Когато говорим за легенди на световния футбол, едно име се откроява. Зинедин Зидан е играч, който носеше онази магия, караща те да се влюбиш и да очакваш в нетърпение следващия му мач.

Днес незабравимият полузащитник и треньор празнува своя 50-и рожден ден, а сякаш беше вчера, когато го гледахме в центъра на терена с фланелката на националния отбор на Франция и Реал Мадрид.

Зизу е от малкото, които изградиха бляскава кариера и като футболист, и като треньор. Втората е още в разгара си и сега всячески Пари Сен Жермен се опитва да го накара да подпише договор. Ако той склони, това ще е просто поредният период в живота му, изпълнен с победи и трофеи.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ БЛЯСКАВАТА КАРИЕРА НА ЗИЗУ >>>

Всичко започна на 17 август 1994 година, когато французинът от алжирски произход дебютира за националния отбор в мач, в който изобщо не трябваше да играе. По това време Зизу си беше изградил репутация на не лош 22-годишен полузащитник с екипа на Кан и Бордо.

Селекционерът Еме Жаке трябваше по спешност да повика заместник на контузения Юри Джоркаеф и Зидан влезе като резерва при 0:2 срещу Чехия в приятелски мач. Полузащитникът се затруднява да се впише в отбора в първите няколко минути, но в 85-ата и 87-ата носи равенството за своя отбор. Подобен дебют няма как да не е начало на зашеметяваща история.

През 1996-а Зидан вече е утвърдена звезда на Бордо в компанията на играчи като Кристоф Дюгари, Биксент Лизеразу и нидерландецът Ричард Вичге. Трудно може да се забрави невероятният му гол от 45 метра срещу Бетис в осминафиналите на Купата на УЕФА. За съжаление на французина в последствие той загуби финала срещу Байерн (Мюнхен).

Легендата обаче вече се е родила и кулминацията тепърва предстоеше. На Мондиал 1998 във Франция Зинедин вече беше един от първите, които селекционерът Жаке избира за единайсеторката си. Във финала срещу Бразилия халфът кара цяла една нация да избухне с двете си попадения през първото полувреме, към които беше добавено още едно на Емануел Пти в края на мача. Онзи епохален триумф му донесе "Златната топка", а на триумфалната арка беше изписано "Зидан президент". По това време той вече играеше за Ювентус.

И ако дотогава Зидан беше легенда, то той се превърна в икона с екипа на (Реал Мадрид). А когато говорим за незабравими моменти, веднага в съзнанието изниква онова воле във финала на Шампионска лига през 2002 година. Зизу донесе триумфа на "кралския клуб" с изумителен гол срещу Байер (Леверкузен) на "Хемпдън парк". И до днес това попадение е считано за едно от най-красивите в турнира, а и в кариерата на Зизу. А конкуренцията и в двете направления е жестока.

Трансферът му в Реал за 75 милиона евро беше най-скъпият по онова време и беше считан за огромен риск, но полузащитникът побърза да оправдае всеки един цент. По-късно той формира легендарния отбор на "Галактикос" заедно с Раул, Роналдо, Роберто Карлош, Луш Фиго и Дейвид Бекъм.

За националния отбор Зидан имаше почивка между 2004-а и 2005-а година, но се завърна в състава за Световното първенство през 2006 година. Там финалният акорд в неговата футболна кариера се оказа и най-скандален. Във финала срещу Италия Зизу преодоля Джанлуиджи Буфон след дузпа паненка, а в продълженията бе изгонен за удар в гърдите на Марко Матераци. Онзи незабравим момент не го лиши от титлата за най-добър играч на турнира, макар и финалът да бе спечелен от Скуадрата.

Абстрахирайки се от огромните му успехи като футболист, няколко поколения фенове ще го запомнят с неповторимия му стил на игра. Способността му да диктува темпото на играта и да раздава съвършени пасове към всяка една точка от терна се отдаваха на малцина футболисти в онази епоха. Зизу ще се запомни и с невероятния баланс на тялото си, когато е с топката. Ритници, шпагати, лакти... нищо не беше достатъчно, за да го накара да пада на тревата. Предпочиташе на всяка цена да продължи атака, а такава порода играчи вече няма.

Снимка: Getty Images

Треньорската му кариера доказа, че тук не става дума само за талант, а огромен професионализъм, който няма как да не донесе успехи и уважение. Първоначално Зизу беше помощник на Карло Анчелоти и треньор на младежкия отбор на Реал преди да получи шанса да поеме представителния тим. Случи се през януари 2016 година и оттогава развитието е само нагоре.

Спечелването на три поредни купи в Шампионска лига е недостижимо постижение за който и да е друг треньор в света. Шапки долу!

През годините Зидан получаваше хиляди комплименти от своите приятели, съперници и фенове на футболния терен.

Франко Барези: "Той беше елегантен като танцьор. Дори бутоните на обувките си ги използваше както трябва. Всичко изглеждаше лесно за него. Правеше движения, които ако опитам, ще си счупя краката".

Гари Линекер: "Най-елегантният играч, който съм гледал".

Златан Ибрахимович: "Когато Зидан стъпи на футболното игрище, десетте му съотборници ставаха по-добри. Толкова е просто. Това е магия! Беше уникален играч, идващ от друга планета."

Марсел Десаи: "Той е артист. Това, което правеше с топката, е невероятно. Само Марадона можеше да прави същите неща. Зизу беше и играч, който изпъква в решителните моменти и големите мачове."

Пол Скоулс: "Да гледаш играта на Зидан е като да си свидетел на поезия в действие. Финтовете, визията върху играта, головете... беше невероятен. В периода, в който спечели Световното първенство и Шампионска лига той беше най-добрият играч на планетата."

Роналдиньо: "Зидан е един от най-добрите играчи в света и един от идолите ми. Имаше такава елегантност и грация, магическо докосва и визия върху играта".

Снимка: Getty Images

Дейвид Бекъм: "Да тренирам три години със Зидан беше мечта за мен. Той е най-добрият играч за всички времена".

Тиенри Анри: "Във Франция всички осъзнавахме, че Господ съществува и той е в националния ни отбор. Името му е Зинедин Зидан."

Франц Бекенбауер: "Зидан е уникален. Топката левитира, когато е в краката му. Той е танцьор, а не просто футболист".

Феномена Роналдо: "Зизу е най-добрият играч, с който съм тренирал и с който съм играл. Сега е треньор, който спечели три пъти Шампионска лига. Дали е по-добър като футболист или треньор, не мога да взема решение".

Снимка: Getty Images

Постиженията му като футболист:

Световен шампион с Франция (1998)

Европейски шампион с Франция (2000)

Триумф в Шампионска лига (2002)

Шампион на Испания (2003)

Шампион на Италия (1997 и 1998)

с Франция: 108 мача и 31 гола

с Бордо: 179 мача и 39 гола

с Ювентус: 214 мача и 31 гола

с Реал Мадрид: 230 мача и 49 гола

Постиженията му като треньор:

Шампион на Испания (2017 и 2020)

Триумф в Шампионска лига (2016, 2017 и 2018)