Челси и Англия си спомнят за капитана, чиято смърт остави празнина
Рей Уилкинс е играч от рядка и вече загубена порода
През тази седмица английският футбол и по-конкретно Челси почитат една от най-големите си легенди - Рей Уилкинс. Бившият халф си отиде от този свят преди 5 години и някак символично "сините" от Лондон си спомнят за неговата значимост в период, в който клубът е в една от най-големите си кризи през последните години.
Той е определян като грациозен полузащитник, който 10 пъти извежда английския национален отбор като капитан, а освен това прави страхотна кариера във Висшата лига. Включително и с Манчестър Юнайтед.
През 1983 година печели Купата на Англия с "червените дяволи" преди да премине в Милан, за които играе в продължение на три сезона. По онова време италианците често се изкушават от възможността да привличат английски играчи.
Уилкинс печели и шотландското първенство два пъти с екипа на Рейнджърс през 1989-а и 1990-а. След това започва мениджърската си кариера, като е начело на Куинс Парк Рейнджърс и Фулъм преди да стане помощник-треньор в Челси и Уотфорд.
Той никога не е бил сред най-бляскавите английски играчи, но това не му пречи да запише 84 мача за националния отбор, което е доказателство, че може да се разчита винаги на него. Само 13 играчи могат да се похвалят с повече участия.
Уилкинс рядко играе слаб мач под ръководството на тримата си национални селекционери - Дон Реви, Рон Грийнууд и Боби Робсън.
Феновете на Англия често го критикуват за липсата му на смелост при подаванията, като това му носи животинския прякор "рака", тъй като праща топката само назад и настрани. Освен това попаденията му са рядкост (общо три), но когато дойдат, са от най-високо качество.
Пример за това е голът му срещу Белгия на европейското първенство през 1980-а. Тогава с първото си докосване прехвърля двама защитници, а с второто прави същото с вратаря.
Роден е в западен Лондон в семейството на бившия футболист Джордж, който е играл за Брентфорд и Нотингам Форест. Той е едно от шестте деца, като има трима братя, които също са професионални футболисти.
Уилкинс дебютира за Челси на 17-годишна възраст през 1973-а, а още през следващата година става най-младият капитан в историята на клуба. Три години по-късно вече е английски национал, като дори играе за "трите лъва" в период, в който Челси изпада във втора дивизия.
След шест години на "Стамфорд Бридж" и общо 179 мача в първенството, бившият мениджър на Челси Дейв Секстън го привлича в Манчестър Юнайтед, за да формира централна двойка с Брайън Робсън. Под ръководството на слевдащия мениджър Рон Аткинсън, Уилкинс печели Купата на ФА, като отбелязва гол на финала срещу Брайтън - 2:2. След това "червените дяволи" печелят преиграването с 4:0.
Привличането му в Милан става за британски рекорд от 1,5 милиона паунда, като там той е посрещнат от други английски играчи - Тревър Франсис и Лутер Бисет. За 105-те си мача на "Сан Сиро" обаче, така и не успява да спечели трофей.
Кариерата му в Англия обаче продължава да е впечатляваща, като играе във всички пет мача на Мондиал 1982 в Испания преди "трите лъва" да отпаднат във втората групова фаза. Играе и на Мондиал 1986 без великия мач с Аржентина, донесъл на света "божията ръка".
Напуска Милан през 1987-а година, за да прекара 4 месеца в ПСЖ преди да премине в Рейнджърс. Помага на тима да спечели по два пъти титлата и Купата на лигара.
След това е привлечен от Куинс парк Рейнджърс, където играе до 1996-а и записва мачове почти колкото за Челси и Манчестър Юнайтед.
Заради впечатляващата си кариера получава Орден на британската империя. Става играещ мениджър на КПР и извежда тима до впечатляващо осмо място през сезон 1994/95 година.
Най-впечатляващият му период в треньорската кариера обаче е в Челси, където първо е асистент на Джанлука Виали, а след това и на Луис Фелипе Сколари, Гуус Хиднк и Карло Анчелоти. С италианеца спечелиха първенството и Купата на лигара.
Големият удар за Уилкинс дойде през 2010-а, когато той изненадващо е уволнен от Челси. За кратко работи като анализатор преди да стане асистент мениджър на Фулъм, селекционер на Йордания и асистент в Астън Вила.
Преди пет години легендата на Челси почина спонтанно след инфаркт и остави голяма празнина в английския футбол. Часове след смъртта му Милан и Интер играха в дерби помежду си, а преди него бившият капитан на "росонерите" Франко Барези поднесе цветя до фланелката на Уилкинс. Освен това феновете вдигнаха банер с надпис "сбогом, Рей, легенда в червено и черно". Челси пък почете бившия английски капитан с аплаузи в осмата минута, посветена на номера, който носи на гърба си.
Най-впечатляващата история за Уилкинс обаче идва от един бивш военен.
"Имаше период, в който бях бездомен и стоях на спирката в Бромптън. Рей дойде при мен, а аз веднага го разпознах. Седна до мен върху картона и започнахме да говорим за армията. По онова време бях пристрастен към залаганията. Той получи обаждане и отговори, че е зает.
Даде ми 20 паунда и ми каза да си взема топло ядене, а освен това ме отведе, за да ми купи кафе. Пожелах да си го платя сам, за да се почувствам като човек и той прояви разбиране. Взех 20-те долара и намерих подслон с топла храна. Там открих и човек, който помага на бивши военни като мен. Вече съм напълно възстановен, не залагам и имам свой дом. Освен това имам и приятелка, за която скоро ще се оженя.
Всичко това стана възможно благодарение на човек, който направи услуга на друг човек, когото изобщо не познава. За мен той е истински герой и един на милион. Така и не успях да му благодаря. Благодаря на семейството му, че ни е подарило Рей Уилкинс", разказа джентълменът пред TalkSport.