Докъде ще стигне в свободното падане Манчестър Юнайтед?
Лоши периоди имаше и при Сър Алекс, но в момента клубът би си мечтал за такива
Футболният клуб Манчестър Юнайтед винаги е бил синоним на успехи и това, което се случва в момента, е кошмар за феновете му. Съответно - и искрено щастие за недоброжелателите му.
"Червените дяволи" са на две точки от зоната на изпадащите във Висшата лига и то след цели осем изиграни кръга. Не един или два.
Загубата в Нюкасъл с 0:1 в неделя потвърди за пореден път диагнозата - този отбор не се управлява адекватно и след оттеглянетов заслужена пенсия на сър Алекс Фъргюсън през 2013-а, няма реални аргументи да се бори за титлата.
Новината не е сензация и за това положение бе загатнато още в първия сезон без великия шотландец - когато го наследи сънародникът му Дейвид Мойс.
Бившият наставник на Евертън се провали, а същото, с някои условности, може да се каже за Луис Ван Гаал и Жозе Моуриньо. Те са другите двама мениджъри, водили Юнайтед след Фъргюсън и преди настоящия наставник - Оле Солскяр.
Сега норвежецът е тръгнал по същия път. Но да не забравяме историята, че и самият сър Алекс бе близо до уволнението си заради неприятни резултати в първите седмици след назначаването си. А и доста по-късно, в третата и четвъртата му година като мениджър на Юнайтед, той е под огромно напрежение. След това печели първата от 13-те си титли и... останалото е история.
The worst since 1981
Ole Gunnar Solskjaer now holds the worst win rate of any Man Utd manager since Dave Sexton between July 1977 and April 1981.
Can he turn it around? https://t.co/Ok6ouJMeU3 pic.twitter.com/u5eRcbFf3d
Отново към настоящето.
Юнайтед "се радва" на най-лошия си старт в първенството от 30 години насам. В първенството за 10 месеца Солскяр има 47,5% победи, което е по-лоша успеваемост от всеки друг треньор след Дейв Секстън, който напуска през 1981 г.
След следващия кръг "червените дяволи" могат да се окажат в зоната на изпадащите, което не се е случвало (с изключение на класиране едва след първи кръг) от 1992 г.
Продължаваме със стряскащите факти: Отборът не е печелил гостуване от 27 февруари, когато победи Кристъл Палас в Лондон.
Този сезон тепърва започва и заплашва да е най-слабият в историята на Манчестър Юнайтед във Висшата лига. Освен това Ливърпул е фаворит за спечелването на титлата, което е допълнителна сол в раните за манчестърските фенове. И ако не е Ливърпул, вероятно ще е Манчестър Сити - също достатъчно основание бирата да горчи на привържениците на Юнайтед.
Но си струва да се види колко зле е било положението в миналото. Такива периоди и кризи или миникризи имаше и при сър Алекс Фъргюсън, но не чак в подобни мащаби. Нека си спомним за най-тежките моменти:
Драматичната титла на Манчестър Сити (2012 г.)
"Гражданите" вече бяха направили някои скъпи покупки след идването на арабския шейх и се знаеше, че ще атакуват първото място. Въпреки че минаха седем години, моментът от последния ден на първенството се помни, сякаш беше вчера.
Месеци преди титлата да бъде решена в последния кръг, Юнайтед загуби от Сити с 1:6, благодарение на вдъхновението от Марио Балотели. Поражението бе първо за "червените дяволи" в хода на сезона. И то какво!
Формата на "червените" се подобри след това, но дойдоха загуби от Блекбърн (2:3) и Нюкасъл (0:3). Равенство 4:4 с Евертън и нова загуба от Сити (0:1) означаваха, че всичко ще се решава в последния момент.
Юнайтед с мъка победи при гостуването си на Съндърланд с 1:0 и очакваше крайния резултат на стадиона на Сити, който губеше с 1:2 от Куинс Парк Рейнджърс в 91-та минута. С голове на Един Джеко и Серхио Агуеро "гражданите" взеха титлата благодарение на головата си разлика.
Моментът бе сърцераздирателен за Сър Алекс и компания, но шотландският мениджър спечели прощално титлата през следващия сезон най-вече благодарение на Робин Ван Перси.
Лийдс убива мечтата за първа титла от 25 години (1992 г.)
Може да изглежда странно, че добавяме сезон с две купи на "червените дяволи", но епилогът му далеч не беше розов за клуба. Юнайтед се надяваше, че в 25-ата годишнина от последната си титла ще се върне на върха, но се провали с гръм и трясък.
До Нова година Сър Алекс Фъргюсън имаше на сметката си само една загуба през сезона - 2:3 от Шефийлд Уензди, но след това всичко тръгна надолу. Точно, когато феновете започнаха да вярват, Денис Бейли от КПР заби хеттрик за победата с 4:1 на "Олд Трафорд".
От там нататък Юнайтед записа девет равенства и четири загуби, три от които в самия край на сезона. Лийдс триумфира с титлата с четири точки преднина и то благодарение на един великолепен французин - Ерик Кантона, който по-късно късаше мрежите в Манчестър.
Зад Арсенал и Ливърпул - за първи път във Висшата лига (2002 г.)
