Трагичната съдба на втория гениален Диего на Аржентина

"Ей ти. Ти си този, който уби приятелите си, нали? Убиец..."

Getty Images/Guliver Photos

Трагичната съдба на втория гениален Диего на Аржентина

"Ей ти. Ти си този, който уби приятелите си, нали? Убиец..."

17:41 | 8 април 2018 | Редактор : Динко Гоцев 1 560 Getty Images/Guliver Photos

Случката има огромен медиен отзвук и е осъдена от всички. Репликата е на защитника на "Коло Коло" Естебан Павес, който и до днес съжалява, че го каза. Не биваше да го прави.

Случи се на терена в Чили в края на 2016-а, по време на дербито на "Коло Коло" с "Универсидад Католика". Съотборниците насочиха пръст към Павес - "Нямаш право да говориш така, глупако!". А един дребосък, разярен и едновременно с това плачещ като дете, опитваше да докопа далеч по-едрия от него Естебан. Името му е Диего Буонаноте.

Историята има своя корен приблизително 7 години по-рано. Дребосъкът, подходящо и разбираемо наричан в Южна Америка с прякора Enano - Джуджето, бе сравняван тогава с Меси.

Един от най-ярките таланти на Аржентина, висок 161 сантиметра - иронично казано от феновете на съперниците - "висок колкото топката", Диего Марио Буонаноте Ренде можеше да прави всичко с нея. Левият му крак я пращаше по ъглите на вратите, между краката на защитниците, "криеше" я ловко.

Но в деня след Коледа през 2009-а животът реши, че този дребосък няма повече място в едно изречение с Меси. Нито с Марадона, който сам го посочи за гениален, наблягайки на това, че "най-накрая имаме втори Диего".

Черната пелена над кариерата и живота на Буонаноте се спусна заедно със звука на спирачките на черното "Пежо 307", които не го спряха да се удари с голяма скорост в онова проклето дърво. Една купчина метал остана там, под дъжда край Клементина, недалеч от Санта Фе на шосе №65, в онзи декемврийски ден.

#MalVolante...Buonanotte y su choque. pic.twitter.com/wCGZYVuZri

— Marcos Daldovich (@boca_marcosdal) 5 September 2016

Херардо Суне, Алексис Фулшери и Емануел Мело не успяха да излязат от тази ужасна черна купчина. Те останаха там, бяха мъртви, когато дойде помощ. Диего бе изваден, дишаше, но не знаеше дали е жив. Има счупване на десния крак, дясната ръка, гръбначен прешлен и ключицата, а далакът и дробът му са пукнати. Дясната половина на тялото му понася удара. Той е зад волана.

Историята на Буонаноте започва в Теоделина, малко градче в Санта Фе, където се ражда през 1988-а. На 13 години отива в академията на "Ривер Плейт". Напомня поразително движенията на великия аржентински полубог Марадона, левачката му е много силна, нисък център на тежестта, здрави крака, миниатюрна фигура.

Даниел Пасарела му дава дебют в първия тим на "Ривер" десет дни, преди да е навършил 18 години. Влиза на мястото на Гонсало Игуаин през април 2006-а срещу "Институто". Инчасите на "Ривер" моментално си го харесват - малко пумпалче с невероятна техника. Година и половина по-късно списание "World Soccer" го нарежда на 12-о място в света за най-големите таланти във футбола. Зад него са имена като Тони Кроос, Хуан Мата и Месут Йозил. По-големият с година и няколко месеца Лео Меси е на върха в класацията.

Дребосъкът играе в "Ривер" редом с Ариел Ортега, Тигъра Радамел Фалкао и останалите звезди. Треньор е Диего Симеоне. В дербито с "Бока" той е играч на мача за успеха с 2:0, а на трибуните е Марадона. Тогава идва и признанието.

Аржентина сънува световна купа и очаква да види Буонаноте до Меси, Агуеро и останалите гениални младоци. И се случва. През лятото на 2008 година един от най-талантливите футболни отбори, събиран някога, печели златните олимпийски медали в Пекин. Всички са там - Меси, Агуеро, Рикелме, Лавеци... Изключителни! Диего влиза само в един мач, просто няма място за неговата импровизация. Светът е в краката им. Бъдещето - в ръцете им.

За съжаление, воланът на онова "Пежо 307" - също. Диего се възстановява физически за някакви си 5 месеца и се връща на терена. Духовете го преследват, посещава психоаналитик. Отборът също е в ужасно състояние, в криза. Завръща се в една дъждовна вечер срещу "Годой Крус", а трибуните пеят името му. Две седмици по-късно вкарва във вратата на "Велес" за победата с 2:1 и съблича фланелката в радостта си. Гледката е стряскаща. Вижда се, че играе с шина на цялата дясна ръка под екипа, а белезите са видни дори от трибуните. Но тези по тялото минават. Тези в главата - никога.

Отношенията му в клуба се изострят, той се затваря в себе си и се изнервя, което не е типично за иначе веселото и винаги отворено, засмяно хлапе от преди катастрофата. През декември 2010 г. талантът преминава в "Малага", който има много пари и амбиции. Там треньор е Мануел Пелегрини, познаващ отлично качествата и потенциала на Буонаноте. Той не се влияе от приказките, че Диего повече не може да играе голям футбол по физически и психически причини.

Клубът от Испания поема голям риск. Това е време, в което младият футболист реално не спи през нощите. В Аржентина срещу него се води дело и е обвинен в тройно убийство. На приятелите си. През март 2011-а го оправдават, като това малко облекчава ситуацията. Но психически сривът е огромен. "Той не успяваше да се контролира, често помръкваше и не говореше с никого. Не идваше на събиранията на отбора след мачове. Опитвахме да го водим навсякъде с нас, но...", разказва Рууд ван Нистелрой, един от лидерите на "Малага" в онзи сезон. Буонаноте е труден за комуникация. Съответно - играта не върви.
Embed from Getty Images
Минава през "Гранада", после играе по десетина мача под наем в "Килмес" и "Пачука", за да стигне до гръцкия АЕК през 2015 г. Там се преражда, вкарва 11 гола и помага за спечелването на Купата на Гърция. И точно, когато небето над Джуджето изглежда се прояснява, съдбата... пак му нанася удар.

Баща му е диагностициран с тежко заболяване. Трябва да пътува често до родината, постепенно това се превръща в проблем и Диего избира трансфер в Чили - "Универсидад Католика". Заиграва силно и тимът печели титлата, но умът му е другаде. Сам става баща, което връща слънцето в живота му.

Една сутрин, месец след идиотската реплика от Естебан Павес, в туитър профилът му се появява едно изречение. "Трябваше да съм аз..." Датата е 26 декември, не е случайно. Публикацията е изтрита няколко часа по-късно, но я виждат десетки хиляди. Очевидно демоните не спират да преследват Диего, особено всяка година около Коледа. Споменът никога няма да спре да го преследва.

Играе фантастично и този сезон, а "Универсидад" е с 6 победи от 7 мача на старта на сезона. Воден от левичаря-дребосък. Той не стана новият велик Диего на Аржентина, както очакваха от него. Не стана и Меси. Дори не успя да играе с него в първия тим на родината си.

В онзи дъждовен следобед край Клементина тези мечти угаснаха, заедно с три млади живота.