17-11-2017 20-11-2018

Бях капитан на "светците", преди да срещна демоните, алкохола и кокаина. Чудо е, че съм жив

Изповедта на Клаус Лундеквам - играч с над 400 мача в Англия, преборил "тъмната страна"

22:03 | 11 декември 2020 | Редактор : Динко Гоцев 4 6162 Снимка: Getty Images

Виж още Невидимата драма на един елитен тенисист: Паник атаки, пристъпи и страх

Всяко дете мечтае за това, което се случи на Клаус Лундеквам. Донякъде...

Норвежец, израснал в гледане на мачове от английското първенство през 80-те (роден е през 1973-а), дългучът рано започва в школата на Бран Берген, но сънува Острова и стадионите, жужащи като кошери.

На 23 години Лундеквам отиде в Саутхемптън и остана в този отбор цели 12 сезона. Игра над 400 мача, като 357 бяха в първенството. В над 200 срещи носи на ръката си лентата на капитан, бе абсолютен лидер и пример за подражание - себераздаване, професионализъм, концентрация и хъс, каквито един капитан трябва да притежава.

Остана и след изпадането през 2005-а, за да стане легенда на клуба. През 2008-ма се отказа от футбола след поредната тежка травма на глезена и невъзможност да се възстанови. Лечението става все по-трудно и бавно, когато си на 35...

Дотук с мечтата на всяко хлапе.

Снимка: Getty Images

"През юли 2008 г. излязох на терена за последен път в бенефиса ми. Клубът организира мач срещу Селтик заради мен, бе посред лято, но близо 20 000 изпълниха трибуните. Не можех да играя с този глезен, просто влязох за последните минути. Невероятно беше, ревът от трибуните, пееха името ми. И така... всичко приключи".

О, не - така започва етап номер две от живота на норвежеца, който има зад гърба си бляскава кариера във футбола, 40 мача за родината и всичко, за което един 35-годишен мъж може да мечтае.

"Имах много пари, страхотно семейство с две дъщери, голяма и хубава къща на Южния бряг в Англия, още една в Норвегия... Имахме скъпи коли, децата посещаваха чудесно училище, а у дома, в Берген, имахме дори малка яхта. На пръв поглед, започваше най-хубавата часто от живота ми. Проблемът бе, че се оказа, че не знам как да го живея."

Лундеквам губи опорните точки. Не се налага да става и живее по графика на професионалния футболист. Рутината изчезва - закуска, тернировка, пътуване за мач, възстановяване, почивен ден, отново същото.

В един момент дните му са напълно празни от ангажименти. Съпругата му работи в офис, децата са на училище. Съблекалнята, отборът, ги няма - те си продължават по своя път в клуба, но без Клаус.

"Мога да кажа на всеки футболист, който върви към края на кариерата си. Помислете за нещо, което да ви запълва времето. За работа, хоби, контакти, ангажименти, каузи. Нещо, което да дава организация и смисъл, когато се събудите. Нямаше кой да ми го каже, което доведе до най-тъмния период в живота ви. Истинско чудо е, че съм жив днес да го разкажа..."

Лундеквам е капитан на "светците", както наричат Саутхемптън. Но после среща демоните.

Алкохол, наркотици. В големи количества.

"В началото си мислиш - толкова години съм спазвал стриктен режим, като робот, като войник. Нека малко разпусна, просто една година пауза, да опитам от хубавите неща в живота, а после пак стъпвам на педалите. Но нещата не работят така", разказва норвежецът.

Всеки ден е навън с часове, пие и посяга към кокаина. Започва да приема и други субстанции, медикаменти. Има цели дни, които не помни.

"Чувал съм истории как съм изпивал над литър концентрат, водка например. И в същия ден - 2, дори 3 грама кокаин. Разказват ми други хора, аз не го помня."

Съпругата му го напуска след няколко месеца, в които опитва да го убеди, че се убива сам. Взима дъщерите им и се прибира с тях в Норвегия. Разводът идва едва през 2014-а, но са разделени години преди това.

Снимка: Getty Images

През 2012-а Лундеквам даде едно от най-втрещяващите интервюто, което за няколко часа бе на път да взриви света на Висшата лига. Описа как по време на кариерата си се договаряли със съотборници да заложат - например да има дузпа в мача, колко корнера, кой ще изпълни първи тъч... съотборникът му Франсин Бенали излезе и каза, че Клаус не знае какво говори и самият той е бил винаги примерен и стриктен. Оказа се, че Лундеквам наистина не е знаел какво е говорил, той е бил надрусан и пил...

Измислил си е истории, които не са се случвали.

Някъде там Бенали, както и други бивши играчи на "светците", започват да оказват влияние върху някогашния си капитан.

"Два пъти бях близо до самоубийство - разкрива Клаус. - Спасяваха ме съседи. Веднъж пък си купих еднопосочен билет за самолета до Рио де Жанейро, като исках просто да ида там и да го ударя на живот. Бях постоянно пиян или под влиянието на наркотици, но по някакво чудо не хванах този самолет. Нямаше да се върна никога от Бразилия, това е сигурно. Щях да съм мъртъв до седмици."

С него се свързват от клиниката "Sporting Chance", основата от бившия капитан на Арсенал и Англия Тони Адамс. Тя помага на футболисти, на спортисти със зависимости, в депресия и т.н. проблеми.

Терапията не е лесна, нито пък - бърза. Два пъти се отказва, но после отново посяга към услугите на клиниката, за да е напълно чист днес.

"Най-трудният момент е да се пречупиш и да споделиш с някого проблемите - казва Лундеквам, който сега е анализатор за телевизия TV2 в Норвегия на мачове от Висшата лига. Помага като доброволец-лектор на клиника за терапия на хора със зависимости в родината си. - Животът ми си бе отишъл. Щях да загубя всичко. За мой огромен късмет, намесиха се хора, които помогнаха. А после си помогнах и аз. Чудо е, че днес съм жив."

Съпругата му днес живее на 15-ина километра от него, двамата са в добри отношения. С дъщерите си се вижда почти всеки ден, с тях пък се разбира отлично. Често е в Англия, особено в Саутхемптън, като опитва да помага с каквото може на клуба. Абсолютно безкористно.

На 47 години, той отново живее. И това е постижение, предвид дългия тъмен тунел, в който бе навлязъл дълбоко, дълбоко.