25 години от най-скъпоструващия автогол
Историята на Андрес Ескобар, която няма да бъда забравена
Изминаха 25 години от онова незабравимо за българите лято на Световното първенство в САЩ през 1994-а.
То бе незабравимо и за колумбийците, но поради далеч по-тъжни обстоятелства. Националната селекция отпадна от първенството, а един автогол се превърна в най-запомнящия се на Световно първенство. По една или друга причина.
90-те години като цяло бяха славни времена за колумбийския футбол. Карлос Валдерама слезе от самолета на националния тим при пристигането в Калифорния за САЩ 94 и каза: "Идваме за световната титла".
Букмейкърите нямаха съмнения, че е така - този отбор бе шести в залозите като само Германия, Бразилия, Италия, Холандия и Аржентина имаха по-добри ставки.
В клубния футбол "Атлетико Насионал" бе спечелил историческа първа купа за страната в турнира Копа Либертадорес през 1989-а и бе фактор.
С парите на наркобароните, най-вече на Пабло Ескобар, футболът в Колумбия най-накрая успя да осигури добра среда на талантите, които растяха из игрищата в страната от десетилетия.
В този отбор, пълен с таланти като Валдерама, Фреди Ринкон, Адолфо Валенсия, Тино Асприля и Лосано, изпъкваше човекът, когото наричаха Джентълмена. Несменяем в центъра на отбраната, играещ с високо вдигната глава и осанка на лидер. Андрес Ескобар Салдариага символизираше коравата сила на този тим.
На 21 години той впечатли на "Уембли", когато спря Линекер, Барнс и останалите за 1:1 в контрола. Ескобар бе вече стълб в "Атлетико Насионал" от Меделин, където се бе родил през март 1967 г. Израснал в академията на клуба, изцяло взета "под крилото" на другия Ескобар - Пабло, Андрес стигна до националния тим и Мондиал 1994.
Харизмата му го бе направила любимец на всички в годините, в които се утвърди като национален бранител.
Той е доста по-различен от средностатистическия колумбийски играч в онази епоха. Расте в семейство от средната класа, колкото и да е условно това за Меделин през 70-те и 80-те. Получава образование, а и като цяло младежките му години минават встрани от общия фон, в който потъва градът през тези две десетилетия.
А те са - кокаин и убийства. По 80 средно на седмица в града през 80-те години на миналия век, всички свързани с наркотиците.
Скромен на терена и извън него, едва на 26 години е, когато с брат му Сантяго започват проекта си за детски игрища в Меделин.
Говори се, че Ел Патрон (Пабло Ескобар) харесва Андрес, и има респект от него заради поведението му на и извън терена. Уважава го, сочи го за пример във футбола.
Всички очакват Ескобар да е капитан на отбора на Световното в САЩ 94. Но лентата отива на ръката на Валдерама. Андрес не се сърди, той има други проблеми - клубът му е изоставен финансово след смъртта на Пабло Ескобар месеци по-рано. Иска да играе в Европа, не му се седи вече в Меделин. А в личен план - през октомври му предстои сватба с доктор Памела Каскардо, годеницата му от близо четири години.
Изобщо - световното идва в напрегнат момент, а и нищо около отбора не е наред... Това, което не е наред е, че наркобароните, които властват след смъртта на Пабло Ескобар, са заложили много пари за победа срещу Румъния на старта. А Колумбия губи...
48 часа след мача с румънците, братът на защитника Луис Ернандо Ерера загива в катастрофа край Меделин. Доста съмнителен инцидент, при който камионът, който го удря, изчезва от местопроизшествието. Ерера е смазан психически, но настоява да остане на световното. Всички са смазани.
Мачът с Щатите е втори поред в групата и става решителен за колумбийците.
"Тогава нанесоха удара със записа - разказва селекционерът Франсиско Матурана. - Прибрахме се в хотела от тренировка и слязохме в залата да гледаме записи на американския отбор. Някой обаче бе програмирал друга касета във видеото. И се появи някакъв маскиран тип, който заплаши: Ако Барабас бъде титуляр срещу САЩ, целият отбор ще бъде избит, когато се върнете в Колумбия."
