Един голям капитан на 50 - ирландецът, който се опълчи дори на сър Алекс

16:12 | 10 август 2021 | Редактор : Николай Петров 4 3297 Снимка: Getty Images

В живота са нужни лидери - такива, които носят сигурност, оформят целите и знаят как да ги постигат за общото благо. И водят след себе си армии - в спорта това са цели отбори, клубове, които следват личния им пример.

Има един футболен тим, който няма как да се оплаче, че е имал липса на лидери в края на миналия век и началото на този. Тези, които са гледали Манчестър Юнайтед в този период, трудно могат да опишат с думи влиянието на ирландеца Рой Кийн.

Полузащитникът, който днес навършва 50-годишна възраст, се превърна в митична фигура, както за "червените дяволи", така и за световния футбол. Името му вече две десетилетия е синоним на капитан, лидер и непримирима фигура, от която се нуждае всеки отбор.

Всъщност в съвременния футбол точно такива до голяма степен липсват. Комерсиализацията превърна играчите в Инстаграм примадони, често - в жертви, чиято първа цел е не да печелят на терена, а извън него. Загубите на игрището се приемат философски, с публикации от типа на "днес не ни се получи, вдигаме главите и ще се върнем по-силни".

За хора като Рой Кийн, които вече са рядка порода, това са глупости. Ако ще се връщаш по-силен, просто го направи и недей да хленчиш. Победителите са тук и сега, успехите са днес на терена.

Който е гледал златните години на Кийн в Манчестър Юнайтед, знае че той не бе просто капитан, който води цял един отбор към трофеи, но и талантлив футболист. Когато треньор №1 в света Сър Алес Фъргюсън повдигна въпроса за Кийн в първата си книга, си спомни за него с полуфинала срещу Ювентус в Шампионска лига през митичната за Юнайтед 1999 година.

Снимка: Getty Images

"Това беше най-категоричната проява на лидерство, която съм виждал на футболното игрище. Борейки се за всяко късче трева, той предпочиташе да умре от изтощение пред това да загуби. Вдъхнови всички около него. Никога не съм чувствал такава гордост към играч, с който съм свързан", написа Фърги за онзи полуфинал в Торино, в който Кийн вкара един от головете за победата с 3:2.

Триумфът класира "червените дяволи" на финал срещу Байерн, където постигнаха най-епичния обрат в историята на Шампионска лига. Рой си изкара картон във въпросния полуфинал и не игра на финала, но даде от себе си всичко. Че и повече.

Думите на Сър Алекс за Кийн имат допълнителна стойност поради факта, че двамата се разделиха с конфликт и дълго време дори не си говореха. Въпреки взаимна ненавист, шотландецът е готов да признае колко ценен бе Рой за онази млада група от футболисти, в която ядрото бе от т.нар. "Клас 92" - Гари Невил, Фил Невил, Райън Гигс, Пол Скоулс, Ники Бът и Дейвид Бекъм.

Снимка: Getty Images

Кийн пристигна в Манчестър Юнайтед през лятото на 1993-а чрез рекордна сума от 3,75 милиона паунда, платена на Нотингам Форест. Тогава е близо до трансфер в Блекбърн Роувърс, който по онова време е претендент за титлата с Кени Далглиш начело.

Не е маловажно, че момчето от Корк попада в английския футбол в ръцете на Брайън Клъф, който го привлича във Форест през 1990-а, преди да е навършил 19. Първият човек-учебник, който има сурови, ясни и на моменти старомодни и праволинейни разбирания за играта. От него изяжда и няколко шамара през трите години в Нотингам, но му е вечно благодарен. Там се формира лидерът Кийн, който после разцъфтява при друг велик мениджър-лидер - сър Алекс.

Ирландският национал изигра 480 мача за "червените дяволи" и вкара 51 гола. Това прави почти по над гол на всеки 10 мача, което е впечатляваща статистика за дефанзивен полузащитник. Рой обичаше да се включва в атаките, но преди всичко следваше хубавата максима "топка минава, човек не". Във всички тези 480 участия Кийн влезе само 22 пъти като резерва - дали заради физическо неразположение или фактът, че даден мач не е от първостепенно значение.

Сухата статистика сочи, че Кийн има шест титли във Висшата лига, четири купи на Футболната асоциация и триумф в Шампионска лига. Спечели анкетата на пишещите за футбол журналисти през 2000 година.

Снимка: Getty Images

Този тип обаче изобщо не се интересуваше от индивидуалните награди, а само от отборните - нещо, което най-много впечатлява Сър Алекс Фъргюсън. Едно от нещата, които го направиха толкова велик, бе неподправеният му темперамент. Кийн бе готов да се разкрещи както на най-голямата звезда на Юнайтед, така и на 18-годишен талант, който тепърва прави бебешките си крачки в професионалния футбол. Ирландецът не се интересуваше от репутацията на никого, а още по-малко го засягаше какво мислят хората за него.

