"Накратко казано, това е поглед отвътре в делата на един гений. Димитър Бербатов опитва да намери точните думи за едно изпълнение, което повечето футболисти в света дори не биха си представили, че опитват. Онази асистенция за Кристиано Роналдо, когато излъга футболист на Уест Хем на аутлинията с невероятен финт и подаде на португалеца.

"Тичам към топката и виждан един съперник срещу себе си - описва момента Бербатов. - И си мисля - какво да направя тук? И това става за две секунди. Не мога да опиша как го решавам, просто става по най-добрия начин."

Българинът се завъртя по някакъв начин и тотално елиминира Джеймс Колинс, който бе застанал на пътя му. Уникална гледка!"

Така започва материалът от разговора на английския в. "Индипендънт" с Димитър Бербатов, публикуван в днешния брой на вестника. Нататък, ето избрано от него за вас, читателите на Dir.bg. В него рекордьорът по голове за българския национален отбор неведнъж е наречен "гениален".

"Ако бях спрял топката, щеше да е скучно, нали? А трябва да радваме публиката, да ги забавляваме. Импровизирах, дойде ми отвътре", казва Димитър.

Снимка: Getty images/ Guliver photos

Има само няколко играчи по света, на които всичко им идва така, отвътре. Кантона, Бергкамп, Дзола, Йозил... Можем да ги изброим на пръстите си. При него това, че не е най-бързият футболист, никога не е било от значение. Това е заради уникалната му креативност.

Според самия Бербатов, техническите способности са дарба, която ти позволява да имаш далеч по-широк набор от решения. А това е смисълът на играта.

"Когато направиш нещо като това срещу Уест Хем, трибуните изтръгват едно "Уау". И това те насърчава да опитваш още такива изпълнения! Веднага се сещам за онова на Бергкамп за Арсенал срещу Нюкасъл (нещо като пирует около защитника, преди да вкара гол)."

Или пък за магиите на Роналдиньо...

"Сигурен съм, че той не е мислил как да направи това или онова. Просто му идва като очевидно решение на ситуацията в момента. То е в главата му. Всеки е различен там, в моята, в неговата, в тази на Бергкамп... Решенията са различни. Един ще опита да отиграе с външната част на крака, например.

Винаги съм опитвал да гледам с един ход напред. Вероятно го имам в гените си, баща ми е бил футболист. Мнозина играчи се борят здраво за топката, след което се чудят - "какво да я правя сега"? При мен това го няма, аз винаги имах две или три решения, когато получа топката.

Невинаги става, разбира се. Но го правиш толкова пъти, че става нещо като навик. Идва топката, аз я пращам там или в другата посока (сочи с ръце) без да гледам. Като Бергкамп, например. Беше наслада до го гледаш. Не правеше трикове заради самите трикове, а с ефективност. Всяко негово действие си имаше цел."

Бербатов заговаря и за Меси в този диалог за футболни поети, в който го вкарва журналистът от "Индипендънт".

"Меси вижда футбола по различен начин от всички останали. В момента, в който топката отива към него, виждаш как езикът на тялото му се променя. Той се чувства комфортно с нея. Ако се затичаш да му я отнемеш, той вече е измислил пет решения: къде да я подаде, къде да тръгне... И докато тича, вижда още и още решения и възможности. Това е друго ниво. Такова нещо не се учи. Имаш го в себе си."

Така един гений анализира и обяснява поведението на друг гений...

Снимка: Getty images/ Guliver photos

"За мен не вкарването на голове е основното. Предпочитам да направя нещо като онова срещу Уест Хем. Отидох при Роналдо да го поздравя за гола, сякаш се е случило нещо напълно нормално. Някои играчи биха се изпъчили, за да се покажат - "вижте ме, аз го направих..." Аз си бях спокоен и не показах специална емоция. Вътрешно обаче си казвах: "Боже, видя ли това?!" Празнувах вътре в себе си това, което направих."

Това е неговият начин да се справя с напрежението. Винаги изглеждаше толкова спокоен и уверен на терена, че никога не сме вярвали да знае значението на това да си нервен в играта. Оказва се, че не е точно така.

"Такова впечатление създавах - че съм над нещата. Но, повярвайте, понякога треперих вътрешно. Усещах сериозно напрежение, особено преди важни мачове, а и след загуби или когато аз не играех добре. Няма как да не го усещаш, независимо колко си корав психически. Важният въпрос е как се справяш с него.".

А как гледаше на стила на игра на Бербатов големият сър Алекс Фъргюсън?

"Той знаеше, не само за мен, че играчите имат нужда от свобода. Даваше ми самочувствие да правя нещата, които мога. Но в точния за отбора момент, не самоцелно.

Ако започвах да играя сега, вероятно би било по-трудно за играч като мен. Винаги обаче съм бил горд с футболния си интелект, да търся решения и да виждам неща с един или два хода напред.

Ако не си достатъчно бърз с краката, не е проблем - компенсираш с бързо мислене и позициониране по игрището. И пак изглеждаш доста по-добър от някой, който има страхотна скорост.

Понякога се опитвах да играя опростено, но не изпитвах удоволствие от това. Бих предал принципите си, ако променя играта си. Нямаше как да го допусна. Ако не си щастлив на терена, няма как да ти се получава и да играеш добре, това ще ви го каже всеки футболист."

А когато Бербатов бе щастлив, това бе спектакъл, на който всички ние се наслаждавахме."

Това е избрано от материала на "Индипендънт" за голмайстора на Висшата лига и двукратен шампион с Манчестър Юнайтед. В Англия вече се говори, че той е вариант за директорския пост в клуба. Неофициално се говори, че има изкушаващи оферти да бъде анализатор в студия на английски телевизии и, съгласете се, това изглежда идеална работа за него!

Снимка: Bulphoto