Барабас е прякорът на Габриел Хайме Гомес, важен полузащитник в схемата на Матурана и ... естествено, играч на "Атлетико Насионал" от Меделин. Още един любимец на покойния Пабло Ескобар, след чиято смърт властват конкурентите му - явно и във футбола.
Треньорът пита играчите какво да прави, а Барабас Гомес твърдо заявява - няма да играя и да рискуваме живота на всички.
"У дома убиват, знаете го. Не се шегуват", казва халфът.
На следващия ден - 22 юни 1994-а, в Пасадена колумбийците доминират тотално, но в 35-ата минута Джон Харкс започва контраатака отляво за домакините. Центрира, а Андрес Ескобар се хвърля да избие топката и я вкарва във вратата си.
Минаха 20 години, преди сестрата на Андрес - Мария, да разкаже какво е почувствала в този момент.
"Синът ми, който тогава бе на 9, се обърна към мен и ми каза: Мамо, сега ще убият Андрес!. Аз му отговорих, че няма да се случи нищо такова, никой не убива хората заради грешки. Но вътрешно усещах същото..."
Колумбия губи мача с 1:2 и отпада.
Карлос Валдерама застава пред камерите и се обръща към цялата страна: "Не обвинявайте никого, нито Андрес, нито треньора, никого! Виновни сме всички, атмосферата бе трудна и не успяхме."
Ескобар се извинява на цяла Колумбия от страниците на в. "Ел Тиемпо", казвайки, че чувства огромна вина за отпадането.
На 2 юли, пет дни след завръщането на отбора у дома, Андрес решава, че е време да събере приятелите от Меделин и да ги почерпи за това, че си е вкъщи. Партито се пренася в клуб "Ел Индио", където Ескобар казва новината - ще подпише договор с "Милан", гранда от Италия! Заминава за Европа, за да играе с Барези, Малдини, Десаи, Савичевич и останалите, които са актуални европейски шампиони.
Около 3 ч сутринта бранителят си тръгва от дискотеката и се качва в колата си. Няма проблем с шофирането след партита, защото не пие никога повече от една бира.
Пред колата застават трима мъже, а в огледалото за задно виждане Андрес е можел да види и четвърти. Дали го е видял, никога няма да разберем. Но се знае, че са били четирима.
До прозореца му се доближава един от тях, плешив и озлобен, който му казва нещо и изстрелва 6 куршума в гърдите и главата му. При последния, твърди се, казал: "Автогол, нали Андрес! Автогол!".
45 минути по-късно футболистът е в болницата в Меделин, но няма шанс да се пребори. Загубил е твърде много кръв.
Рано сутринта, преди изгрев слънце, Умберто Кастро Муньос е арестуван за убийството. И си признава, че е стрелял. Той е една от горилите на братята Галон, които са до него и гледат как стреля в Ескобар. Това са хора, които в онези години имат слава на наемници в бизнеса със смърт.
Те са част от Лос Пепес - обединението срещу Пабло Ескобар, спомогнало за унищожаването на империята му. А през 1994-а Галон са владетели на бизнеса със залози в страната и загубите на Колумбия никак не са им харесали.
Муньос стреля, но пред съда са изправени и братята. Присъдите?
Убиецът (физически) получава 45 години в затвор. Лежи 11 от тях, пуснат е през есента на 2005-а. Поръчителите - защото горилите на наркобосовете убиват по тяхно нареждане - са осъдени на 15 месеца домашен арест и глоби от по 1850 американски долара, които отиват за семейството на Андрес. Смешни присъди!
"Атлетико Насионал" организира всяка година помен на стадиона, а феновете носят плакати с "Ел Кабайеро" и "Безсмъртният номер 2".
Големите асове Тино Асприля и Валдерама отказват да играят повече за Колумбия след онзи 2 юли 1994-а. Следват ги още от най-добрите футболисти на страната.
Звездите на онзи отбор се събраха в пълен състав само веднъж, редом със семейството на Ескобар и хиляди фенове, на 13 март 2017-а край гроба му в Меделин.
Тогава Андрес щеше да навърши 50.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}