Червеният Стрелец отиде в ГУЛАГ, вместо да се изправи срещу Пеле
Тъмната история на футболния идол на СССР Едуард Стрелцов
Стадионът в Хановер се изправи на крака и аплодира. Всички 85 хиляди германци ръкопляскаха на гол във вратата на своите, и то - от нападател на СССР.
Събитието е от 1957-а, от Втората световна война са минали само дузина години... Всяка среща на германците със съветски отбор в какъвто и да е спорт, неминуемо още навява спомени. Но каква ти тук война, та този русокос момък просто е изумителен!
"Яшин, Иванов и Стрелцов - те ни победиха", пише немски вестник след мача от есента на 1957 г., в който гостуващият отбор изненадващо бие световния шампион Западна Германия с 2:1.
На вратата е ясно - там е най-добрият на този пост на планетата. В атака - Валентин Иванов и Едуард Стрелцов, дуото от Торпедо, на 22 и 20 години, съответно, са впечатлили всички.
Русокосият Стрелцов с номер 9 вкарва първото попадение и подава на Иванов за второто.
Позитивно начало на една от най-тъмните истории за велик футболен талант.
Нефутболна история основно, за съжаление. Заради това и началото е търсено позитивно.
Нормално, защото ще стигнем и до Вятлаг - един от най-големите и с най-мрачна слава лагери от системата на ГУЛАГ. Там условията са такива, че не всеки оцелява. Разликата между Хановер и Вятлаг е само десетина месеца, а кой би предположил...
Някъде по това време, в средата на лятото - на 28 или 29 юли 1958 г., завършва първата част от една от най-бляскавите футболни кариери, които светът така не успява да види в пълна сила.
Едуард Стрелцов влиза през вратите на лагера Вятлаг, откъдето не мисли, че някога ще излезе. Само на 21 години е. Навършил ги е преди дни.
Отборът на СССР преди Световното в Швеция, строен за една от последните си контроли - вляво първите трима са капитанът Игор Нето, Лев Яшин и Стрелцов.
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosПредисторията е в две части.
Ражда се през 1937 г., на 21 юли, в Перово, Московска област. Баща му отива на фронта във Втората световна война, а след като се връща изоставя семейството.
Майката Софя получава инфаркт и има степен на инвалидност, което принуждава Едуард да работи от съвсем малък в завода "Фрезер", част от машинната индустрия на следвоенен СССР.
Рита топката от малък, като на заводските турнири е много добър. А те са под егидата на Торпедо, отборът на автозаводците. Скромен на фона на Спартак, ЦСКА и Динамо (последните два - ведомствени на военните и милицията), но обичан от хиляди московчани заради пряката си връзка с работниците от заводите.
На 16 Едуард вече е част от мъжкия състав в Торпедо и дебютира в шампионата на СССР. Феноменален е. Четири гола в първите му мачове и 15 през сезон 1955 г. (тогава пролет-есен), му осигуряват място в много силния тим на Сборная.
Мнозина критикуват решението - та този русоляв момък едва е навършил 18! Но той не се трогва. Забива хеттрик при дебюта си - 6:0 над Швеция и после пак вкарва три във втория мач - 11:1 над Индия.
Москва говори за ново чудо във футбола. В следващите две години Стрелцов е голмайстор и най-силен играч на вътрешното първенство, а в националния реди голове във вратите на сили като Унгария, световните шампиони от ФРГ, Франция и т.н.
На Олимпиадата в Мелбърн 1956 той класира на финала СССР в инфарктен полуфинал срещу България, като обръща резултата в продълженията от 0:1 до 2:1. Вкарва изравнителния гол и подава за победния. Странно е изваден от състава за финала срещу Югославия и не получава медал за шампион - такива са правилата.
Не е на терена, въпреки че е голмайстор на тима на турнира... Първи сблъсък с реалностите и неблагорозположението към него някъде "отгоре", тъй като решението да не играе и днес е необяснимо. Едва ли е треньорско - Гаврил Качалин, който води отбора, го гледа като свой син.
