Девет минути не стигнаха на руснаците да се класират директно за Мондиал 2022, а сега се стягат за много тежки баражи. Нелеп и донякъде куриозен автогол на Фьодор Кудряшов даде победата на Хърватия с 1:0 и реши битката в групата. И вече трети ден в страната се вихри полемика - Кудряшов грешник ли е, за разпъване на кръст ли е, или просто имаше ужасно лош късмет.
Едно е ясно - този футболист вече никога няма да успее да излезе от дебелата сянка на този момент, който ще определени цялата му кариера. А и живота след футбола, защото такива неща не се забравят с десетилетия. "Помниш ли онзи автогол, който ни изхвърли от световното?", ще запита все някой някого на чаша водка в Москва след десет и дори двадесет години. Така е във футбола. Ние как не забравяме никога гола на Костадинов в Париж?
Автоголовете, които отекват като експлозия в света на тази велика игра, не са рядкост. А на ниво национални отбори има такива драми, които бележат цели поколения.
Руснаците добре знаят чувството, не им е за първи път. Орисията да си вкарват сами голове с огромно значение в ключови моменти, не е от неделния мач в Сплит.
Кудряшов влиза в "отбраната" компания на Юрий Ковтун, Александър Филимонов и Игор Акинфеев, веднага припомниха руските медии. Хора, които и днес са асоциирани с незабравими и фатални автоголове, а не с много други неща, които са направили в кариерата си.
Ковтун си заби необяснимо топката във вратата в квалификациите за Евро 2000, за да донесе победата на Исландия в 89-ата минута - 1:0 в Рейкявик. Изпълнението му бе толкова несръчно, че и до днес никой не смее да пита бранителя как успя да го направи. Руснаците паднаха и с това почти загубиха шансове да се класират на европейското. А когато успяха да ги възстановят, ги довърши още един необясним автогол.
Филимонов е вратар, при това - високо котиран по това време не само в Русия. Той загуби концентрация и хвърли топката в собствената мрежа след изпълнение на пряк свободен удар от Андрей Шевченко в 88-ата минута на решаващия мач с Украйна в Москва. И - 1:1, отпадане на отбора му. След два такива инфарктни удара в стил "харакири" в едни квалификации, как да се класираш?
Руската драма завършваме в телеграфен стил с глупавата грешка на Игор Акинфеев, който си вкара автогол на Мондиал 2014 срещу южнокорейците в първия мач от групата. И днес ФИФА официално го води попадение на Лий Кюн О, но руснаците си го броят за автогол на иначе много стабилния Акинфеев. Случи се в 88-ата минута, донесе точка на азиатците (1:1), а после тя струваше отпадането на Русия преди елиминациите.
Но ако мислите, че имаме за какво да си упражняваме сарказва върху руската агония с автоголовете, помислете пак. България също е страдала много от такива.
Имаме няколко паметни, станали част и от запалянковски фолклор. Не че е приятно да слушаме за тях, просто са неизбежна тема. Като започнем от там, че във все още (и дай боже да остане такава завинаги) най-тежката загуба на националите ни с 0:13 от Испания през 1933 г. в Мадрид, допринасяме с едно попадение. Тодор Мищалов е автор, но останалите 12 гола си ги изработват и вкарват испанци. Пресилено ще е да кажем, че е било голяма драма с този точно автогол.
Покойният Борис Гаганелов си отбелязва автогол при незабравимото 2:1 над Белгия във Флоренция (2 гола на Гунди), което ни праща на Мондиал 1966. Тогава попадението на капитана в собствената врата се оказва без значение и бързо е забравено. Но... идват финалите на световното в Англия.
А там сме сила, ако приемате такава самоирония.
Първо Иван Вуцов, също вече покойник, бележи автогол, признат за най-красив в историята на Мондиалите. Вкарва го при загубата с 0:3 от много силната Португалия, като открива резултата в 17-ата минута. Изпълнението е много красиво и светът се прехласва, но не и ние - след него отборът рухва и допуска още две. В опит да избие топката, опитният бранител с плонж опитва да избие топката край или над вратата, но я праща под гредата на слисания Георги Найденов.
