Естествено футболът вече е неимоверно бързо развиваща се индустрия. Шампионатите на Англия и Испания стават все по-атрактивни и когато дойде оферта оттам, просто няма отказване. Предложение, което не можеш да откажеш!
- Защо въпреки огромната си популярност вие никога не играхте в чужбина?
- Чувствах се отлично у дома. Толкова много обичан не можех да бъда никога. Затова хвърлях офертите в коша за боклук.
- Днес не съжалявате ли?
- Не. Голяма работа, че не съм играл. Изглеждам ли ви нещастен?
- Кои са вашите фаворити на мондиала?
- Не мисля, че мога да изненадам с прогнозата си. Бразилия, Аржентина и Испания изглеждат най-сериозните претенденти за титлата. Но мондиалите често носят изненади. Е, за съжаление не вярвам, че Мексико може да спечели. Надявам се обаче да се класираме напред и да объркаме нечии сметки.
- Помните ли мача срещу България през 1994 г.?
- Може ли да се забрави? Знам, че в България много се радвахте тогава. Да, имахте страхотен късмет. Господ играеше за вас, сигурен съм! Спечелихте с дузпи. А на дузпи реално по-силни няма. Всичко е казино. Световно казино! Двубоят беше много равностоен. Затова и не успяхме да се победим. Мексико имаше млад тим, нямахме достатъчно опит. Повечето футболисти играеха в местното първенство. Освен това определено България тогава имаше най-силния си отбор за всички времена.
- Сещате ли се често за дузпите?
- През много дълъг период всеки ден някоя от тях ми минаваше пред очите. И сега си знам урока! Спасих дузпата на Балъков. Бях изучавал как бие и знаех къде ще стреля. Преди световното Балъков ми вкара гол от дузпа, но не помня в какъв мач беше. Сигурен съм, че Христо Стоичков щеше да бие последната и о-хо-хо... щях да му я хвана! Точно както направих в контролата срещу България в София преди световното. Ах, как го ядосах този омбре тогава! Как го ядосах!
- Но именно Стоичков ви вкара гола в редовното време...
- А-а-а-а-а, оставете го! Късметлия! Шегувам се, разбира се - той е велик футболист и мой много, ама много добър приятел. За мен най-добрият нападател по това време. Страхотен ляв крак имаше. Стреляше смъртоносно. Така ми вкара и гола. Не можах да хвана топката. Но истината е, че Мексико не беше по-слаб отбор, повтарям ви. Просто нямахме късмет. От българите много ми харесваше и този с голата глава, който ми вкара последната дузпа. Лечков, нали?
- С какво се занимавате сега?
- Ами... гледам си живота. Ето сега коментирам мачове за мексиканската телевизия "Ацтека" и така преживявам по-емоционално световното. Живея в Лос Анджелис. И се радвам на фамилията си и на среща с приятели като Христо по различни точки на света. А и съм се запазил все така готин и хората ме разпознават. Ето и вие ме разкрихте за това интервю. (Избухва в смях и се покланя на десетината души от екипа на "Ацтека", които слушат интервюто. В отговор те избухват с възгласи като при гол. )
Много поздрави на България от Хорхе Кампос. Знам, че ме обичате, защото ви донесох радост през 1994-та. Знам го!