Част от отборната снимка на СССР, разпространена преди Мондиал 1958. На нея все още е Стрелцов (горе вдясно). Крайният вляво горе е Михаил Огонков, друг от героите в историята.
В същото време получава гласове за "Златната топка" на "Франс Футбол" и остава седми. Още е само на 19 г. Класира СССР и на финалите на Мондиал 1958 с гол срещу Полша в решаващата квалификация.
Световното в Швеция трябва да е неговото време, а Москва мечтае за титлата.
Това е изключителен отбор в червено, а Стрелеца, както вече са го нарекли всички у дома, е на световно ниво.
Той е суперзвезда. Любимото момче на Москва. Изглежда като киноартист, когото всички искат да заговорят, да поканят, да се снимат до него. Жените са луди по Едик, както го нарича Лев Яшин, който го взима под крилото си в националния.
Той обича да се забавлява, не му пука от нищо, прическата му е като на британските звезди Станли Метюс и Том Фини. Излиза до зори и не крие, че си позволява вино и водка дори преди мачове. Не му личи на терена.
Сборная се готви за Мондиал 1958, а светът очаква това да е неговото първенство. СССР е сред топ фаворитите.
На 25 май започва няколкодневната история, която един ден ще се превърне във филмов сюжет. Но е реална и променя завинаги живота на един от най-големите футболни таланти.
Отборът се готви в базата в Тарасовка, но играчите получават почивен ден, за да идат в Москва и да дадат мерките си за костюми за Световното. След работата в ателието, почти целият следобед остава свободен. Михаил Огонков, Борис Татушин и Стрелцов си уговарят среща в "Российские вина" - популярно заведение в центъра.
С тях обаче са и четири девойки - Ина, Ирина, Марина и Тамара. Предлагат да се позабавляват в дачата на Едуард Караханов - военен пилот, който е приятел на футболистите.
Много алкохол, забавления из двора на вилата, на местния открит басейн за младежи... а вечерта - отново в дачата. Явно е още от тръгването, че Марина Лебедева, едно от момичетата, страшно си пада по Едик. Знае кой е, а и той е красив, русокос, усмихнат...
Какво се е случило в онази вечер във вилата на Караханов, знаят само няколко човека.
Но в 9 ч сутринта на следващия ден Марина Лебедева, тогава на 20 г., и нейната майка, подават заявление в милицията в Москва, че момичето е изнасилено от футболиста Стрелцов. Часове по-късно Тамара Тимашук внася същото обвинение срещу Огонков.
В това време играчите вече са на Тарасовка, където се готвят да тренират с останалите. Лев Яшин вижда уморения вид на Едик и му предлага следобед да идат за риба край базата, да си поговорят...
Вратарят е усещал, че славата и изкушенията може да повлияят на младия суперталант и всячески опитва да го отклони от тях. Предлагал му е и да премине в Динамо, където под пагон и с правилния надзор, нещата биха били различни. Но Стрелцов знае само едно - Торпедо.
За риба двамата не отиват. Вместо това на базата пристигат няколко коли с милиционери и висши офицери, които арестуват тримата футболисти. Нататък сюжетът е като за филм.
На 27 май, ден по-късно, Тамара и Марина пиша нови показания и оттеглят обвиненията си. Марина обяснява, че прощава на Едуард, защото и двамата са изпили много алкохол.
Съдията не иска и да чуе. Оставя го в лагера предварителния арест "Бутирка" и делото започва.
Леко отклонение - от 10 месеца там са футболистите Александър Кокорин и Павел Мамаев, които чакат присъди за побой. Нещо като приемственост, ако ви допада такъв тип хумор.
Стрелцов в началото е убеден, че става въпрос за цирк. Познава достатъчно хора в елита, няма съмнение, че ще го измъкнат до дни.
Тогава идва предложението - дай пълни самопризнания, пускаме те да играеш на Мондиала, а после тук ще минеш с условна присъда и всичко ще бъде забравено.
Приема. И ... го осъждат го на 12 години затвор... Плюс доживотно изхвърляне от футбола. Никакво световно.