В следващия мач срещу Унгария пак тръгваме с първи гол, който сами си вкарваме. Този път странна "комбинация" Вуцов - Иван Давидов води до удар на последния в мрежата на Найденов и 1:0 за унгарците. После ни бият с 3:1 и сме аут от турнира.
Любопитно, и двата автогола са на едно от най-емблематичните места за футбол не само на Острова - "Олд Трафорд", стадиона на Манчестър Юнайтед.
И трети автогол имаме на Мондиал. През 1998-ма Георги Бачев имаше ужасния малшанс топката да го удари в гърба и да влети в мрежата ни в мача с Испания, загубен с 1:6. Този нелеп момент дойде при 1:4 в 88-мата минута и ще остане само в статистиките на световните първенства. Почти никой ни у нас, ни в Испания го помни. И без това вече интрига нямаше, а и двата отбора отпаднаха след това фиаско за нашите в Ланс.
Единствената нация, която си е вкарвала повече автоголове от България на Мондиали, е Мексико - цели 4. Ще ги оставим с облекчение да се гордеят с това първо място, а и заслужават този респект, тъй като са пионерите. Първият автогол в историята на първенства на планетата пада още на дебютния турнир през 1930-а в Уругвай. Тогава Мануел Росас си отбелязва в мача Мексико - Чили (0:2).
Общо 53 пъти автоголове са били записвани на Мондиали, като само един е на финал.
Той дойде през 2018-а, когато хърватският герой от мачовете преди това в турнира Марио Манджукич прониза грешната врата за 0:1 срещу Франция, а после "петлите" взеха световната титла с 4:2.
Но ударът на Манджукич изобщо не може да се мери като драматичност и ефект върху света (не само на футбола) с този на Андрес Ескобар от 1994 г.
Колумбийският защитник и любимец на нацията прониза мрежата на своите при загубата с 1:2 от САЩ, а дни по-късно бе застрелян на паркинг пред заведение в Меделин с 6 куршума. Убиха го хора на наркокартел, който вероятно е загубил много пари от залози заради нещастния автогол. Никой не заслужава една грешка на футболен терен да струва живота му, нали?
Физическият извършител получи 45 години затвор, а днес е на свобода, след като лежа само 11.
Четвъртият най-популярен български автогол е на Евро 1996, когато Любо Пенев в опит да изчисти с глава центриране прати неспасяемо топката в мрежата ни срещу Франция. Този гол ни довърши, като до него губехме с 1:2. А той е и паметен в историята с последствията от него.
При завръщането у нас Пенев изрече прочутата фраза за "духането на супата", с която остава във футболния фолклор и до днес.
Последва уволнението на Димитър Пенев, а заради него - бойкотът на Любо и Ицо Стоичков... И т.н. събития, които играта у нас няма как да забрави.
Това са най-паметните български изпълнения във вратата, която принципно трябва да се пази, а не да се поразява. Своята.
А един автогол остава в европейския клубен футбол като символ на това, че късметът понякога е избрал предварително и няма как "да го разубедиш".
1991 г., полуфинал в Купата на шампионите, Цървена звезда - Байерн. Мачът бе предаван и у нас, а вероятно цялата страна го гледаше и опитваше да проумее как Звезда ще стигне финал в турнира. След победа с 2:1 в Мюнхен, югославският гранд губеше с 1:2 у дома и срещата отиваше на продължения.
Тогава - напълно необяснимо - Клаус Аугенталер изби топката балонно към собствената врата, но тя летеше безобидно към вратаря Ауман. А защо той я прати вместо над гредата в корнер или в прегръдката си дори, и до днес остава мистерия. Ауман я плесна във вратата и "Мала Маракана" избухна със стоте си хиляди навиячи. "Небо се отворило", крещеше сръбският коментатор. И днес автоголът е записан (доста несправедливо) на Аугенталер - една от най-големите фигури на Байерн.
А без този миг на съдба, провидение, късмет... както искате... легендата за европейският шампион Звезда можеше и да я няма.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}