Едно от най-странните обяснения защо футболист не получава повиквателни за националния отбор на страната си, даде 55-годишният Йън Бишъп. Англичанинът днес е треньор в академия за деца във Флорида, а помага и на местен футболен клуб, но не от Мейджър лигата. Той живее със семейството си в Щатите вече от близо 15 години, но даде крайно любопитно интервю за подкаст на феновете на английския Уест Хем.

Бишъп бе култова фигура за агитката на лондонския отбор през 90-те, като изкара девет и половина сезона там.

"Не играх никога за Англия заради слуховете, че съм гей - смее се в интервюто Йън, но очевидно е напълно сериозен. По времето, когато навъртя над 350 мача във Висшата лига и старата Първа дивизия, наистина се носиха такива слухове. - Не смятам, че бях по-добър от Пол Гаскойн, за да го изместя от позицията в националния тим. Но със сигурност трябваше поне да получавам повиквателни и да имам шанс.

Много други играчи, които не бяха на моето ниво, записаха по 20-30 мача по онова време. Повикаха ме веднъж за Б-отбора, отзивите бяха отлични за играта ми... И толкова."

Бишъп играе за втория състав на страната си само един мач - през 1991 г., когато е на 26, срещу Швейцария. След това не го викат и там, въпреки че в структурата на футбола в страната този тим е стъпало преди първия състав.

А халфът е титуляр за Уест Хем неизменно от 1989-а до 1998 г., като навърта над 280 мача.

Играе два пъти и за Манчестър Сити, показва изключително постоянство и го харесват феновете (само на отборите, за които играе) и някои от медиите - по-сериозните.

Останалите правят статии за това как има повече от приятелски отношения със съотборника му Тревър Морли (вестниците), а агитките на съперниковите тимове пеят обидни песнички за сексуалната му ориентация.

"Не знам откъде тръгнаха тези глупости - опитва да навърже нещата Бишъп. - Като юноша в Евертън ми казваха, че приличам на момиче с моята прическа. Изобщо - в онези години във футбола имаше нетърпимост и нетолерантност, каквито днес са невъзможни. Но никога не ме е притеснявало, защото знаех, че това са глупости."

Отговаря на обидните подмятания от трибуните с въздушни целувки след вкаран гол.

В един особено силен сезон за Уест Хем обаче, нещата стават сериозни. Някои медии пишат, че е в списъка с евентуални нови повиквателни, но пак не попада в състава. Научава от съотборници и приятели от други тимове, че хора от Футболната асоциация са разпитвали футболисти деликатно за това дали Йън е гей и верни ли са слуховете.

"Беше като удар в лицето ми, направо не можех да повярвам. И точно по това време дойде един мач на "Олд Трафорд", в който 20 минути пяха песен за мен - обидна и доста гадна. Направо ми идеше да се откажа от футбола", казва халфът, който тогава разбира, че нещата далеч не са забавни.

Преминава в Манчестър Сити, като заради слуховете и публичното внимание към него, отказва да запише децата си в училището, което е препоръчал клубът. То е близо до центъра и се опасява, че те ще бъдат обиждани заради него. Води ги в училище извън града, където хората "са по-нормални", по думите му.

"Не можех да отида в пъб с приятели и да пия една бира, навсякъде ме сочиха и се подсмихваха - спомня си днес. - Понякога не издържах и приближавах, подканвайки ги да ми кажат нещо в очите. Стигал съм почти до бой. Но не можеше да продължава така.

Това усложни и нещата у дома, със съпругата ми. Добре, че се махнахме от Англия сравнително навреме и отидохме в страна, където никой не ни познаваше."