35 години: Чакането на младежите е твърде дълго и притеснително
Младежкият ни национален отбор не се е класирал на Европейско от 1990-а
Младежкият ни национален тим изгуби шансовете си за класиране на Европейското първенство в тази възраст, а това е всичко друго, но не и изненадваща новина.
Докато с всеки следващ голям форум броим годините, в които мъжкият ни тим не е участвал (вече 20), то при младежите до 21 години положението е още по-тежко, а това е също толкова притеснително за състоянието на играта у нас.
Следващото лято, когато най-добрите млади футболисти на Европа ще бъдат част от континенталния шампионат в Словакия, ще се навършат точно 35 години от последното участие на България.
В последните десет години съставите ни до 17 и до 19 години записаха общо четири участия на Европейско, което е ясно доказателство, че талант в родния футбол има, но когато се стигне до младежите, които на клубно ниво вече са професионалисти в мъжкия футбол, то нещата се късат.
Вчера родният тим имаше съвсем реалистичните шансове да се бори за бараж, посрещайки Полша на "Александър Шаламанов" в столицата. За съжаление младежите ни допуснаха обрат и загубиха с 1:3, което два кръга преди края означава, че и на теория нямаме никакъв шанс за място на Евро 2025.
Макар да бихме поляците в Хожув преди половин година и да имахме своите надежди, това нямам никакво значение щом квалификационният цикъл ще завърши по добре познат начин - с два мача само за чест от наша гледна точка, без особено значение за крайното ни класиране.
История, която се повтаря пак и пак в последните над три десетилетия.
За последно България участва на Европейско първенство за младежи през 1990-а, когато този форум все още не се провежда с определена страна домакин, а с елиминационна фаза на разменено гостуване.
Тогава с Емил Костадинов и Красимир Балъков като ядро на тима, но и още от бъдещите герои от САЩ 94 в състава, България успява да попадне сред осемте най-добри млади тима на континента.
Родният тим убедително печели квалификационната си група с отбори като Румъния, Дания и Гърция. Четирима от датчаните са в състава спечелил Евро 1992 две години по-късно, а ние ги бием 6:0 в София и 3:1 в Копенхаген.
В румънският тим тогава личат имена, които след четири години в САЩ също правят паметно първенство, но и тях бием.
В същинската част на първенството жребият ни праща срещу Югославия, като губим с 0:2 в Загреб и 0:1 в София.
А тогава в онзи състав на западните ни съседи личат велики имена. Хора като Давор Шукер, Роберт Просинечки и Ален Боксич, които ни вкарват трите гола, а осем години по-късно са трети в света с Хърватия. В тима са играчи на Предраг Миятович и Синиша Михайлович, а същият този тим стига до финала, където губи от СССР.
Любопитен факт е, че две години по-рано в още по-силен състав с Христо Стоичков и Любослав Пенев, младежите ни пропускат Европейското по драматичен начин, при това в убийствена група с ФРГ и Нидерландия.
В предпоследния кръг бием немците с 2:1, за да дойде решителната среща с Нидерландия. В нея влизаме с равен актив точки с опонента, но губим с драматичното 3:4.
Две години след този злощастен мач се класираме, за да дойдат 18 поредни Европейски младежки първенства суша.
И докато през 1992-а сме в играта до последния кръг, когато губим с 0:1 от Румъния и оставаме втори, то за Евро 1994 оставаме четвърти в квалификационната си група.
Доста любопитни са квалификациите за Евро 1996 при младежите. Докато при мъжете "златното ни поколение" успява за първи път да се добере до Европейско, то в абсолютно същата група младежите ни отиват в последния кръг в Германия с точка повече от опонента си.
И реми ни стига за класиране, но губим с ужасяващото 0:7.
През 1998-а оставаме твърде далеч от Русия, а две години по-късно историята се повтаря, но този път сме зад Англия и Полша. Девет точки ни деля от Чехия преди Евро 2002, като в последния кръг на фона на онова 0:6, което мъжкият тим отнася в Прага, младежите губят с 0:8.
През 2004-а мъжкият ни тим за последно бе на голям форум, но юношите ни останаха на точка зад първенеца в групата Хърватия и Европейско отново нямаше.
В целия този период от 35 години българските младежи бяха най-близо до Европейско през 2007-а, когато го докарахме до бараж срещу Белгия, а след 1:1 в Розеларе, донесено от дузпа на Цветан Генков в последната минута, еуфорията бе факт.
Страхотна подкрепа и обнадеждени фенове на "Българска армия", но тежко поражение с 1:4 бързо охлажда страстите.
Следваха години на наистина потресаващи представяния, в които завършихме последни в група с Казахстан, падахме с 1:5 от Словения, 1:7 от Дания, 0:5 от Нидерландия и загубихме два пъти от Люксембург в рамките на няколко месеца.
Едва в квалификациите за Евро 2021 под ръководството на Александър Димитров, който към момента все още е селекционер на младежите се забеляза прогрес и България остана само на две точки от баража. Отново директен конкурент ни бе Полша, като отидохме в Гдиня за задължителна победа, но завършихме 1:1 и останахме трети в групата си.
Вчера окончателно приключихме с шансовете в 18-и пореден квалификационен цикъл, а това е период, в който например Беларус записа три младежки Европейски, включително и полуфинал през 2011-а.
Участие на младежки форум имаха страни като Финландия, Грузия, Гърция на три пъти, Унгария на три пъти, Исландия два пъти, включително и Северна Македония веднъж.
Период, в който обаче нас ни нямаше на картата при младежите.