Сезон 2001/2002 г. бе първият за Манчестър Юнайтед, в който тимът не финишира на една от челните две позиции в шампионата що се отнася до ерата на Висшата лига. "Червените дяволи" останаха на цели 10 точки зад шампиона Арсенал и записаха девет загуби.
Тогава воден в нападение от Оле Гунар Солскяр и Рууд ван Нистелрой, Юнайтед на Сър Алекс се провали във всички турнири с изключение на Шампионската лига. Там игра полуфинал срещу Байер (Леверкузен) и отпадна чрез голове на чужд терен. В двете домашни купи Юнайтед отпадна от Мидълзбро и Арсенал.
Това бе първият сезон в ерата на Висшата лига, в който клубът не печели нито едно отличие. През 2005-а се получи същото при първия шампионски сезон на Жозе Моуриньо в Челси. Но тогава Юнайтед поне игра финал за Купата на ФА, който загуби с дузпи от Арсенал.
Кошмарната ера след сър Алекс Фъргюсън (2013 - 2019 г.)
Още при Дейвид Мойс проблемите бяха видими с ранни загуби от Ливърпул, Манчестър Сити и Уест Бромич в първите шест кръга. Клубът отпадна още след първия си мач за Купата на ФА срещу Суонси, а в Купата на Лигата след дузпи срещу Съндърланд на полуфинал.
В Шампионската лига групите бяха преминати с лекота, но на четвъртфиналите Байерн бе твърде силен. Там някъде се видя, че този отбор приключва с надеждите си за най-големия клубен турнир в следващите години.
В първенството Юнайтед завърши на унизителната седма позиция зад Евертън и Тотнъм, като записа рекордните 12 загуби за ерата на Висшата лига.
Първият сезон на Луис ван Гаал през 2014-15 г. е също такъв, който отборът не иска да си спомня. Нито един трофей и абсолютен провал на скъпата придобивка Анхел Ди Мария. Благодарение на две силни серии Юнайтед се класира в четворката, което бе светъл лъч в сравнение с миналия сезон. Той обаче дойде заради липсата на европейски ангажименти. За Купата на Лигата срамното отпадане от МК Донс с 0:4 трудно може да бъде изтрито от историята.
Във втория сезон на Ван Гаал Юнайтед отпадна в групите на Шампионска лига, а след това и от Ливърпул в Лига Европа. Клубът завърши пети в първенството, но спечели Купата на ФА. Точно заради този трофей мнозина смятаха, че холандецът трябва да остане начело. Ръководството обаче вече се беше разбрало с Моуриньо и смяната бе неизбежна.
В този период скъпите трансфери бяха кой от кой по-голям провал - Мемфис Депай, Бастиан Швайнщайгер, Морган Шнайдерлин. Някои от тях дори вече забравяме, че са играли на "Олд Трафорд".
С помощта на Златан Ибрахимович, който дойде с Пол Погба, Моуриньо постигна серия от 25 мача без загуба в първенството от края на октомври до края на април. Многото равенства обаче отредиха отборът му да е шести в класирането.
Юнайтед спечели Купата на Лигата, а след това и Лига Европа. Моуриньо можеше да е доволен от постигнатото, макар че критиците не бяха малко.
Да, Юнайтед отпадна от Севиля в осминафиналите на Шампионска лига през следващия сезон, но това бе единственото, от което Жозе може да се срамува.
Той изведе тима до второто място в първенството и игра финал за Купата на ФА, загубен от Челси.
"Червените дяволи" останаха без трофей в онзи сезон, а ръководството избра да освободи португалеца, който влезе в открит конфликт с Погба.
Прибързано или не, назначение на Оле Гунар Солскяр доказва, че рибата се вмирисва откъм главата в този отбор. Проблемите далеч не се коренят в треньорския пост.
Лоша политика на трансфери - веднъж в търсене на звезди, друг път - на млади играчи, както и пропускането на основни цели, набелязани от мениджърите, минираха годините след сър Алекс. И подготвиха почвата за този сезон, който се очертава да е най-слаб от тях.
Юнайтед е завършил седми, четвърти, пети, шести, втори и шести, в шестте сезона след оттеглянето на Фъргюсън. Нито веднъж реално не бе в битката за титлата.
Да се върнем обаче и по-назад, защото футболът не започва с ерата на Висшата лига. Юнайтед изтърпява най-голямото си пропадане и унижение през сезон 1973-74 г., когато изпада. Нищо, че само 7 години по-рано е шампион, а шест сезона преди провала печели и Купата на европейските шампион (1968 г.).
Случва се след два слаби сезона, като в предишния Юнайтед завърша на 18-о място и едва се спасява. Тогава мениджърите също се сменят често - трима за първите 4 години на 70-те. Без съмнение - най-лошият момент в историята на клуба.
Днес, естествено, обстоятелствата и реалностите са различни, а финансовите ресурси на отборите - почти изравнени. Сега е ясно, че клуб от мащаба на "червените дяволи" няма как да допусне такова нещо, а напротив - очаква се след януарския трансферен прозорец да се търси подобрение и атака на местата в Европа, дори топ 4.
Въпросите не са един и два обаче.
Със Солскяр или без него ще се търси подобрението? Както и докъде може да стигне пропадането, преди да се поеме път нагоре?
Един от най-популярните клубове на планетата има тежък момент, а причините се трупат вече 6 години.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}