Вятлаг - едно от най-тъмните места на системата от изправителни лагери ГУЛАГ. Тук близо 3 години изкарва Стрелцов.
В края на юли заминава за Вятлаг, страховития лагер в Вернхекамския район, на над 1000 км от Москва. Забравено от Бога място, част от структурата на ГУЛАГ, където само 4 години по-рано бунтове са потушени с над 100 застреляни лагерници.
В Москва никой не може да повярва. За дни са събрани над 100 000 подписа, а по улиците се появяват надписи "Върнете Едик". В онези години такава съпротива на решение, зад което седи най-високопоставеният човек в държавата, е нечувана.
А е именно така - генералният прокурор Роман Руденко отива лично при Никита Хрушчов, за да му докладва, преди да бъде произнесена присъдата. Прокурорът е фен на футбола и усеща какъв ще е ефектът, ако любимото момче на нацията изведнъж се окаже зад решетки, а не на терена в Швеция.
Години по-късно, Руденко точно цитира думите на лидера на СССР в отговор: "Посадить подлеца. И надолго." Наказателна и назидателна присъда.
Нищо, че още преди произнасянето на 12-те години, едно от момичетата - Ирина, е дала свидетелски показания как е видяла с очите си Едик и Марина да правят любов, съвсем не без желанието на един от двамата. Твърде късно ли идват тези думи?
Всъщност, едва ли. Съдбата на Стрелцов не е решена тогава. Присъдата му идва против логика и факти. Нещо повече - съдът не смекчава вината и присъдата дори от фактите, че майката на Едуард е инвалид, а той има двумесечна дъщеря.
Той пише от "Бутирка" на мама Софя: "Мамо, скоро ще ме отправят в лагер. Не се безпокой за мен, всичко това ще мине и ще се оправя. Ти гледай здравето си, ако се затрудняваш, продай колата. Скоро ще се върна и ще бъде като по старому."
Версиите за случилото се са три основни.
1. Отказът му да премине в Динамо или ЦСКА, както искат силните хора в държавата по това време. Тази теория е отхвърлена категорично лично от Яшин, въпреки че самият вратар е искал да играе в един клуб с Едик.
2. Екатерина Фурцева - министър на културата на СССР. Всеизвестен факт става, че на прием в Кремъл месеци по-рано, Стрелцов се изсмива в лицето на министърката, когато тя му предлага да се ожени за нейната дъщеря. Обидата е огромна, но... дали чак дотолкова, че влиятелната дама да нареди такава разправа?
3. Валентин Иванов признава години по-късно, че Стрелцов е получавал предложения да играе на Запад още като 19-годишен. "Не го криеше от нас, често ми говореше за английския футбол или пък слънчевата Испания", спомня си неговият най-близък човек не само във футбола.
Ако това е стигнало до ушите на хората по върховете, е достатъчна причина да го спрат от Мондиала в Швеция със страх, че няма да се върне от него. Но 12 години в затвора...
Има и слухове, че върхушката се е притеснила от култа, който се създава към русолявия нападател. Той пълни трибуните и на него гледат като на някаква суперзвезда.
Кой знае.
Фактите са, че през лятото на 1958-ма светът на футбола пада в краката на 17-годишния бразилец Пеле, а краката на Стрелцов газят калищата на лагера Вятлаг.
През същто лято на 1958 г., което преобръща живота на Стрелцов, Пеле получава световна слава и купата на шампион на планетата от шведския крал в Стокхолм.
Снимка: Getty Images/Guliver PhotosИзпраща го унищожителна статия в "Комсомолская правда", под заглавие "Звездна болест". В нея пише, че Стрелцов е бил глуповат младеж, който нямал елементарни познания за света и за моралните ценности. С две думи - там му е мястото.
В същото време, с изключителна игра на Едсон Арантес до Насименто, бразилците бият СССР в Швеция, а после печелят и титлата. Сборная стига до четвъртфинал, където губи от домакините.
"Нямаше го нашият Пеле", казва кратичко Яшин при завръщането. На всички е ясно какво и за кого говори. Така и тръгва най-популярният от прякорите на Едуард Стрелцов - Съветският Пеле. Въпреки че никога не играе срещу бразилеца.