Най-важното качество на футболиста Кийн бе, че той осъзнаваше ключовото - футболният отбор трябва да е едно цяло, всички печелят или всички губят. Подобен тип капитани бяха хора като Стивън Джерард, Франк Лампард и Патрик Виейра. Естествено, не толкова темпераментни като характер, но те направиха онзи период на Висшата лига в началото на настоящия век толкова специален и незабравим. В световния футбол тогава бе трудно да се говори за дефицит на качествени лидери - Франческо Тоти, Паоло Малдини, Хавиер Санети,Раул Гонсалес, Карлес Пуйол, Оливер Кан и т.н. Сега, за зла участ, е малко по-различно

И споменавайки Виейра, няма как да не си спомним за онази случка в тунела на "Хайбъри" през 2005-a. Тогава Манчестър Юнайтед и Арсенал бяха най-яростните съперници в английската игра. Камерите в тунела засякоха перфектно случилото си - Кийн си проправи път през телата на футболисти, посочи с пръст Виейра и му каза "ще се видим на терена!". Реакцията на ирландеца бе породена от психически тормоз на "артилеристите" към неговия съотборник Гари Невил. Случката показа яростта в очите на Рой и доколко е готов той да защити всеки един от своите. Съдията им каза "нищо повече тук, разберете се на терена", а там "червените дяволи" победиха с 4:2.

Ирландецът е един от първите хора, които забелязва, че съотборникът му Кристиано Роналдо ще се превърна в голям играч. Но не заради чисто футболните качества на португалеца, а заради поведението му. Двамата играха заедно в рамките само на два сезона, но те бяха запомнящи се за кариерата на закупения от Спортинг (Лисабон) нападател.

"Харесах това момче от ден първи. Имаше позитивно присъствие и добро отношение. Най-много ме впечатли това, че му бе дадена възможност да остане в Спортинг за още една година и да играе под наем. Той обаче отказа и дойде веднага в Юнайтед. Смятам, че това бе добро и смело решение, защото той бе само на 17. След първите няколко дни гледайки го как тренира, си казах "този тип ще е един от най-великите в света". Тогава не го заявих публично, защото може да нокаутираш играч, ако му вдигнеш егото. Формата му, езикът на тялото му, всичко бе на място. Имаше и доза арогантност, но по хубавия начин. Беше много симпатичен", спомня си Кийн.

Снимка: Getty Images

Последният епичен епизод на Кийн с Юнайтед бе драматичната раздяла и разреза в отношенията със Сър Алекс Фъргюсън. Великият шотландец можеше да си позволи да започне нова ера в клуба, тъй като горепосочения Роналдо и Уейн Рууни вече бяха изградени като лидери от не кой да е, а именно от Кийн.

Разбира се, човек с неговата непримиримост на терена има и "черни точки", които остават от дните му като играч. Например - когато умишлено контузи тежко Алф Инге Холанд в едно дерби на град Манчестър, с което на практика прекрати кариерата на норвежеца. Кийн си върна по този начин за травма, предизвикана в далеч по-невинно единоборство година по-рано между двамата. Холанд е баща на Ерлинг Холанд от Борусия Дортмунд, считан в момента за най-добър млад централен нападател в света.

Две от най-доминантните фигури на британския футбол развалиха отношенията си в края на 2005 година. Всичко започва на предсезонната подготовка в Португалия, където асистентът на Фъргюсън Карлос Кейрош запазва вили за отсядане, но Кийн смята, че тази за неговото семейство с пет деца е твърде малка. Ядосаният ирландец отказва общо три предложения за настаняване - първата и втората, защото няма климатик, а третата без конкретна причина, по думите на Фъргюсън. Двата непримирими характера влизат в яростен конфликт и до ден днешен имат различни версии за случилото се. Кой крив, кой прав - никой не може да каже със сигурност.

Кулминацията в разрива на отношенията им обаче идва през октомври 2005-а. Тогава след загубата на Юнайтед от Мидълзбро с 1:4, Кийн си позволи публично да разкритикува футболистите пред клубната телевизия. Думите му са били толкова остри, че MUTV решава да не излъчи интервюто.

"Бях разочарован с играчите, но това е MUTV. Това е клубна телевизия за пропаганда в полза на Юнайтед. Всеки отбор има такава. Бях ядосан, но не бе нещо сериозно. Съобщението ми бе, че не бяхме достатъчно добри и можеше да се справим по-добре. И до днес хората казват, че това видео е било унищожено, сякаш е било атомно оръжие", спомня си Кийн години по-късно.

Той нарича съотборника си Кийрън Ричърдсън "мързелив защитник", а за Рио Фърдинанд казва: "това, че печелиш по 120 хиляди паунда на седмица и че си играл добре 20 минути срещу Тотнъм, не означава, че си суперзвезда". Точно този цитат е явно доказателство, че роденият в Корк биткаджия не цепи басма на никого.

Снимка: Getty Images

Ръководството на клуба решава, че интервюто трябва да бъде показано на играчите, което води до сериозен конфликт в съблекалнята. В автобиографията си Сър Алекс споделя, че според него Рой е прекалил с правомощията си и в резултат на това някои от младите играчи са били освирквани в следващите мачове.

Клубът глобява Кийн с 5000 паунда, а Сър Алекс взима трудното решение, че е време да се раздели с митичния си полузащитник. Така на 18 ноември 2005-а договорът е прекратен и месец по-късно ирландецът подписва със Селтик.

И до ден днешен двамата са в студена война, но не пропускат да изразят огромното взаимно отношение, което имат помежду си. Това е признак за класа - не само на големи фигури свързани със спорта, но и на достойни хора.

Сега Кийн е анализатор за Sky Sports и често със темерутския си нрав разсмива зрителите пред телевизионните екрани. В последните години острият му характер поомекна, като се стигна дори до там да си направи акаунт в Инстаграм - нещо, за което често бива осмиван. Там показва другата си страна - на любящ съпруг, баща и дядо.

Феновете на английския футбол и Манчестър Юнайтед обаче ще го запомнят като безкомпромисен лидер на игрището.

Такива вече почти няма.