"Ако смятате, че искате да изгледате следващите кадри - добре. Но пратете децата да си лягат преди това, защото това не е футбол, а филм на ужасите.".

Думите са на Дейвид Коулмън, който представя филмчето с картина от мачове от Мондиал 1962 по BBC.

"Мачът, който предстои да видите, е най-глупавата, жалка, отвратителна и противна демонстрация на футболната игра в историята - казва той. - Това е първият случай, в който тези две нации се изправят една срещу друга на футболния терен. Надяваме се да е и последният."

Всичко това се случва на 2 юни 1962 г. на стадиона в Сантяго.

Най-грозният мач в историята на футбола. Наричат го Битката за Сантяго, и то - още в прякото радиопредаване за Европа по време на срещата.

Но има и предистория на този епохален футболен двубой

Световното първенство в Чили като цяло е една малка бойна извадка от футболната история.

"Кървава баня", както го описват английските вестници още преди да се стигне до Битката за Сантяго. В първите два дни има 8 мача и един от тях - България - Аржентина, е доста стряскащ.

Нашите играчи са ритани по терена безскрупулно, без да има наказание за аржентинците, а тогава няма и жълти, и червени картони. Има изгонвания, ако някой "мине границите".

Испанският съдия Хуан Гардесабал отсъжда 69 нарушения в 90-те минути между България и Аржентина, а звездата на отбора ни Тодор Диев е в белези, кървави петна и синини от двубоя. И със счупен нос.

Той казва след мача, че не е виждал подобно нещо и, че "аржентинците са боксьори, не футболисти".

Отървава се леко. В споменатите осем стартови мача на турнира има три счупени крака.

СССР и Югославия правят знаменита корида, като Мухамед Муич контузва тежко Едуард Дубинский, оставяйки го в болница с фрактури на крака. Италия има своята собствена история на това световно. Журналистите носят немалка вина за това.

Два убийствени репортажа стигат от пратениците на вестниците "Ла Национе" и "Кориере дела Сера" до страниците на тези издания и така - до цялата страна, а и Европа.

В тях Чили е показана като нецивилизована и дивашка държава, а Сантяго - като град от 19-и век, с квартали с открита проституция и престъпност, без телефонни линии. "Тук е ужасно - пише Корадо Пицинели от "Ла Национе". - Да се обадиш до Европа струва ръка и крак, а такситата са рядкост като верните съпруги на мъжете в града."

Местните са разярени и италианските репортери не излизат от хотела си в Сантяго.

Аржентински журалист има нещастието да прилича малко на Пицинели и е пребит по грешка в бар в столицата на Чили ден преди старта на първенството.

В деня преди Чили - Италия от втория кръг на груповата фаза, напрежението е огромно.

Домакините се заканват да отмъстят за кръвните обиди. Гостите - водени от аржентинеца по кръв Умберто Маскио, изобщо не са футболни естети.

ФИФА праща за съдия Кен Астън, най-опитния си арбитър от Англия. Решението се оказва провал.

Първото нарушение е в 12-ата секунда. В 4-ата минута Леонел Санчес от Чили удря в лицето Маскио, а в отговор Джорджо Ферини замахва като луд да го изрита. Първото изгонване е факт - за италианеца. Той излиза от терена чак след 8 минути, в които отборите се бутат и удрят по терена, а се налага полиция да го изведе.

Нещата се успокояват за 4-5 минути, в които дори има няколко точни паса. Но всяко единоборство води до напрежение, сблъсъци и спирания на играта. В 41-вата минута неизбежното се случва.

Embed from Getty Images

Първо същият Санчес забива юмрук в лицето на десния защитник на Италия Марио Давид, който опитва да изрита топката изпод задника му. Санчес е седнал върху нея да я запази. Италианецът е като разярен бик и тегли няколко шута, но - по топката. Не удря чилиеца. Той става и вкарва чудесен ляв прав - баща му е професионален боксьор, доста популярен в Чили. Сензационно, Астън не го гони от терена.

Марио обаче, разтривайки челюстта си, е взел своето решение. Секунди по-късно една отбита топка на тъчлинията отскача високо към  главата на Санчес. Естествено...

Шутът е брутален, попада точно в целта. Публиката опитва да нахлуе, полицията спасява Давид, а британският съдия го гони директно. Италия е с девет души още преди почивката.

"Италианците не можеха да разберат - а аз също не мога - защо Астън изгони Давид и Ферини, а остави на терена Санчес, който игра като Роки Марчиано - пише Джими Хил в британския в. "Обзървър" за мача. - Съдията тотално се провали. Това бяха брутални нарушения на правилата, а и на достойнството на играта. И Астън не взе необходимите мерки.".

Embed from Getty Images

Самият рефер опитва да се защити години по-късно:

"Това бе невъзможен за ръководене мач. Мислих и за прекратяване, но не знам как щяхме да осигурим излизането на италианските играчи от стадиона. Колкото да съдийството, това видях - това свирих. Бях оставен на терена с един дребен американец и един мексиканец. На практика бях сам срещу 22-ма разярени играчи.".

Помощниците на Астън са интересна гледка.

Единият, когото реферът нарича "американец", всъщност е Лео Голдщайн от Израел. Евреин, който е вървял към газовите камери, когато нацистите питат дали някой има опит като футболен съдия. За да свири мачовете помежду им.

Лео се спасява така, оцелява до края на Втората световна война, преселва се в САЩ и си изкарва хляба като арбитър. Но световното първенство е къде, къде по-сериозно изпитание. В Щатите мачовете са любителски.

От другата страна е Фернандо Буерго Елкуас от Мексико, когото чилийците, по думите на Астън, са уплашили до смърт в тунела преди мача.

Домакините печелят с 2:0, а Италия отпада още в груповата фаза.

Вестниците на Апенините са бесни, наричайки чилийците "канибали", а съдията - "британски паразит".

Кен Астън, който излиза жив и с тежки угризения от бойното поле в Сантяго, ще има и още по-важна роля във футболната игра и нейната богата история.

Embed from Getty Images

Това е човекът, който измисля и налага жълтите и червените картони.

Четири години по-късно той е ръководител на реферите на Мондиал 1966 и след един ужасен мач Англия - Аржентина (четвъртфинал), в който отново има ритници през краката и удари от други спортове, Астън решава да предложи нова система за наказване на провинилите се.

Базира я на принципа на светофарите - на жълто си предупреден, на червено "преминаваш". Разработва я, формулира граници, при които се получава картона със съответен цвят и я предлага на ФИФА.

За първи път системата на Астън е приложена през 1970-а, на Мондиала в Мексико. Останалото е история.

Е, картони няма в онзи ден, когато се разразрява Битката за Сантяго, останала като най-грозния мач в историята на футбола

Кадрите и до днес могат да бъдат видяни в интернет.

Просто преди да ги пуснете, пратете децата да си лягат.