Във Вятлаг на два пъти едва не умира, горе-долу това е всичко, което се знае за престоя. И той никога не говори за него.
Първият път е след инцидент в дърводобивния цех, в който работи. Вторият идва след побой, който му нанасят закоравели престъпници, с които влиза в конфликт. Преместен е след това. Изкарва месеци и в лагер в Тулската област, а после - и близо до Москва.
В лагерите разбира понякога с месеци по-късно новините от футбола, а те в тези години са големи. Бразилия и Пеле триумфират през 1958 г., но две години по-късно СССР става първият европейски шампион по футбол.
Неговият приятел Валентин Иванов е един от героите. Пише му писма, но - както се разбира години по-късно, едва 2-3 са стигнали до Стрелцов.
След куп обжалвания и създаване на инициативен комитет за освобождаването му, най-талантливият футболист на страната е пуснат на свобода през февруари 1963 г., след като излежава почти 5 от 12-те години присъда.
Но този, който излиза на свобода, е друг човек. Следите от лагера по лицето и в душата му са явни за приятелите.
"Идваше ни на гости почти всеки ден - спомня си Валя, съпругата на Иванов. - Но почти не говориха с Валентин. Почти не се усмихваше и си пийваше. Но кротко. А след поредната чашка казваше само, подпирайки се на рамото на мъжа ми: Взеха ми семейството, но по-лошото е, че ми отнеха футбола."
В лагера - единствената му снимка (крайният вляво).
Играе за заводски отбор, на мачовете на който идват по 15 хиляди. За да гледат Стрелцов. Той е напълнял, главата му е олисяла. Но пак прави "фокуси" и радва народа.
И ето, че съдбата все пак му дава малък реванш - връщат го в играта, отменяйки доживотното му наказание. Случва се през 1964-а, като Леонид Брежнев, новият лидер на СССР, е настоял лично за връщането му. Той разбира за стълпотворенията на заводските мачове и иска народният любимец отново да радва хората из страната в големи мачове. Добро, популярно решение.
И така на 27 години, в началото на сезон 1965 г., Едуард Анатолиевич Стрелцов отново е на терена в екипа на Торпедо. Заедно с Валентин Иванов извеждат отбора до титлата на СССР още в първата година!
Невероятен, вече в ролята на офанзивен полузащитник, нещо като плеймейкър, Едик вкарва 12 гола и е с основна заслуга за златните медали.
Едно от неговите оръжия "запазена марка" - пасовете с петичка, които е патентовал още преди затвора, сега са изпипани до милиметър. Умната му и променена игра, вече не базирана на скорост и мощ, изумява цялата страна.
Той отново е най-добрият футболист в СССР, въпреки че близо 7 години е далеч от терените!
Поняпълнял, оплешивял, но все така художник на терена - завърналият се Стрелцов прави Торпедо шампион.
Всички настояват да бъде включен в състава за Мондиала в Англия 1966. Естествено, не се случва. Аргументите са достатъчно силни - знаете, той е престъпник, миналото му, недостоен е да носи фланелката... и т.н. Доказателство за това колко големи глупости са това е, че през септември същата година го връщат в Сборная. Всеки запалянко в страната, както е всеки национален играч, иска това да се случи.
Следят го при всяко гостуване в Европа с Торпедо и СССР. Говори се, че Интер е направил опит да го отвлече и да го остави в Милано след мача в евротурнирите. Играе страхотно на "Сан Сиро" и го изпращат с аплодисменти. На "Хемпдън Парк" в Глазгоу стадионът е на крака, след като матира отбраната на домакините в приятелски мач. Играе като професор.
Любопитно, но никога не показва обида, не отказва да играе за националния тим. След всичко случило се, мнозина биха го направили.
Два пъти поред е Футболист на годината в СССР, и то без мощта и скоростта на 21-годишният Стрелцов, когото пращат в лагера. Вече минава 30-те, когато продължава да изнася лекции по терените.
