На 31 октомври 1963 г. един сингъл оглавява класациите във Великобритания за първи път и става хит. Два дни по-късно се чува от уредбата на стадион "Анфийлд" в Ливърпул и се превръща в химн на футбола.

Мачът е загубен с 0:1 от Ипсуич и едва ли някой помни подробности за него. Но останалото - то е неизбледняващо и до днес.

В наши дни няма запалянко, който да не разпознава мелодията на You`ll Never Walk Alone - най-популярната, въздействаща и силна футболна песен.

"Вие никога няма да останете сами", в свободен превод, е обяснение в любов на феновете на Ливърпул, Селтик, Борусия (Дортмунд), Аякс и още куп отбори, към играчите.

През октомври 1963-а я превръща в лидер на чартовете групата Gerry and the Pacemakers от града на великите Beatles.

Корените на парчето обаче трябва да се търсят далеч по-назад във времето. През 1945 г. мюзикълът Carousel на големите Роджърс и Хамърстийн е една от основните атракции в афиша на Броудуей. В него се явява и песента, с която дават кураж на една от героините.

Джери Марсдън, лидерът на Gerry and the Pacemakers, я превръща в хитово парче в бийта на 60-те, когато английската музика е на върха на света.

На "Анфийлд" я подема трибуната "Коп" с най-коравите фенове на Ливърпул. Заглавието, изразът, става мото на клуба.

Снимка: Getty Images

Горе-долу по същото време, в Глазгоу я запяват хиляди гърла в сектора, най-горещо подкрепящ Селтик. И днес шотландците спорят, че са запяли You`ll Never Walk Alone на стадиона първи.

Не е и толкова важно.

Песента е асоциирана с Ливърпул основно, но и другите големи клубове, които я пеят, свързват с нея много от традицията и историята си.

Колко е впечатляваща и вдъхновяваща ли? Ако сте я слушали на живо в изпълнение на 40, 50 или 60 хиляди гърла, знаете отговора.

В Истанбул преди 13 години, по време на финала в Шампионската лига, бе едно от великите изпълнения. На почивката между полувремената Ливърпул губеше с 0:3 от Милан и мачът бе решен. Никой не вярваше в обрат.

Или поне...

В онази вечер на стадион "Кемал Ататюрк" имаше 69 хиляди зрители, от които поне 45 000 бяха привърженици на Ливърпул.

Те запяха хорово You`ll Never Walk Alone, къде с надежда, къде от отчаяние и в сляпо преклонение към отбора.

Снимка: Getty Images

Беше толкова силно, че Йохан Кройф, вече покойник, каза в студиото на BBC: "Настръхвам. Не знам какво е да играеш за този отбор и да чуваш това, точно в този момент. Сигурно изведнъж ставаш по-висок и силен!".

Ливърпул, както историята ще потвърди, обърна и спечели мача с дузпи. Не е само заради песента, разбира се. Тя не вкарва голове.

И все пак... Беше момент, който не се забравя.

Най-великата футболна песен навършва 55 години от деня, в който е хит. Никога няма да ни омръзне и е сигурно, че все ще остане поне една агитка, която да я пее.