Завършва кариерата си на 33, като никога не облича друг екип на професионален отбор, освен на Торпедо. 222 мача, 99 гола за този тим.
Къса ахилесово сухожилие и слага край през 1970-а. За СССР се оттегля с невероятните 25 гола в 38 мача. И то - при близо 7 пропуснати години от кариерата, в разцвета на силите!
При отказването му треньор на Торпедо е Иванов. Той веднага предлага на Едуард да му стане помощник, а и да се занимава и с детските формации в клуба. Стрелцов приема, но в момента, в който приключва с футбола, другите му големи страсти избуяват на преден план. Алкохолът е основната.
Отказва да стане треньор след Иванов, не иска да работи с мъжете. Тренира децата, по цял ден е с тях по игрищата. Вечерите и нощите са за гуляи.
"Уча децата да обичат футбола - казва в едно от изключително редките си интервюта. - Да мислят на терена, за да усетят величието на тази игра. Няма нищо по-красиво от мислещи футболисти."
Следват тежки години. Оказва се, че през годините в лагера дробовете и гърлото му са поели големи количества некачествени, а вероятно и радиоактивни вещества. Добавете към това и алкохолът, който става все по-близък приятел...
Възпоминателна марка за великия играч
Към средата на 80-те диагнозата е рак на гърлото. Едуард не смята дори да се лекува. Какво ти лечение, всеки ден с децата на тренировка и това е.
Съпругата му (втората) Раиса, опитва да го вразуми. В края на 1989-а най-после влиза за лечение в клиника в Москва, като изцяло разноските поемат клубовете Торпедо и Динамо (по искане на Яшин, който в този момент също е в тежко състояние).
На 20 март 1990-а го докарват до гробището, за да изпрати вратаря в последния му път. Лев Яшин си отива от рак на стомаха. На погребението Стрелцов е подкрепян от Раиса и Валентин Иванов, и едва се държи прав на краката си. Състоянието му е много тежко. "Скоро ще си прибере и мен", казва пред приятели тогава.
На 22 юли същата година, ден след 53-ия му рожден ден, Едуард Стрелцов издъхва рано сутринта. Ражда с на 21-ви юли, отива си на 22-ри, а на 28-ми го вкарват в лагера. Юли е белязал живота му от начало до край. Отива си млад след живот като за филм.
Динамо има мач в този ден - един клуб, за който никога не е играл. При обявяването на вестта от диктора, по трибуните хората плачат. Отива си един мит, любимецът на футболна Москва.
И днес, 29 години след смъртта му, един факт около живота на този огромен талант, доказва суровата несправедливост, която го спира. Марина Лебедева се появява на гроба му две години след кончината и поставя цветя. Няколко пъти през годините тя е потвърждавала в разговори с близки хора, че не е имало никакво изнасилване.
"Разбира се, че нямаше", неведнъж е казвал Стрелцов пред най-близките си хора.
През 2001 г. в Москва се създаде комитет, който тръгна на битка за отваряне на документите по процеса и пълната реабилитация на името на Стрелцов. Ръководи го Анатолий Карпов, световният шампион по шахмат и спортна легенда на Русия.
Документите ясно показаха - има твърде много показания и доказателства, че Едуард е бил невинен. Но делото отдавна е затворено, а от 29 години за Стрелцов това вече няма значение.
Той трябваше да се изправи срещу Пеле и, кой знае, - може би да опита да спре Бразилия за световната титла. Вместо това отиде в ГУЛАГ и животът му никога повече не бе същият.
Лагерът Вятлаг бе официално закрит седмици след смъртта му през 1990-а. Колко символично.
Остава легендата за Съветския Пеле, за Стрелеца, за Танка от Москва... Както искате - с всеки от тези прякори ще ви разберат за кого говорите, ако питате в Русия.
Остава статуята му пред стадиона на Торпедо, който носи неговото име.
И историите, които московчани разказват за онзи русоляв магьосник, който пълнеше трибуните и радваше хората.
Паметникът на Едуард Стрелцов пред стадиона на Торпедо, който днес носи неговото име.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}